tag:blogger.com,1999:blog-10042688804649758862024-03-13T02:49:37.578+02:00Левитация...Станиславаhttp://www.blogger.com/profile/12003791557338671899noreply@blogger.comBlogger219125tag:blogger.com,1999:blog-1004268880464975886.post-49494466045044517402019-11-01T15:48:00.003+02:002019-11-01T15:48:22.341+02:00Четем с мама: "Време е за приказка! Майчини прегръдки", Тони Улф<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgnaQwaAn3DtRo1z-544Od9GuGY8ksmurQAGB1yWXkQtD7X-csR1q5DJitQGOzCaY6og6EHYeiEJOvZP3AtJNMfcAB0l7vkHFJqEwF4teImQIdUGmmqTdgQoj9-UBacI0OvB65Hqh2X4dho/s1600/IMG_20190121_203349.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgnaQwaAn3DtRo1z-544Od9GuGY8ksmurQAGB1yWXkQtD7X-csR1q5DJitQGOzCaY6og6EHYeiEJOvZP3AtJNMfcAB0l7vkHFJqEwF4teImQIdUGmmqTdgQoj9-UBacI0OvB65Hqh2X4dho/s400/IMG_20190121_203349.jpg" width="400" height="301" data-original-width="1600" data-original-height="1203" /></a></div><br />
Дъщеря ми вече е на година (а вече и половина*) и мога да заявя, че във втората половина на тази година доста книжки бяха изядени. Тенденцията за сега е тук, за да остане. Това налага нуждата от издръжлива във форматно отношение литература повече, отколкото от красива и творчески оригинална такава. Все пак мама винаги се страе да възпитава какво ли не у невръстното дете, а и честно казано да задоволи поне малка част от личните си претенции. Ето защо никога не спира издирването на новата любима книжка. Честна дума, не натрапвам на детето собственото си хоби. То наистина проявява завиден дори за доста възрастни интерес към книжките (все още).<br />
<br />
Всичко точно, но всъщност на любимата и' книжка попаднах съвсем случайно в "Технополис" в момент на безизходица. Да, можете да ме съдите, скъпи книжни приятели, защото не купих любимата книжка на дъщеря си от малка семейна книжарница, нито дори от голяма верига книжарници, а от магазин за електротехника и дори не съжалявам.<br />
<br />
Става дума за "Време е за приказка! Майчини прегръдки" от Тони Улф на издателство "Фют". Междудругото беше и пакетирана, та дори не успях да разгледам съдържанието, но се оказа книжка за детските страхове, които на моята дивачка се сториха доста забавни, прочетени с престорения трагичен глас на мама. Любими са ни болният таралежко, грозното прилепче с "дълги, дълги уши и големи, големи криле", Лиска, която се загубила в гората и Зайо, който още бил много малък и останал последен на горското състезание.<br />
<br />
Излишно ли е да казвам, че още първите два дни красивият книгоразделител на панделка беше откъснат и изяден?! Също така половин година по-късно книжката е без корици и на три части. Но съм чувала, че по щетите на книгата си личи голямата любов към нея! :)<br />
<br />
Аз самата изпитвам голяма любов към издателство "Фют", защото без дори да подозират, ми дариха безброй моменти на мир и спокойствие, в които дъщеря ми запленено разлистваше страниците напред и назад, като се връщаше към любимите си истории и напевно нареждаше нечленоразделни звуци, също като да четеше наистина. Сега е време да пенсионирам книжката, защото определено мисля да я запазя в архива. Много други ще получат сбогуване от дома ни, тъй като са развалини от надъвкан картон, но тази остава в кутията за сантименталности! <br />
<br />
Съвсем естествено "Време е за приказка! Майчини прегръдки" на Тони Улф получава от мама и вече пораснало бебе 5 "агу" - та (макар честно казано мелодраматичните сюжети да не са съжсем по вкуса ми).<br />
<br />
Това е моментът да напомня - четете на децата си, защото това предизвиква интереса на любопитковците не само към четенето, но и към света. И, мили майки, не се тревожете, ако детето ви не проявява интерес след втората страница - бебетата не са известни с високо ниво на концентрация! :)<br />
<br />
* тук искам да добавя, че тъй като тази публикация е писана отдавна и дъщеря ми е на година и половина, вече не дъвче книжките, само понякога поскъсва по-тънките страници от ентусиазъм и "Време е за приказка! Майчини прегръдки" все още не е пенсионирана, заради небивалия интерес.Станиславаhttp://www.blogger.com/profile/12003791557338671899noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1004268880464975886.post-61439875250184997072019-10-31T16:01:00.000+02:002019-10-31T16:01:07.366+02:00"Ема", Джейн Остин<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjtIIuHRkMWgq-QY0icb5WtYPGMEKNd4dOhnV9Sv1FwzgBptUUgH6dkvs1TbSXZeBtww_LFdXyk_i5HjkoxJZEVJi4_XnX1LhhXVi9s-DlbcKn37KmrG64qKAhsVZDtLPb3loy1YfHM7fNm/s1600/IMG_20190427_155625.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjtIIuHRkMWgq-QY0icb5WtYPGMEKNd4dOhnV9Sv1FwzgBptUUgH6dkvs1TbSXZeBtww_LFdXyk_i5HjkoxJZEVJi4_XnX1LhhXVi9s-DlbcKn37KmrG64qKAhsVZDtLPb3loy1YfHM7fNm/s400/IMG_20190427_155625.jpg" width="400" height="300" data-original-width="1600" data-original-height="1200"></a></div><div><br></div>Напоследък все по-трудоемко ми изглежда да подхвана адската машина и да се съсредоточа в писането. От началото на блога винаги съм "композирала" публикациите си на Word, разбира се с шрифт Corier New, защото кой не иска да се чувства като Хемингуей на пишеща машина с уиски в ръце, когато пише каквото и да било всъщност... Но размишлявах по въпроса с писането (може би по повод това, че четох и "Собствена стая" на Улф) и реших, че или трябва да пиша, ако искам това, или да забравя писането завинаги! (драматично...)<br>
<br>
И така се роди идеята за ръкописни книгоразмишления. Също и от обстоятелството, че покрай новите технологии и майчинството забравих изкуството на ръкописа, а все пак имам дъщеря, която трябва да науча поне на базисни умения за работа с химикал. А и щом Джейн Остин е успяла да напише шест романа на ръка във всекидневната, защо аз да не мога да списвам блог на тефтерче в кухнята. <br>
<br>
