неделя, 29 септември 2013 г.

The Versatile Blogger Award или както му казвам аз "Да се запознаем"


Две прочетени книги чакат своите постове в блога, но тази седмица Веси от V-Melange ме спомена в своята публикация под идеята The Versatile Blogger Award. Това ми се струва прекрасен начин да се запознаем с блогъри, които да ни радват и вълнуват за напред, а и да се позапознаем едни с други. Така че подемам този пост с удоволствие, че ще имам възможността да ви представя блогове, които следя най-редовно.

Правилата на (The) Versatile Blogger Award са следните:
1. Благодарете на човека, който ви е номинирал.
2. Включете линк към блога му.
3. След това изберете 15 блога, които сте открили наскоро или следите редовно. Номинирайте тези блогъри за Versatile Blogger Award.
4. Избройте 7 факта за себе си, които се предполага, че никой не знае.

На Веси от V-Melange благодаря!! :) Тя притежава един изключително елегантен блог, съчетаващ изкуство и лайфстайл. С нея се открихме наскоро, но бързо мина напред в листа ми с блогове.

15-те блога, които съм разпределила в няколко групи.

Естествено започваме от книжните!

1. Дизайн на книгата http://designknigoizd.blogspot.com/
2. Литературата Днес http://literaturatadnes.com/
3. Книголандия http://knigolandia.info/
4. Първи впечатления от последно прочетеното http://zonkobg.blogspot.com/
5. Стаята за четене http://mila.azcheta.com/
6. Книгозавър http://knigozavar.com/
7. Книжен Жор http://knizhenjor.com/

Фотографските блогове са другата ми любима група!

8. My Photo Diary http://ivajauss.blogspot.com/
9. …просто така, като случка във влак. http://kolcho.blogspot.com/
10. Мирослав Живков http://systeman19.blogspot.com/
11. Silviu Pavel http://silviupavel.blogspot.com/

И един бонус блог (зная, че чийтвам) Скъцъркането на един фотоапарат http://vasewithroses.blogspot.com/ <-- сестра ми снима. Последната група блогове е разнородна, включва любими, които не попадат сред горните две категории, но ги обединяват бегло или не чак толкова!! 12. Севда и Емил от Meanwhile on the 7th floor http://7dailysins.wordpress.com/
13. Деница от All is full of love http://denodada.blogspot.com/
14. Ghostdog! http://psychobaiko.blogspot.com/ , чието писане буквално ме побърква понякога, и под буквално имам предвид тръпки по кожата и буци в гърлото.
15. epitaph von weird http://epitaphvonweird.blogspot.com/ , той ми е стар познанйник.

И сега седемте ми факта. Не зная дали ще са неща, които никой не знае за мен, защото съм била винаги доста открита тук, в блога, но ето седем рандъм факта.

1. Емоцията, която ме е завладяла напоследък е страх... че няма да ми стигне времето, във всеки аспект.
2. Преди най-първото си кафе сутрин съм неподходяща за какъвто и да било словесен контакт.
3. I am an overthinker.
4. Вярвам в случайността. Не харесвам концепцията за съдба.
5. Обичам да мириша книгите, преди да ги купя. Създава връзка помежду ни.
6. Искам новите ми книги да си остават вечно нови, а старите ми книги да изглеждат достолепно стари. :)
7. Най-голямата ми мечта, свързана с личното ми бъдеще, е да ходя с удоволствие на работа!

Всичко друго вече съм го казала! :)

P.S.: има 2 Enter-а там по средата, които не работят, не зная защо...

неделя, 8 септември 2013 г.

"Натюрморт с кълвач", Том Робинс


Ааа, колко ме дразни тази книга!! Не мисля, че бих могла да опиша всички проблеми, които имах с нея, но ще се опитам старателно. Не искам по никакъв начин да налагам мнение, може би е любима на много хора, все пак рейтингът и’ в Goodreads е 4!! 4!! ....

Имах толкова надежди за „Натюрморт с кълвач” на Том Робинс. Зазяпала я бях от една година и накрая, когато най-сетне се престраших, не мога да кажа, че съжалявам, но... не съм фен. А звучеше толкова добре.

Ако започна отвън навътре – много добре! Корицата на Капка Кънева ми е доста притегателна. От нея тръгна желанието ми да прочета книгата.

От там нататък – според мен опит за претенциозно, псевдоинтелектуалско писане. И ми е адски гадно, че ми се налага да го кажа, защото на практика имаше много добри моменти, които ми даваха надежда и ми носеха желание да продължа до края,... барем накрая бъда изненадана от проникновение. Тц! Много ми е тъжно, че говоря лошо за книга. Може би съм твърде афектирана, дочитайки я днес сутринта. Може би съм глупава и не разбирам нещо изключително, което притежава. Моля, ако е любима на някого, нека не ми се сърди, а да ми разкаже по нещичко - супер важно и любимо за него, може и да омекна, може и да погледна книгата с други очи.

Продължава много да ме е яд, защото някои части са ми много любими и вместо да се получи кратка, но гениална повест, не! Трябва да е повече от 300 стр., за да съм голям прочут новелист... и нямаше да се разсърдя толкова на Робинс, ако главната му героиня не беше такова мрънливо, доста глупаво момиченце, чието присъствие, макар и жизненоважно за историята му, като че само служеше, за да задоволява сексуалните нагони на половината споменати мъже и да изтъква интелектуалната висота на партньора си, Кълвача. Това, комбинирано с кошмармарно провлаченото и изнервящо ме писане на автора и не чак толкова вълнуващо повествование, направиха книгата разочарование за мен.

Несъмнено чувството за хумор на Том Робинс не може да се отрече, беше приятно и леко, по глобални теми, но не ми стигна, за да дръпне от дупката псевдо-романтиката. Добре, че съществуваше Жулиета, за да има поне един герой, който да ме движи през страниците. О, да, и онзи момент към 2оо и някоя стр., когато самият автор се зачуди как, по дяволите, продължавам да чета, или нещо такова... Пусто не можах да намеря после пасажа - с глас се смях, защото точно тогава и аз се чудех същото.

Все пак мисля, че литература като тази на Робинс е хубаво да се чете, за да може читателят за има още един ориентир, какво обича и по какво въобще не си пада. Сигурно познавам поне 6 човека, които биха се насладили на книгата, може дори и аз да и’ се наслаждавам след 1000 години, докато я препрочитам. А сега – не, мерси!! Все пак много ще се радвам хора, които харесват „Натюрморт с кълвач”, да ме опровергаят с мнения в полза на книгата. :)