неделя, 21 април 2013 г.

"Невидимите кризи", Георги Господинов



И тук дойде ред на „Невидимите кризи” на Господинов. Не че има още много да се каже. Даже ако исках да съм лаконична нямаше да кажа нищо. Щях само да сложа снимка на корицата. На мнение съм, че само това стига, за да бъде убеден читателят, че трябва да отиде ПАК до книжарницата. О да, и онзи цитат, който вървеше като реклама на книгата, още преди да излезе! Аз така се убедих и не съжалих никога!! Нека си поговорим.

„Жанет 45” не са изневерили на стила си да създават хартиени превъзходства. Ще съм кратка: ако можех да имам полигамни бракове с книгите си, това щеше да е импулсивен избор, базиран на външен вид, придружен от бърза венчавка.

„Невидимите кризи” е сборник с неща, които Господинов е имал да каже(или е нямал, но е намерил да каже). Взел е малки подробности, подредил е думите в точния ред и е сътворил красотности, точно както най’ ги обичам. Не на всеки му се получава да говори за вкусове, миризми и звуци и заедно с това да ги пресъздава в чуждите глави. Аз харесвам Господинов! Не съм фанатична, всъщност това и „Естествен роман” са единствените Господинови, които имам. Чела съм оттук-оттам и „Балади и Разпади”, докато съм била част от атмосферата на различни книжарници. Затова имам способността да съм обективна, нали?! Така мисля! Затова харесвам Господинов.

„Невидимите кризи” са в две части – кризите на „отказания свят” и кризите „обезпечени с литература”. В интерес на истината, преди да започна да чета, дори още преди да имам книгата, бях на мнение, че първата част ще ми е досадна, а имах много големи очаквания за втората литературна част. Но сега прочела и двете, твърдя, че „Отказаният свят” адски ме плени и съм фен на всяка от историите! Господинов успя да ме направи част от едно време, за което зная малко, почти нищо, накара ме да чувствам неща! Бях спечелена още от 1968-ма, след което всичко ескалира до „Паметта на небцето” и се задържа все така високо до „Европа сутрин, Европа вечер”, което определено беше много силен момент за мен по ред причини, част от които бъдещи магичности, надявам се!

Освен това ми се ще да направя девиз на цялата читателска гилдия „Четящият човек”!! И да заявя, че съм част от една обща кошница от мисли за Селинджър!! Иска ми се и да споделя, как докато четях цялата втора половина на книгата, все едно си говорех с учителя си по литература. Мисля, че и преди съм казвала тук колко близък го имахме и как той беше менторската ни фигура през гимназиалните години. Така познати и близки ми звучаха и литературните статии на Господинов, като тези на г-н Георгиев.

И това е! Ако трябва да обобщя – купете си книгата, мисля, че е естетски избор за попълнение на всяка библиотека! Особено на моята!! :)

P.S.: за повече съществена информация Книголандия и Литературата Днес, аз от там я получавам!