И тъй като трябваше да подхвана някоя от всичките книги, които съм прочела и за които не съм писала, мисля си какво по-подходящо от "Ема" на Остин. Ура за плавните преходи.<br>
<br>
В гимназията, за мен вече преди хиляди години (или по-конкретно 10), четох "Гордост и предразсъдъци" и се влюбих в Джейн Остин, но от тогава така и не посмях да подхвана никое друго нейно произведение. Мисля, че всичко беше заради непреодолимия страх, който изпитвах от писателите преди ХХ век. Но вече станах голяма жена и започнах да се боря със страховете си. И така дойде ред на "Ема". Подходих леко скептично, заради предположението, че когато десет години те делят от един автор, чувствата ти към него може и да са се променили. Но се оказа, че малката блогърка знае какво харесва и ако е възможно, заобичах Остин дори повече.<br>
<br>
Не ми е понятно такова изящно писане при обстоятелства като нейните, а аз дори не познавам особено обстоятелствата и'. За разлика от хиперболизирания драматизъм на Бронте в "Брулени хълмове", Остин изгражда пълнокръвни герои и успява да ги нареди в една напълно осезаема атмосфера, така че да порицае неправдите от обществото и индивида, без да осмива и принизява. Поведението на всяка една от героините и' излиза от рамките на века и порядките. Ема е толкова неприятно истинска, че вместо да отблъсква с предразсъдъци и егоцентричност, ти дава обувките си, влизаш в тях и всичко изглежда оправдано и бързо започваш да съжаляваш горката наивна глупачка. Естествено, никой няма право да се бърка в живота на другите, дори и най-влиятелната личност в Хартфийлд, но Остин успява да ни даде една напълно несъвършена героиня, за която да ни е грижа и да ни накара да се вълнуваме за нейното морално израстване. <br>
<br>
Но не само на изследване на характерите можем да се насладим в тази книга, а и на постоянно заплитащи се интриги и живо действие за тези, които не се впечатляват от мудни и отегчителни класики, които са в задължителните списъци за четене. Ще излъжа, ако кажа, че действието не беше предсказуемо, но все пак "Ема" не е трилър и това ни най-малко не повлия на удоволствието от добре написания роман. <br>
<br>
Ще ми се да засегна един щекотлив въпрос - е ли Остин еквивалент на ранен чиклит? Моят отговор е следният: когато литературата е била малко и недостъпна за всички (по финансови и образователни причини), не е било нужно тя да бъде разграничавана жанрово с такава ярост. Тя просто се е деляла на добра и лоша литература. В днешно време много хора имат достъп до литература (слава голямата необятна Вселена), но и твърде много имат претенции да дават мнения и квалификации за литературата (включително и аз, така че ще е лицемерно да коментирам редно ли е или не). Нека си представим, че нещо се случи с метафоричната Александрийска библиотека и на света останат само чиклити. Тогава читателите няма да спрат да четат, защото обичат четенето, нали? Не, те просто ще започнат да делят литературата на добра и лоша. И тогава много се надявам Остин да е сред оцелелите екземпляри (между другото и Харди)! :)<br>
<br>
Този ми пример идва да покаже, че целият казус е безмислен, когато говорим за талантливо писане. Също така идва да покаже, че имам твърде много надежда, че всички читатели няма да станат писатели, ако метафоричната Александрийска библиотека се затрие. Нали, нали?<br>
Станиславаhttp://www.blogger.com/profile/12003791557338671899noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1004268880464975886.post-46569964142616795152019-02-24T16:48:00.000+02:002019-02-25T09:28:55.141+02:00"Алексис Зорбас", Никос Казандзакис<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj_1zZBzVBGSfxuamuTiq_pSfNyBy_pqJfm3bBRCEAvwdgEr0n6fYFZnvh-xVkSe3PoxMHp_xW02D2sP0CPCBwWtq-3HRyZXf7XN3G5T2xVJHSuDIW1tvo_A1IPkpSKAJnPBUCS08ZCx62-/s1600/IMG_20190204_155727_250.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj_1zZBzVBGSfxuamuTiq_pSfNyBy_pqJfm3bBRCEAvwdgEr0n6fYFZnvh-xVkSe3PoxMHp_xW02D2sP0CPCBwWtq-3HRyZXf7XN3G5T2xVJHSuDIW1tvo_A1IPkpSKAJnPBUCS08ZCx62-/s400/IMG_20190204_155727_250.jpg" width="356" height="400" data-original-width="584" data-original-height="657" /></a></div><br />
Ето ме прочела още една класика като първата книга за 2019. година. Колкото и да сме горди и егоцентрични като читатели, винаги усещаме по малко срам от пропуски, които сме направили при избора си на четива, когато става дума за класиката. Вие може да не си го признавате, но аз нямам задръжки що се отнася до негативни тенденции като срам и душевно бичуване. Та беше ме срам, че не съм оказала нужната чест на Никос Казандзакис, особено при положение, че толкова обичам да ходя на Тасос. <br />
<br />
Мотивацията дойде под формата на подарък, защото когато мъжът ти ти подари книги, започваш да ги четеш веднага, докато са още в торбичката! ;) <br />
<br />
От време на време мисля за качествата на литературата. Нали стана много модерно да се говори за елитарна литература и дрън дрън. Дрън дрън, ама си е привичка на читателите да се сравняват с други читатели. Не сме виновни, някои си мерят ... миглите в социалните мрежи, други си мерят книгите. И ето го Никос Казандзакис със своя „Алексис Зорбас“, който ни пита защо не си мерим душите. <br />
<br />
Особена е тази книга. От тези книги е, които докато четеш, не са ти най-любимите, но когато свършат, остават да витаят в ума ти. От дете в мен се борят „писарушката“ и Зорбас, но първият винаги надделява и това ме кара винаги да се питам (тук спрях да пиша за няколко дни и забравих какво съм се питала :/ ), да речем, живея ли пълноценно живота си, оценявам ли по достойнство присъствието си във Вселената всеки ден. Това са твърде сложни въпроси за човек на 27, но ме притеснява, че ако стана на 60, вече ще е твърде късно да ги задавам. <br />
<br />
