понеделник, 30 април 2012 г.

"Къде си, Аляска?", Джон Грийн / Looking for Alaska, John Green

Мисля, че до сега не е ставало дума, но съм голям YouTube фен. И не заради губене на време или задоволяване на столкърските ми нужди. Имам си една много по-смислена и оправдаваща причина (в случай, че имам нужда от оправдание). YouTube ме кара да се чувствам като част от тези различни големи общества, без непременно да ставам част от тях. В YouTube можеш да споделяш същите страсти с хиляди хора по целия свят и това не те прави по-малко специален. Можеш да избягаш от снобизма с един клик. Научават се много неща, а книжните влогъри(видео блогъри) изпълват душата(особено тези, които не са вманиачени по YoungAdult литература). Можеш да се разходиш в книжарници по целия свят, това ми е любимото. Обожавам да попивам атмосферата на книжарници, а напоследък имам чувството, че хората притежаващи такива, правят всичко възможно да ги сътворяват по-прекрасни. Преди 3 години покрай бала ходихме в Турция и там влязох в книжарница – малка и кокетна, курортна. Толкова ме е яд, че не снимах! Offtopic…

Та ако си така запален YouTube бродяга като мен, няма как да не попаднеш на Vlogbrothers – Hank и John Green. Аз лично житейски имам предпочитания към комбинацията от 2 деца от един и същ пол. Просто енергията течаща между тях(нас) е друг вид. Но тези двамата са невероятни. Всичко, с което се занимават, е съградено от чист ум, изобретателност, любопитство и вяра в човешкия род. И така сега бързо и непринудено ще изляза от темата, защото дългогодишното ми едностранно познанство с тях може да говори още дълго вместо мен.

И ето как си идваме отново на думата. John Green е писател и като такъв, пише книги. В България още не ги превеждаме, но не е най-невъзможното нещо да се сдобиеш с тях. Tа Ивет и Пенев бяха чели Looking for Alaska и Пенев най-любезно ми я зае, за да се запозная. Оффф вече трябваше да съм започнала да говоря за книгата...

Looking for Alaska е нещо като емблема в Интернет. Не бих казала, че е връх в Литературата, и то не защото не е добра, просто вкусовете ми залитат на другаде(затова не мога и да кажа нищо лошо), можеби съм твърде пораснала(дано не). Looking for Alaska е хубава книга. Лакътуши между изключително забавна и много тъжна и предразполага към по-дълбоки от очевидните размишления. Бонус на писането на Джон определено е остроумието, с което сработва думите. И познавайки го първоначално от YouTube, се вижда, че му идва съвсем леко и непредумишлено. Затова може би и не можах да изртия или променя гласа му, докато четях. И това ми донесе дори по-голямо удоволствие, за да съм искрена. Иначе романа е лесен за четене и труден за споделяне, тъй като най-голямото събитие в книгата – споделено, би ви я спойлнало много. За времето, в което зная за нея, а то никак не е малко, така и никой никъде из Интернет не беше могъл да ми развали изживяването, та миналия уийкенд доста провесила нос обикалях из къщи на границата между „Как може никой да не ми е казал?!” и „Слава Богу, че никой не ми е казал!”

Ще ми се да споделя някой малки детайли, които нямат много общо с повествованието, но заради които тази книга беше удоволствие.
1. Главният герой обича да чете само биографии и е пристрастен към последните думи на хората преди смъртта им. Не се бях замисляла, колко много отражение на вътрешността ти, са тези последни думи. Сега съм изпълнена с напрежение и неспокойство относно личните си такива. Трябва ли постоянно да ходя из света си внимавайки какво казвам, защото може да ми е последно?! Дано не, би ме убило!! Но от друга страна определено не ми се ще последните ми думи да са „я, забравила съм да изключа газовия котл...” и БУМ! Или пък „Извинете, къде е щандът с тоалетна харт...” и аневризма! Постоянно напрежение!
2. Аляска – изборът на име. Аляска означава нещо като „тази, в която се разбиват вълните” и мисля, че е много красиво да се сетиш за това накрая, когато романът е свършил.
3. Повече от всичко на света обичам хора, които си служат умело със сарказма!
4. Този пасаж(а дори не съм чела „Моби Дик”):
"God, I understand whale anatomy. Can we move on now, Herman?"
...
“I liked that book”, Alaska said.
“Yes.” The Colonel smiled and leaned over to look at her from his top bunk. “You would. Big white whale is a metaphor for everything. You live for pretentious metaphors.” (about Moby Dick)
5. Лисичата шапка!

