събота, 18 май 2013 г.

"Великият Гетсби" - Филмът 2013



Не зная случва ли се на друг, но когато реша, че ще гледам филм на кино, почти сигурно е, че този филм ще ми хареса толкова много и в интерес на истината много повече, отколкото ако го гледам на малък екран вкъщи. Затова ако искам да си докарам зрелище от много чакан от мен филм, отивам и го гледам на кино. Така направих и снощи! Гледах „Великият Гетсби” в премиерния му за България ден. Половин година вече се разкъсвах между „Искам да ми хареса адски много!!” и „Ще съм изключително наранена, ако са съсипали това, което имам с тази история!” (не зная защо взех нещата толкова присърце). Днес съм горда да заявя, че филмът на Баз Лърман е всичко, което исках, пълно олицетворение на книгата за мен.

Даже не зная от къде да започна...



...да речем Тоби Магуайър. По мое скромно мнение това беше ролята на живота му. Този Ник Каръуей, който в книгата бе почти само глас зад камера, е центърът във филма. Определено той води в танца така, както не бих си представила никога вече друг да го прави.



Дейзи на Кери Мълигън е пълно копие на Дейзи от главата ми! От първия кадър с нея до последния. Въвеждащата я сцена със завесите е бих счела за един от върховете в кинематографията, а после когато я слушах да изрича тази реплика: “I hope she'll be a fool -- that's the best thing a girl can be in this world, a beautiful little fool.” беше сюрреалистично. А сцената с ризите!! И после когато и’ беше топло в хотела. Дейзи точно както я сътворих аз, докато я четях. Невероятна е и режисурата, но определено Кери Мълигън, която ми допадаше преди, сега е сред уважаваните от мен актриси.



Джордан Бейкър надмина всичките ми очаквания!! Тя и без това ми беше сред любимите герои в книгата и тръпнех в очакване да видя как я е пресъздала Елизабет Дебики. Прекрасна е! Бих била нея!

Джоел Едгертън като Том Бюканън също ме смая, като актьорска игра и пресъздаване на цялостния образ. Беше изкарал на яве тези черти на Бюканън, за които нямах време много да мисля, докато четях. Героят ми се видя по-земен, по-човешки, мога вече да му отдам дължимото, мога да го разбера.



И оставям за накрая самия Гетсби, защото там нещата ми се видяха не съвсем наред. Може би е от това, че по принцип не харесвам Лео ДиКаприо, но на места изпълнението му ми се видя слабо. Не зная как обаче той направи така, че „слабо” да се редува с „гениално”. Затова чувствата ми към Гетсби ще си останат смесени. Просто имаше сцени, в които Лео беше роден да е Гетсби. Освен това Дейзи-Гетсби сцените бяха съвършени!! И няма да изпусна да кажа за сцената с Лео и Тоби Магуайът в стаята с цветята – беше изключително забавна и някак в тази една сцена най-добре бяха представени образите и на двамата и отношението им един към друг.



О, да, специално внимание на сцената със басейна накрая. Изключително красива смърт. Във „Великият Гетсби” на Фицджералд този епизод от повествованието е като далечен отклик на ситуацията, един вид пост фактум се говори за него, докато във филма всичко стана живо, осезаемо, болезнено дори. Тук не мога да му го отрека, Лео беше гениален!



Бях много уплашена преди да гледам филма, че ще го намразя. От трейлъра останах с впечетлението, че са изяли джаза от филм за джаз ерата. Бях малко притеснена от кича. Страх ме беше да не би големите символи да не се вземат под внимание, да е твърде модерен или направен да се хареса на хора, които не са чели книгата. Бях малко снобарски настроена в страховете си. Но беше само защото толкова много обичам и книгата, и Фицджералд. Но сега, когато гледах филма, не мога да съм по-доволна! Режисьорската работа на Баз Лърман е невероятна и мога само да му благодаря, че пресъздаде на голям екран въображението ми.

P.S.: Саундтракът е неземен и непременно ще го имам сега!!
P.S.2: Мнението си за книгата съм споделила тук :)

вторник, 14 май 2013 г.

Аз бях в Италия, Част 3.