Иначе книгата разказва за твърде причудливата дружба между 30-ина годишен гръцки интелектуалец и 60-ина годишен „човек от народа“ - Зорбас, преживял всичко, че и повече. Но на нашият Зорбас никога не му стига, всеки ден сякаш вижда света за първи път. Добър подход за търсене на смисли житейски. Защото за жалост това, че човек има образование никак не значи, че знае как се живее. За читателите, на които философската тематика не допада, книгата предлага малко религиозни въпроси, една-две любовни истории и разбира се прекрасната описателност и цвят на езика. <br />
<br />
Но все пак, от моето чердже си мисля, че философските търсения, които Казандзакис предлага са най-голямото богатство на „Алексис Зорбас“. Четенето освен развлечение е хубаво да носи и полза , билото дори една творческа меланхолия. <br />
Станиславаhttp://www.blogger.com/profile/12003791557338671899noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1004268880464975886.post-17771161914069260612019-01-10T16:43:00.000+02:002019-01-10T16:43:32.137+02:00"Малки пожари навсякъде", Селест Инг<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjwjyYtn_MSUNekbqckdRaxZYxKqdHBV-Qlr6y92OteaZX9Qt3Ho2pOlm2Tdqi22tT5bDE_TFhN8ahN2dpYuIq04WLD-jsb8-HCYmGGiEJ1A5REt6Dc99FCkkvlexv6qkvgLSssPFyP0nq5/s1600/IMG_20181109_154801.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjwjyYtn_MSUNekbqckdRaxZYxKqdHBV-Qlr6y92OteaZX9Qt3Ho2pOlm2Tdqi22tT5bDE_TFhN8ahN2dpYuIq04WLD-jsb8-HCYmGGiEJ1A5REt6Dc99FCkkvlexv6qkvgLSssPFyP0nq5/s400/IMG_20181109_154801.jpg" width="400" height="300" data-original-width="876" data-original-height="657" /></a></div>Напоследък избягвах да чета съвременна литература, може би защото имах няколко разочарования, особено в период, в който и без това ми беше трудно да преоритизирам четенето. Ето защо се обърнах към „модерната“ класика и откровено казано имах супер добри попадения през изминалата година (макар да не писах за тях). <br />
<br />
Обаче... винаги има обаче, защо, не знам :D Обаче когато чух, че ще се превежда „Малки пожари навсякъде“ на Селест Инг, бях сигурна, че ще наруша залегналото негласно правило. Подходих с известен скептицизъм и може би точно заради това, останах крайно очарована.<br />
<br />
Нали ние читателите все си говорим как книгите те намират в подходящо време от живота ти и тем подобни. Не ме разбирайте погрешно, и аз вярвам в това, но като се замисля ме хваща яд, че някои моменти са толкова кратки, че освен да ги изживееш, не ти стига съвсем и времето да прочетеш всички хубави съответстващи книги. <br />
<br />
„Малки пожари навсякъде“ е книга за майчинството, а какво по-хубаво време за четенето и‘ от първи стъпки в едно лично такова. Селест Инг не ми предостави поучителна история или пък психологическа дисекция на майката. Не, тя направи нещо много по-просто. Разказа три прецакани, дори бих казала хиперболизирани, но все пак недалеч от реалистични истории за майчинството и ме остави сама да си правя заключенията. <br />
<br />
Харесвам такова писане, което не ми дава отговори, а поставя под съмнение морала ми. Бях предизвикана да мисля коя съм аз и как бих постъпила в подобна ситуация. С възрастта (каза 28 годишна глупачка) все по-малко книги започнаха да ме предизвикват. Чета неща, които ми доставят удоволствие, неща, които ме утвърждават, но все по-рядко неща, които ме предизвикват. А не е лошо от време на време да се поспираме и да си задаваме въпроси, пък било то и грешните.<br />
<br />
Темите за отглеждането на тийнейджъри, осиновяването, сурогатното майчинство са тези, които поставят центъра на повествованието, но много ми допадна и този воал от перфекционизъм като самоцел. Перфектният град, перфектната къща, перфектното семейство, извратената визия за „американската мечта“. <br />
<br />
Чудесно! Селест Инг се справи отлично да ми върне желанието за съвременна литература и нови автори. Явно просто трябва да прецезирам избора и всичко е точно. <br />
Станиславаhttp://www.blogger.com/profile/12003791557338671899noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1004268880464975886.post-25753712576527041942018-11-13T18:08:00.000+02:002018-11-13T18:08:07.522+02:00"Пумпал. Брутална приказка", Владислав Тодоров<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEikcWLsscyOTVE3pR_I8dLfkfib1SfIwGn9f_7a4rbhcbqEL2uEJ3eSnLpNioiFWjT_FYFwv1eZJvJvBtASceWB9N1mkRVWrOLZYgBisMbyDLlQ0ixUkuB5LqnyMgtOHdXYuudlsCi18uyS/s1600/IMG_20181018_113620.jpg" imageanchor="1" style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEikcWLsscyOTVE3pR_I8dLfkfib1SfIwGn9f_7a4rbhcbqEL2uEJ3eSnLpNioiFWjT_FYFwv1eZJvJvBtASceWB9N1mkRVWrOLZYgBisMbyDLlQ0ixUkuB5LqnyMgtOHdXYuudlsCi18uyS/s320/IMG_20181018_113620.jpg" width="239" height="320" data-original-width="1197" data-original-height="1600" /></a></div>Нямах намерение да пиша за „Пумпал“ на Владислав Тодоров. Не защото не обичам да пиша негативни публикации. Правила съм го за големи класики. Просто с тази книга не можахме да се срещнем. Аз имах ... да речем не високи, но различни очаквания към това, което ще чета. Той пък вероятно е имал различни очаквания за читателя си. <br />
<br />
Прочетох тази „брутална приказка“ преди година и още тогава си казах, че няма да пиша за нея. Да, но пък наскоро се сетих отново за нея и след обиколка из Интернет видях, че няма много блогърски мнения по въпроса и реших да допринеса по темата с огромното обществено значение, което има „Левитация...“ :)<br />
<br />
Когато видях, че ще излиза „Пумпал“ на Владислав Тодоров адски се развълнувах. Не бях чела „Дзифт“ (все още не съм), но пък бях гледала филма и не зная защо, бях забравила, че литературата и киното са различни форми на изкуство. Та филмът много ми беше харесал като ученичка. Освен това намирам Дом-паметника на БКП или тъй наречената Чиния на Бузлуджа за сграда с притегателна сила и мистицизъм в запустялото и вандализирано пространство. Споменавам това, тъй като именно тя е център на повествованието в един постапокалиптичен свят почти на края на времето и пространството на Земята. А и образът и‘ краси корицата с илюстрацията на Росен Дуков. Така и илюстрацията, и анотацията ме наведоха на мисълта, че ще чета проникновена книга, сатира скрита в опаковката на дистопия. Един вид краят на света на душата, буквализиран като истински ад с българска нотка. <br />
