събота, 10 януари 2015 г.

Литературно соаре 2014


*Photo by rodrigoramirez.me

Позакъснях с литературното соаре на Книжен Жор. А още като прочетох статията му, нямах търпение да се включа. Но той ще ми прости закъснението, аз ще се усмихна смирено, но ентусиазирано и ще се впусна да разтълкувам четенето си от изминалата година. Все пак януари е месец на равносметките по старата традиция на хората, които правят равносметки. 2014 не протече много традиционно за блога. Четенето ми не ми беше достатъчно, а и нямам включване от не един, а цели два месеца тази година. Това пък дължа на една силна като присъствие в живота ми книга, за която ще говоря по-късно. Освен това имам поне 3 заглавия, за които още не съм писала, което според старата Станислава би било кощунствено ограбване на хобито и‘. После се сеща, че обича да говори за себе си в 3. лице до там, че това също би могло да бъде хоби и това и‘ дава утеха. На Жор благодаря за поканата и нека разнищя деветте въпроса, въпреки нищожния си брой прочетена литература.

1. Любима книга – Тази година имам три страстни книжни любови! В началото на годината в България премиерно пристигна “Ета, Ото, Ръсел и Джеймс“ на Ема Хупър, която веднага ме привлече с изящно нежно книжно тяло и история, която бих обикнала 1001 пъти. Пролетта беше ангажирана от масивните за моя четивен навик мащаби на „Човекът, който обичаше кучетата“ на Падура. Никога не бих очаквала, че с такъв интерес и отдаденост ще чета 800 страници за Троцки и убиеца му. Краят на лятото неколкократно пулсираше у мен със стихосбирката на Иван Ланджев „Ние според мансардата“, която винаги има нещо за даване, нещо за вземане.

2. Любим литературен герой – Тук пак не мога да се спра само на един. Бях Роузмари от „Напълно изгубили себе си“ на Карън Джой Фаулър. Исках да мога да съм смела като Черил от „Моето приключение в дивото“ на Черил Стрейд. А нека бъдем откровени – много си паднах по Остап Бендер на Илф и Петров.

3. Книга, която препрочетох – По принцип не препрочитам книги. Освен ако душата ми не крещи, че така е редно. „Ние според мансардата“ на Ланджев обаче препрочетох веднага, след като затворих последната страница, а после още известен брой пъти. Понякога и аз нося поезия у себе си.

4. Книгата, която препоръчах на всички – Май ще си говоря за едни и същи книги в целия пост! Но аз всъщност с тази препоръка надминах себе си. Естествено става дума за „Човекът, който обичаше кучетата“ на Падура. И разбира се, нямам един приятел, на когото не надух главата за нея, докато я четях, като започнем с тези, които обичат история и завършим с тези, които обичат изкуство! На мъжката популация особено много. :)

5. Въображаемият свят, който искам да обитавам – Не съм от този тип хора. Моят свят си е достатъчно въображаем и се обърквам честичко, за да искам да обитавам чужд. Обаче все пак ако трябва да избирам, мисля, че в „За щастие, млякото“ на Нийл Геймън ми беше най-забавно. И все пак предчувствам нарастващо напрежение от играта с времето и пространството.

6. Любим (новооткрит) писател – Четох Бредбъри, Мураками и Селинджър през изминалата година, така че от към любим съм се отчела! :) Що се отнася до новооткрит Маргьорит Дюрас ми смигна и тотално запали интерес. Дори в момента на рафта в библиотеката ме чака прекрасно издание на друга нейна книга. Друг автор, който следя с интерес е Нинко Кирилов, след като си паснах от раз с „Двойници и животни“.

7. Любима нехудожествена книга – Нехудожествената литература винаги ми е била минус. Но пък Черил Стрейд пак се появява тук и помахва за „Здрасти!“. От издателство „Вакон“ успяха да ме изненадат и ми препоръчаха най-подходящото за мен.

8. Книгата, която ме разочарова – Е, тук мястото безспорно заема „Сбогом на оръжията“ на Хемингуей. Без да съм арогантна, имам нуждата Хемингуей да ми се реваншира за цялото изживяване. Май съм много арогантна! :D

9. Книгата, с която ще започна 2015 година – Началото е литературен хаос. С малка купчинка нови книги и всичките наченати! :) Ще ми се обаче да финализирам най-сетне „Зелени сенки, бял кит“ на Бредбъри, защото удоволствието ми е близо до максималното винаги, когато чета Бредбъри, а сама си го секвам с разсеяност и лакомия!

Имам нужда да спомена поне половината от книгите, които прочетох, но обективно вълнението съвпада с 4-5 заглавия, които резонират след изминалите 12 месеца. Да си стискаме палци за още по-вълнуващи книги през 2015 година и време, за да ги прочетем!