Остана ми една последна поредичка със снимки - сиви и цветни, гълъбарски. Изненадана съм от собственическото поведение на италианските гълъби, доста ревниви се оказаха към пространството си. Също така гълъб беше най-живото нещо, което настъпих в Рим (обещавам не го изчерваках, само малко перца и то само защото сам мина под краката ми!). Луди птици!!

Но първо, пристанището за гондоли








Градската баня


















Ватикана след меса


Най-сполучливата ми снимка на Колизеума












И за да обобщя, ... няма да обобщавам. Може да се задържи по-задълго, ако не обобщавам.

Подобна поредица от Прага: Аз бях в Прага, Част 1.

понеделник, 13 май 2013 г.

Аз бях в Италия, Част 2.

Този път в рубриката „Хора” ми се ще да си позволя да кажа, че имам някои много добри попадения за маниера на снимане, който имам – бързо, тайно и откраднато. Да снимам в туристическа среда е прекрасно, защото всеки си върши работата и има толкова много хора и забележителности, че на никой не му прави впечатление насочения към него или не фотоапарат, ако въобще го види. Но пък е кошмарно препълнено и шансът да ти се получи снимка от раз е точно толкова, колкото и да е просто сбирщина от размазани фигури. А и човекът е самоволна единица – докато успееш да насочиш апарат към него, току виж решил да си тръгне, да промени поза или дейност, която ти е допадала за кадър. Считам обаче подобни снимки за много откровени. Затова когато поредицата ми с хора се получи така приятна, съм много доволна.

Та това са хората от Италия. Красиви са и за мен е чест, че се побраха сред рамките ми. :) Ако тази поредица ви допадне, може да разгледате подобна от Прага: Аз бях в Прага, Част 3.

P.S.: Ще ми се пак да дам това уточнение - Ако някой случайно се познае и не му е приятно да присъства в блога, моля, нека ми пише. / If somebody recognize himself from the pictures and is not ok being in my blog, please, write a comment and the picture will be deleted. And if, by any chance, there’s a picture of you and you like it, you may write a comment just to say “Hi”. :) You are here, because I think you are beautiful!
















ммм да! пътният знак показва отношението ми към обекта, над който се намира, без въобще да го обективизирам.... още момичетата вдясно може и да ме имат в кадър :)


Socially awkward person reporting for duty!! (starring me) :)














и тук да отбележа момичетата в млечно зелено долу вдясно :)

неделя, 12 май 2013 г.

Аз бях в Италия, Част 1.

Италианствах! Италианствах мноооого! Видях Венеция, Рим, Ватикана, Флоренция, Верона и Падуа. Много красота се побра зад клепачите ми за много кратко време. И ако трябва да разказвам, едва ли бих могла да си спомня всички малки неща, които ме хващаха и ме тръшкаха от емоция по стени и площади. За едно съм сигурна обаче, обикалях из чужди градове и като детектив търсех красотности от видове, които ме вълнуват. Така че пак (както сторих след Прага) съм подготвила три части с избрани снимки, не конкретно подготвени, за да покажат и разкажат за градовете, в които съм била. Просто любими мои кадри на дъхавата атмосфера, която ми създаде Италия.

(*за информация за местата и снимки на забележителности, попитайте Google)

Започвам този път обаче с прозорчестия пост. Италия беше много благосклонна към тези ми пристрастия – всичките прозорци имат капаци! Това е най-романтичният детайл, който може да притежава един прозорец. Макар че селекцията ми е доста мрачна, сега като я гледам. Ловувах и пране! Бих могла да кажа, без да бягам от отговорност, че обичам да снимам прозорци и простряно пране на хора, живеещи близо и далече. :) Ако тази поредица ви допада, може да разгледате подобна от Прага: Аз бях в Прага, Част 2.


На мнение съм, че това е любимата ми снимка от всичките около 800, които направих.




























Тук всичките ми категории се събират в еднa.






Чаршафи в центъра а Рим


Венециански чаршафи


Ще ми се отново да отчета благодарности към най-невероятния Panasonic Lumix, чийто зуум ми донесе много по-прекрасни снимки от липсата му.