<br />
И да си кажа честно книгата до голяма степен беше точно това. Но не беше моята книга! Мисля, че най-голям проблем имах с хумора. Не се свеня от литературни вулгарности, но имам усещането, че тук те трябваше да играят шок-фактор, което никога не ми е допадало, а не ми беше и забавно. Абсурдизмът е чудесен похват за постигане на внушение, но тук сюжетът бягаше в такива извратени посоки, че по едно време ми стана досадно.<br />
<br />
В общи линии мисля, че една чудесна идея е провалена, само и само сюжетът да се разтегли до новела. Ако книгата представляваше разказ от 5-7 страници с качествената литература между тези две корици, може би щеше да е сред любимите ми разкази. Ако имаше по-малко чепове, оргии и телесни течности и повече свръх-хора, забрана собственото слово и мисъл и апокалипсис, със сигурност щеше да е моята книга. Ако, но не би! <br />
<br />
Сигурна съм обаче, че „Пумпал“ има своята публика, че някой е прочел правилно книгата на Тодоров и тя му е харесала. Аз просто бях измамена от очакванията си. Но пънкът никога не умира! <br />
<br />
Станиславаhttp://www.blogger.com/profile/12003791557338671899noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-1004268880464975886.post-67336725634517766722018-10-18T18:58:00.000+03:002018-10-18T18:58:12.385+03:00"Сол при солта", Рута Сепетис<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhxNFudWu1N9VsxD2Br8c0XxRNKeJga40tKxHLtQGQnWKXFMnDpMKZ1grGmUiYaib-8uioafoE9HHixi282dCj74BeSzHDWFxWcSjAMqVJkUNlMsd3qMjbB2YMvvJbukJh73AR7f_fc-bzf/s1600/IMG_20181018_113918.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhxNFudWu1N9VsxD2Br8c0XxRNKeJga40tKxHLtQGQnWKXFMnDpMKZ1grGmUiYaib-8uioafoE9HHixi282dCj74BeSzHDWFxWcSjAMqVJkUNlMsd3qMjbB2YMvvJbukJh73AR7f_fc-bzf/s400/IMG_20181018_113918.jpg" width="400" height="330" data-original-width="1600" data-original-height="1321" /></a></div><br />
Идвам, за да всея смут!<br />
<br />
Най-сетне прочетох „Сол при солта“ на Рута Сепетис, която отдавна ме гледаше предизвикателно от купчината с непрочетени книги. Бях слушала хиляда позитивни ревюта, които ми обещаваха сълзи, разкъсани души и прочее. А както знаем, всеки читател цял живот търси онази книга, която да постави съществото му в емоционален дистрес. Защо? Не знам. <br />
<br />
И тъй като предстои да имам явно противоречиво мнение, ще започна с хубавите неща, за да може феновете на книгата, ако все пак попаднат тук, да знаят, че нататък в публикацията става все по-зле. :)<br />
<br />
Най-хубавото в книгата на Сепетис, бяха заключителните бележки. И тъй като не съм чак толкова гадна, искам да поясня, че не казвам това, защото книгата свърши след тях, а просто защото те звучаха искрено и без напън за разлика от всичко останало. От тях стана ясно, че авторката наистина много се е вълнувала от темата и е направила доста проучване. Браво на нея! <br />
<br />
Романът проследява евакуацията на цивилното население от Източна Прусия към Германия в края на Втората Световна Война, когато големият лош вълк настъпва от изток, и завършва с потъването на кораба „Вилхелм Густлоф“ в Балтийско море, потопен от руска подводница, където смъртта си намират хиляди, повече половината от които деца. (май се олях с дължината на това изречение) Събитието е много трагично само по себе си и мисълта за него може да кънти в ума. Ето защо очаквах от тази книга, това което ми се обещаваше. По същата причина намирам за малко нередно да говоря негативно, но съм сигурна, че доброжелателите ще разберат доводите ми. <br />
<br />
Романът е построен от редуването на кратки глави от гледните точки на четири героя. Всеки опитен читател, а сигурна съм и писател знае, че това е формула за бързо и ангажирано четене. Страниците тичат една след друга почти без да се насилваш. Има едно епистоларно настроение, което винаги гъделичка воайора у читателя. Супер! До тук супер! Не останах безразлична към подредбата на романа. Особено за юношески такъв, мисля, че подходът е чудесен! <br />
<br />
От тук нататък става зле... така че сега е моментът феновете да излязат от залата. <br />
<br />
При наличие на толкова силно драматично заредено историческо събитие и на толкова добре измислена структура на роман, Рута Сепетис успява да не ме заинтригува ни най-малко със съдбата на героите си. Изключително повърхностни и бедни, с псевдо житейски драми. Обичам книги за Втората Световна Война и честно, тази ми се стори като подигравка. Как може да не ми пука за нито един герой. От нелепата любовна история буквално ми се повръщаше! <br />
<br />
За да бъда откровена, все пак Рута Сепетис се е справила с двама от героите си. И двамата обаче са отрицателни персонажи. Единият е Алфред, от чието име върви част от повествованието. Него е успяла да направи точно толкова отвратителен, колкото ми се искаше! Той бе единственият герой от плът и кръв в цялата книга. Другият е грамадната жена Ева, която искрено ме забавляваше с неуместните си коментари и поведение и за която съжалявах, когато се отдели от компанията. Всички обаче бяха карикатури на хора във война, което не само че не ми допадна, а и не ми се стори много достойно. <br />
<br />
Зверствата на войната и смъртта бяха описани като криминална хроника във вестник, със старание да ги има всички подробности, но с дистанцията на времето и пространството. Опитът за пробутване на мистерията с Кехлибарената стая беше меко казано оправдание за присъствието на главния герой и нищо повече. А финалните глави направо си бяха извратен вариант на епилога на Хари Потър.<br />