И мисля да взема да приключвам, че този път се олях в приказки. Край! :)

*съжалявам за хилядите думички, които са измислени или с български буквички от друг език... знам, че не е редно, не се сдържах просто.

от скоро (пиша това на 14.6.2013) и на Български:

понеделник, 23 април 2012 г.

Читателски награди “Книга за теб” 2012


Събитие се случи в живота ми и повече в краткия и крехък живот на блога! Блогът е жури!

„Книга за теб” и главните инициатори Христо Блажев и Александър Кръстев организират първите по рода си Читателски награди “Книга за теб” (http://www.nagradi-knigazateb.info/) „от читатели за читатели”. Най-прекрасната инициатива! Става дума за това, че всеки, който е чел и много си е харесал книжки, издадени в периода април 2011 – април 2012, може да ги подкрепи, като им даде шанс да спечелят чест, признание и популяризация. Всички правила са обяснени в „Книголандия”, така че аз няма да ги повтарям.

За мен беше най-голямото удоволствие, да бъда поканена да стана част от това събитие. Аз лесно се радвам на малките неща, но дълго време ми е нужно да осъзная големите и да преценя как точно се вписвам в тях! Няма как да опиша моментите си на еуфория, когато разбрах, че Блажев и Кръстев ме правят част от журито в категория „Най-добра корица”. :)

Не ще говоря за номинациите си. Най-любимите ми корици получиха благоговението ми. Втори етап на гласуването започва на на 1. май. Имаме една седмица да гласуваме за любимците си!! И ако четете, и ако наистина обичате четенето, непременно дайте своя глас! За всяка книга, която ви е вълнувала последната година и за всяка книга, която ви се е отдала, без да иска нищо в замяна!

събота, 14 април 2012 г.

"Дървото на Вси Светии", Рей Бредбъри


http://www.flickr.com/photos/thewickedend/

„Глупачета такива, трябва да знаете, че всеки град си има своя местна вещица.”

Има неща, които Рей Бредбъри умее по-добре от всеки друг. И ако изключим писането от списъка на призвания не за всеки, то второто най-близко нещо е да събира 2 и 2 и да вкара в душата на читателя съмнение, че не всичко е такова каквото ни се иска, но всичко е по-хубаво (един вид аритметиката, която никога не стига до равно)! Аз лично обожавам Рей Бредбъри, а отдавна не бях чела нищо негово, докато при мен не попадна „Дървото на Вси Светии” от поредицата ГАЛАКТИКА – онези емблематични симпатични малки книжлета, които могат да се пъхат в джобове, да се навиват на фунийка и да се четат леко и почти удобно. Не бих могла да кажа, че това е сред любимите ми книги, но най-чистосърдечно си напомних защо обичам Бредбъри и кои писателски качества ме гъделичкат по корема.

Да го кажа така, рядко се получава да хванеш Смъртта за ръката и детенце за другата и да се получи книга, но когато стане, тя наистина се получава – „Крадецът на книги” от една старана, „Повелителят на мухите” от друга, но и двата примера те ръгат с нож я в сърцето, я в мозъчната кора. Бредбъри го прави на игра, преследване, състезание, вълнение, гонитба. При него е смешно, сантиментално и умиляващо и почти можеш да изпуснеш студеното разсъждение, че Смъртта само чака и дебне да налапа поредния малчуган, че животът на възрастните и скуката са само на ръка разстояние. Честно казано „Вино от глухарчета” и „Сбогом лято” за мен са по-добрият подход по темата, но „Дървото...” със сигурност носи своята стойност за нашите добри приятели, американците.

Настрана от това, всеки прозорец и всяка врата на къщата на мъжа с най-подходящото име на света, мистър Саван, искам да ги имам. Имам някакво странно пристрастие към изоставени къщи от повече от известно време!

Наскоро подразбрах от различни източници, че „Марсиански хроники” е политическа книга! Отказвам да го приема! Моля, ако някой ден някой говори с мен по тази тема да не се опитва да ме убеждава :) Освен това не зная как винаги става така, но след „Смъртта е занимание самотно”, във всяка книга на Рей, която прочета, кънти нейният глас.

прелестна корица! само ме бъгва, че основният шрифт е като на класическата корица на the bell jar.