<br />
Или аз съм остаряла, или тази книга наистина не струва. И не я препоръчвам. Ако все пак ви се чете юношеска литература за Втората Световна Война, няма да спра да пробутвам „Крадецът на книги“, ако някак си сте я подминали. <br />
<br />
<br />
Станиславаhttp://www.blogger.com/profile/12003791557338671899noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1004268880464975886.post-52600513450312646622018-09-17T18:48:00.000+03:002018-09-17T18:48:28.301+03:00Четем с мама: "Хрррр. Книжка за заспиването", Ил Сунг На<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiVswBesQjx0yoD4yq31UJ1lCoF87n7nXpJAi8z8grBIOHCv_0GH12382Be-MBjXXVfkb2YVDTAiywbT47-DGYAwERzqOfKaTL70nnhMI1HCcOmNDxvM1Gxa-qknx8ChaNA-LP8bq6CEqeY/s1600/IMG_20180917_134259.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiVswBesQjx0yoD4yq31UJ1lCoF87n7nXpJAi8z8grBIOHCv_0GH12382Be-MBjXXVfkb2YVDTAiywbT47-DGYAwERzqOfKaTL70nnhMI1HCcOmNDxvM1Gxa-qknx8ChaNA-LP8bq6CEqeY/s400/IMG_20180917_134259.jpg" width="372" height="400" data-original-width="1486" data-original-height="1600" /></a></div><br />
В края на август и първата половина на септември нашата семейна единица „скъса синджира“ и тръгна на път и почивки в разнообразни стилистики. Това неминуемо доведе до лек спад в читателската дейност, както моята, така и на дъщеря ми. Винаги на почивка си нося две-три книги в багажа и обикновено се връщам с поне една и половина прочетени от тях. Сигурна съм, че можете да се досетите, че с бебе на пет месеца не стана точно така. Отново натоварих две книги, но гледах да са малообемни, защото правех багаж за трима; да са с разкази, за да не се налага да препрочитам многократно една и съща страница, опитвайки се да следя действието; а и едната беше Фицджералд, а него го обичам. Обща равносметка за мамино четене - 1 разказ и 2 страници! Обща равносметка за бебешко четене – етикетите на няколкото играчки, които и‘ бях взела. Оказа се, че детето толкова му липсваше четенето, че милото докато предъвкваше поредния етикет, от време на време го заглеждаше съсредоточено, надявайки се да разбере някоя новина, интересна случка или социално значимо научно откритие от него. Представете си концентрацията! Лошата мама не взе книжки този път, защото имаше шишета, играчки, пояси, дрехи за два сезона...<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhqhbICbZoM2JDkLMzVtTcSW19qI9-EagRCLIGlcFpKCJr4YrD9o-n4zOPYQoD3-wao8ZeASCNjwITLCki0Nch2aamAyM11SMw3TiM8v5CL_c7zdR_b5LVKqeYNk4Nq1mCUbrOUYDfDUjax/s1600/IMG_20180916_170436.jpg" imageanchor="1" style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhqhbICbZoM2JDkLMzVtTcSW19qI9-EagRCLIGlcFpKCJr4YrD9o-n4zOPYQoD3-wao8ZeASCNjwITLCki0Nch2aamAyM11SMw3TiM8v5CL_c7zdR_b5LVKqeYNk4Nq1mCUbrOUYDfDUjax/s320/IMG_20180916_170436.jpg" width="310" height="320" data-original-width="1551" data-original-height="1600" /></a></div>Съвсем естествено след като отново се аклиматизирахме към домашната обстановка, четенето се върна в ежедневието ни. Мама довършва Чехов, а бебе налага по страниците на любимата ни „Хрррр Книжка за заспиването“ от Ил Сунг На на издателство „-Рибка-“. Заглавието е подвеждащо, защото никак не е приятно да се чете на бебе, на което му се спи. Такива дейности предполагат будно и активно бебе. Изморените бебета не се интересуват от книжки, играчки, или здравия разум на родителите си. Изморените бебета искат да спят, но ако може да не се занимават със самия процес на заспиването, би било най-удачно. И те си знаят нещо. <br />
<br />
„Хрррр“ обаче е цветна книжка с дебели картонени страници, които са удобни за хващане, бутане, дърпане с ръчички и крачета. Лишена е от остри ръбове, за да не се тревожи мама, че детето ще се набучи, ръгне, или намушка.<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEh562UeMe_0x_WxJeZXy-pH2Cub-Bs85xC07F3SDnG5JlnqNpCoMTdoakeC4wsWMVA9NWSB1S273xhqPxTqi7k3-SViuJpe3AZEewYAgH5uqO5FTW9Ic9l76OpXmzmgQOsoDVfGSNxPNPHj/s1600/IMG_20180916_170513.jpg" imageanchor="1" style="clear: right; float: right; margin-bottom: 1em; margin-left: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEh562UeMe_0x_WxJeZXy-pH2Cub-Bs85xC07F3SDnG5JlnqNpCoMTdoakeC4wsWMVA9NWSB1S273xhqPxTqi7k3-SViuJpe3AZEewYAgH5uqO5FTW9Ic9l76OpXmzmgQOsoDVfGSNxPNPHj/s400/IMG_20180916_170513.jpg" width="299" height="400" data-original-width="1197" data-original-height="1600" /></a></div>Главният герой бухалът, който цяла нощ е зает с наблюдение на съня на другите животни, когато дойде сутринта е изморен и е негов ред да поспи. Бухалът прави „Бухуу, бухуууу“, което понякога е интересно, особено при двайсетия прочит на книжката. Текстът преведен в рими от Милен Антиохов е чудесен за ритъм на четенето и прелистването. Илюстрациите на Ил Сунг На са сякаш специално създадени за естетски ориентирани майки, но контрастните животни на тъмния фон на нощта успяват да забавляват и най-малките. Освен това повечето от животните така нежно са се гушнали, че предразполагат към възпитаване и проява на обич. <br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEin2OXTvg_fIm5EDPbd5o3hDkOg964W_ELDGkO_kSPYr00KeDCtNCdcLjzBJpacqBUDPEvxPCa1B1E9WeCVpDnW-X1NeLMHh7bXVVphUEJ89d8Dd4xRg0tDzS46oYO-8xediHexLqUCX7IB/s1600/IMG_20180917_134323.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEin2OXTvg_fIm5EDPbd5o3hDkOg964W_ELDGkO_kSPYr00KeDCtNCdcLjzBJpacqBUDPEvxPCa1B1E9WeCVpDnW-X1NeLMHh7bXVVphUEJ89d8Dd4xRg0tDzS46oYO-8xediHexLqUCX7IB/s400/IMG_20180917_134323.jpg" width="400" height="393" data-original-width="1600" data-original-height="1573" /></a></div><br />
От нашата читателска двойка майка-дъщеря „Хррр. Книжка за заспиването“ на Ил Сунг На има разбира се 5 „Агу“-та, но ако можеше да и‘ дадем повече, щяхме. Нямам търпение да запълня колекцията и с другите две книжки на автора. Хубавото е, че освен за моята малка, книжките са подходящи и за деца, които тепърва се учат да четат, защото шрифтът е много приятен и изданието предполага издръжливост до тогава. :)<br />
<br />
В този ред на мисли, държа да кажа колко много харесвам <a href="http://ribka-publishing.bg/">издателство "-Рибка-"</a> дори още когато не бях мама, а само ценител на красотите. Изключителна селекция от детска литература, включително книжките на Емили Хюз и Оливър Джефърс. Профилираните издателства като това винаги ми правят впечатление. Личи си, че всичко е създадено от обич и с обич. А ние така ги харесваме нещата!<br />
<br />
Станиславаhttp://www.blogger.com/profile/12003791557338671899noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1004268880464975886.post-83054484198627366402018-08-17T20:41:00.001+03:002018-08-17T20:41:31.313+03:00"Хазарски речник", Милорад Павич<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhc6EII0vXc4F0S3VkIYKLAtTA0PaFnqiIRtnunBPn0FTEnRKPNDceAtfxCdIvvu5GrJ2blqslynNKjG0bBGsi-EFAQZE2NDrHCYd3N9LDofUSPz9qbw3o_VnJBX6Wwo-uzioeYUgLr9ZJ2/s1600/IMG_20180611_195335_927.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhc6EII0vXc4F0S3VkIYKLAtTA0PaFnqiIRtnunBPn0FTEnRKPNDceAtfxCdIvvu5GrJ2blqslynNKjG0bBGsi-EFAQZE2NDrHCYd3N9LDofUSPz9qbw3o_VnJBX6Wwo-uzioeYUgLr9ZJ2/s400/IMG_20180611_195335_927.jpg" width="400" height="400" data-original-width="1600" data-original-height="1600" /></a></div><br />
Никой не бива да пише за „Хазарски речник“ на Милорад Павич. Наясно съм с това, но не ме свърта. Не че съм разбрала книгата и не че мисля, че въобще някой някога може да я разбере от игла до конец, но пък искам да участвам в процеса за повторно създаване на Адамовото тяло, което на практика е невъзможно, така че се включвам в дискусията. Чувала съм, че невъзможни неща се случват само чрез думите.<br />
<br />
Винаги съм смятала, че Балканите са чудесна почва за магически реализъм. Кръвта ни кипи, митологията ни е богата и всестранна и о, да! все още ни има, въпреки историята и напук на нея. И тук идва Павич с това чудовище вместо книга и започва нежно да сече глави. Такива писатели харесвам. Нямах никакви очаквания от „Хазарски речник“, дори не бях чувала за него преди приказните издания на Colibri. Но в момента, в който отгърнах страниците, знаех, че Павич е новият ми човек. <br />
<br />
Не искам да обобщавам за какво иде реч в тази книга, защото въобще не е за това според мен, но скелетът и‘ е действителното историческо събитие – преминаването на народа на хазарите в юдаизъм. Всичко останало, до колкото мога да отсъдя, е художествена измислица, но дали, или... Павич взима една форма на конструиране на текст, каквато е речникът, и я преобръща с главата надолу. Ако ви е страх от исторически текстове, религиозни трактати и научна литература, няма страшно, произведението на Павич не е нито едно от изброените. Освен това не знаете от какво да се страхувате. Трябва да се страхувате единствено и само от себе си, защото себе си ще намерите между страниците на сърбина. Ето защо отпада и универсалното тълкуване на текста. <br />
<br />
Затова ще отхвърля няколко по-тривиални въпроса: <div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg5gUfTog_L_RF47fN_m8NAC8dEvbhG0t9QEyA_X6cmlSGbMsVQGUtUGLncN_yYEyX9UDUv1Hh7CjiGn3UgHFgMcqrOCQKMPHa5M8ZBEAQR411wTEPwWrDD8am2GEZrVjMlpR1070bNyWSG/s1600/IMG_20180817_184236.jpg" imageanchor="1" style="clear: right; float: right; margin-bottom: 1em; margin-left: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg5gUfTog_L_RF47fN_m8NAC8dEvbhG0t9QEyA_X6cmlSGbMsVQGUtUGLncN_yYEyX9UDUv1Hh7CjiGn3UgHFgMcqrOCQKMPHa5M8ZBEAQR411wTEPwWrDD8am2GEZrVjMlpR1070bNyWSG/s400/IMG_20180817_184236.jpg" width="299" height="400" data-original-width="1197" data-original-height="1600" /></a></div>Книгата има мъжки и женски екземпляр. Аз четох женския, защото не съм бунтар и обичам правила. :D <br />
Четох „Хазарски речник“ трудно и дълго, но обичах всяка секунда от процеса. <br />
Със сигурност ще препрочитам многократно през годините, в които имам честта да съм немъртва.<br />
Любимият ми герой е хазарската принцеса Атех. <br />
Намирам за изключително благозвучна думата „хазари“; това няма общо с книгата, но направи четивния процес още по-удоволствен. <br />
Бих прочела и други книги на Милорад Павич.<br />
<br />
Станиславаhttp://www.blogger.com/profile/12003791557338671899noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1004268880464975886.post-56498904745260244892018-07-20T16:54:00.000+03:002018-07-20T16:54:35.118+03:00Четем с мама: "Бебето", Дора Габе<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjuShzgmMf5w17QKR2TwbUz9ve8mdeMFY-JT4bJykOmR3SjNwzEMRW2OA8UmY4iCCY8jxcG06cAdXuZvKSpkmJoTV-ZbScIIb0pdxB38W1E2vcx27HWGT9OZ1nKl3BVeb5zRvYz0TWHIUlk/s1600/IMG_20180712_140236.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjuShzgmMf5w17QKR2TwbUz9ve8mdeMFY-JT4bJykOmR3SjNwzEMRW2OA8UmY4iCCY8jxcG06cAdXuZvKSpkmJoTV-ZbScIIb0pdxB38W1E2vcx27HWGT9OZ1nKl3BVeb5zRvYz0TWHIUlk/s400/IMG_20180712_140236.jpg" width="400" height="352" data-original-width="1600" data-original-height="1406" /></a></div><br />
Първата книжка в новата ни рубрика <a href="http://whisperofahyacinth.blogspot.com/2018/07/blog-post.html">„Четем с мама“</a> е „Бебето“ от Дора Габе със съставител Весела Фламбурари и майстор-шивач Христина Консулова. Още през зимата в полезрението ми се появи новото <a href="http://upper-earth.com/">Ателие за българска детска литература „Горната земя“</a> и веднага се влюбих в меката им книжка, но беше твърде рано да подреждам детска библиотека, затова изчаках малко. Обаче при повторното ми посещение на сайта им бутиковият тираж беше изчерпан. Такива неща в онези месеци, в които жената се превръща в китка, могат много да я разстроят, вярвайте ми! Но аз бях яхнала един много позитивен поток на ума и го насочих към всички други неща, които бях оставила за последния момент. <br />
<br />
И така мина време, и от къща с непознат, но много дружелюбен наемател, се превърнах в мама. Разбира се, опитах да чета на детето още от първия му месец, но нека разочаровам всички бъдещи майки читателки - бебетата в първия си месец не се интересуват много от книги. Като цяло основните интереси са мляко, сън и при повече родителско въображение познатите гласове на мама и татко. Честно казано дори не виждат наистина, така че можете да си спестите цялото упражнение с книжка в ръка и да попеете вместо това. Оказва се, че ако една майка тайно е искала да бъде кабаретна певица, то фалшивото и' грачене няма да смущава чак толкова невръстното и' дете. :)<br />
<br />
Преди няколко дни обаче милите хора от „Горната земя“ подновиха тиража на „Бебето“ и сега имаме една много щастлива майка, която чете и припява Дора Габе на малката си любопитка. Това е изключително специално за мен, защото един от първите ми досеги с литературата бяха именно стихчетата на Дора Габе и сега повече от четвърт век по-късно момиченце с половината от моето ДНК ги слуша! За да избягам от целия сантимент, който нахлу неочаквано в публикацията, нека ви разкажа колко е прекрасна тази мека като възглавка книжка не само за мен. Тя съдържа 13 залагалки, отпечатани по „страниците“. Подходяща е и за малко по-големи деца от моето, които ще могат освен да слушат стихчетата, да ги попиват като гъбки и да си играят като ги намират сред страниците, зад завески и в джобчета. Освен това за всеки запознат с Дора Габе е известно, че четенето може да е игра за опознаване на света от съвсем рано. Знаете ли колко пъти мама „хрусна“ всички части на тялото, уж с образователна цел. ;) <br />
<br />
На моята госпожица са ѝ интересни ярко червените калинки плъзнали по страниците и днес любимото ѝ стихче беше „Шушу-шушумига“, тъй като получих няколко усмивки на него. Мисля, че ѝ е весело как казвам „шушумига“, но е твърде вероятно да оценява добрата литература по достойнство!<br />
<br />
В заключение ще кажа, че е напълно естествено, че аз и дъщеря ми даваме 5 от 5 „Агу“-точки на тази прелест и нямам търпение тепърва да я разучаваме и да се възползваме от всички възможности за четене и игра! <br />
<br />
P.S.: Получихме като подарък и ветрилце калинка, което освен полезно в летните жеги, се оказа и доста занимателно! Бебетата и техният афинитет към контрастите и повтарящите се форми :D<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgVLpUwRb4GYCrbUWb9kVmoE6W-5pFSGkn7BqaxhD9071Bahwd5tv6DnyzZ0ek7jjQ-W0JBhCt7r8MXaskZLuaTzaKKhs1QqrYBh9MQU718CIgwUxMi8YmDytAqI1ypF-Wxxp7bezWWRxeI/s1600/IMG_20180711_121256.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgVLpUwRb4GYCrbUWb9kVmoE6W-5pFSGkn7BqaxhD9071Bahwd5tv6DnyzZ0ek7jjQ-W0JBhCt7r8MXaskZLuaTzaKKhs1QqrYBh9MQU718CIgwUxMi8YmDytAqI1ypF-Wxxp7bezWWRxeI/s400/IMG_20180711_121256.jpg" width="400" height="300" data-original-width="1600" data-original-height="1200" /></a></div>Станиславаhttp://www.blogger.com/profile/12003791557338671899noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1004268880464975886.post-81710790193964284752018-07-13T19:24:00.001+03:002018-07-13T19:24:59.396+03:00Четем с мама<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhVcgYd-cO92fmO9SHYptPMzW-t6zcCXgJNS-EiH2CPacs4yReCfRwSANTsnfTDnp_0wn906nngDSKvw6fHoGzfw0uVTSc8HWsa4gXg5ICKd0-HBNTf2J0AX8lJ4gf1DBi4Cz_Fjlzn6COP/s1600/IMG_20180501_151204-1.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhVcgYd-cO92fmO9SHYptPMzW-t6zcCXgJNS-EiH2CPacs4yReCfRwSANTsnfTDnp_0wn906nngDSKvw6fHoGzfw0uVTSc8HWsa4gXg5ICKd0-HBNTf2J0AX8lJ4gf1DBi4Cz_Fjlzn6COP/s400/IMG_20180501_151204-1.jpg" width="335" height="400" data-original-width="487" data-original-height="581" /></a></div><br />
Колкото повече живот се случва на човека, толкова по-малко на сериозно е редно да се взема. Времето ни никак не е много, а повечето от него пропиляваме, вайкайки се за незначителни неща в общата картина на Вселената. И тъй като съм виновна за хронично вайкане, с годините съм положила доста усилия да не се оплитам в ежедневните водорасли, а да изплувам на повърхността и да гледам спокойното на тепсия море (лято е!).<br />
<br />
Започнах този блог на 19 години, като студентка с аутсайдерско хоби. Девет години по-късно сме трима и се наричаме семейство, a блог все още има. И така, без да изпадам в сантименталности искам да кажа, че до мен се протяга една малка разбойничка с любопитни очи и жажда за приключения, ако съдя по доста подранилото ѝ желание да ходи. А аз най-после имам оправдание да купя всички детски книжки с приказни илюстрации и да се надявам, че няма да си ги чета сама! :) <br />
<br />
И за да е забавно, предаването на четенето в поколенията и за читателите на този блог, с дъщеря ми започваме рубрика с книжки за деца. Ще си имаме оценяваща система от едно до пет „Агу“-та, защото е единствената дума, която все още знаем. Ще ревюираме книжките не според възрастта и интелектуалното ни развитие, а според вкусовете на мама и нивото на радост у бебе. Ще ни е весело, а надявам се и на Вас! Благодаря за търпението и споделеното израстване на всички, които четат блога от самото начало и „Ура!“ за всички нови начала, които ни предстоят. „Четем с мама“ започва сега!<br />
Станиславаhttp://www.blogger.com/profile/12003791557338671899noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-1004268880464975886.post-56039984472151831782018-06-28T16:48:00.000+03:002018-06-28T16:48:13.881+03:00"Човек сред хората", Нинко Кирилов<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhgVf4K6yqvV85ItVamuweo96ndzajHyW0STcrgH7KKEnSkaBquqcPr4koFptV8bfaaYU9JqFtx_Xp8oM15hjwLk_Ln_b7aVME1FY8jHrgsnWX_dcbVq4enX2ejwOiY1QpbP_YdFnuOeNQY/s1600/IMG_20180628_162054.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhgVf4K6yqvV85ItVamuweo96ndzajHyW0STcrgH7KKEnSkaBquqcPr4koFptV8bfaaYU9JqFtx_Xp8oM15hjwLk_Ln_b7aVME1FY8jHrgsnWX_dcbVq4enX2ejwOiY1QpbP_YdFnuOeNQY/s400/IMG_20180628_162054.jpg" width="400" height="300" data-original-width="817" data-original-height="613" /></a></div><br />
Измина година от излизането на тази книга. С еднаква истинност мога да твърдя, че съм същият човек, прочел я миналия юли, както и да кажа, че съм нова версия, на онази личност. Странна е левитацията във време, което ти предоставя различни житейски роли с различни гравитационни полета. Летеж на душата.<br />
<br />
Та за книгата. Случи се така, че Варна има удоволствието да посрещне Нинко Кирилов, а блогърката се беше подготвила, прочитайки новия дългоочакван сборник. Уви, беше пропуснала да си спомни, че понякога летните 12 часови работни смени не ти оставят много интелектуален или емоционален капацитет за книжни представяния. Определено си го спомни, симултантно с пропускането на горепосоченото мероприятие. Една година по-късно май вече е време да си поговорим за „Човек сред хората“ на Нинко Кирилов. Може би щеше да е добре да прочета отново разказите, преди да пиша за тях, за да са пресни и живи впечатленията ми. Но пък като сме започнали, може би щеше да е добре да пиша още миналия юли, така че ще ви предоставя едни поумрели впечатления. <br />
<br />
Важно е да кажа, че това е сборник, който предполага многократни четения. Като онзи леко странен филм, който казвате, че ви е любим и всеки път когато го гледате, го преоткривате, все едно има нови сцени, нова важност. Малко снобско от ваша страна, но спокойно, и аз го правя! Започнах с първия разказ един ден и четох докато не стана тъмно и книгата не свърши. Не препоръчвам на никого подобно четене. Аналитичният ум заспива, когато литературата се поглъща като торта. Но пък е толкова вкусно! Имаше разкази, които четях по няколко пъти, ей така, за да си доставя неколкократно удоволствието от подредбата на думи. <br />
<br />
Би било лицемерно да кажа, че си спомням всичко. Но помня усещането от сборника. Мога да помириша дори сега, отваряйки страниците, аромата на модерна класика от ХХ век. И да, отново звучи снобско, но не съм виновна, че сл<a href="http://whisperofahyacinth.blogspot.com/2014/12/blog-post.html"></a>ед „Двойници и животни“ Кирилов извади подобна селекция от писателския си ръкав. Питайте него как се чувства по въпроса?! Аз бях откровено омагьосана за едни 140 страници време. <br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg61PBholO0WQ65woU1D6Y88b3BEsOSP6QYcPu9oCZqsuORZyUoL00n9KvAPN1sI0qu9fKYPQbccMQOYCEEkhESRB9-p6CE6KOUvrL4wkNpYD_7DofjvKFOy83CdPFKQssOFCUfHNstH7_8/s1600/IMG_20180628_162810.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg61PBholO0WQ65woU1D6Y88b3BEsOSP6QYcPu9oCZqsuORZyUoL00n9KvAPN1sI0qu9fKYPQbccMQOYCEEkhESRB9-p6CE6KOUvrL4wkNpYD_7DofjvKFOy83CdPFKQssOFCUfHNstH7_8/s400/IMG_20180628_162810.jpg" width="400" height="300" data-original-width="817" data-original-height="613" /></a></div><br />
Ако непременно държите на сюжет в краткия си разказ със следобедно кафе, потърсете си друг сборник. В тези разкази човек бавно влиза, поглежда в това, от което се състои душата и тихичко излиза, понякога леко уплашен, че тъкмо на изхода е срещнал друг поглед. <br />
<br />
Сега набързо ще се поздравя за добре свършената работа, защото докато писах за „Човек сред хората“, страшно ми се прииска да чета „Човек сред хората“. Надявам се да съм оставила подобна нужда и у някого другиго. Днес все пак е идеален ден за лов на рибка бананка! Може да половувате <a href="https://goo.gl/V4NE4j">ТУК</a>.<br />
<br />
Станиславаhttp://www.blogger.com/profile/12003791557338671899noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1004268880464975886.post-60148133833200649522018-06-07T14:06:00.003+03:002018-06-07T14:18:01.476+03:00"Далече от безумната тълпа", Томас Харди<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjMXYQ4pdfYjaoWkGGEoHb0DuYrOart3IsDfg9qAVADKnVwqrjbKvIa-tbRNpI-P4CzaA8xfBLSzFUZHqTX_87yCpdPdVMjPnFRlonqsG7Vu6jdyJv7zYDRkviqfSSQg0UgulGU8zt_MtP6/s1600/IMG_20171209_161835_583.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjMXYQ4pdfYjaoWkGGEoHb0DuYrOart3IsDfg9qAVADKnVwqrjbKvIa-tbRNpI-P4CzaA8xfBLSzFUZHqTX_87yCpdPdVMjPnFRlonqsG7Vu6jdyJv7zYDRkviqfSSQg0UgulGU8zt_MtP6/s400/IMG_20171209_161835_583.jpg" width="400" height="293" data-original-width="1600" data-original-height="1170" /></a></div><br />
Уоу! Изтърколи се близо една година без почти никакво писане. Сега сценариите за тази публикация са два – блогърката е забравила как се блогва, или писането е като каране на колело. Трябва да попитам някой писател, без ни най-малко, разбира се, да принизявам изкуството до блогърстването.<br />
<br />
От юли миналата година имам седем книги, за които не съм споделила ценното си мнение, без което Вселената няма да е същата. Обещавам да не се натоварвам с обещания, че всяка от тях ще получи публикация, но пък трябва да се започне от някъде. Имаше време, когато пишех така, както дишам. Не, преувеличих. По-скоро пишех, както ям, дълго време обмислях нещата и накрая отварях Word и каквото-такова. :)<br />
<br />
Започвам с „Далече от безумната тълпа“ на Томас Харди. Ако трябва да се побера в няколко думи, защото с дългата си прелюдия съм ви изгубила, то ще кажа само - прочетете тази книга!! Препоръчвам я на всеки с книжно хоби, за всеки сезон и възраст. Страхувам се, че заради различни предразсъдъци някой може да отбягва този шедьовър на написаното слово и да пропилее дните си в отричане на литературата от 19. век.<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiLJ0PSTO2dTCDPrGZwIVJk3LuGW-4_G63nONlukWCmbLW5SSdLJgqkZtUTTa-CpPFYQRmB7FIMztgfU_t3d1a6n3WS4i2l6LUBJ0xAFcCL3kC8-8CUsnUCCsHwFS237jGy9dmZoPsN6gmd/s1600/IMG_20180606_193129.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiLJ0PSTO2dTCDPrGZwIVJk3LuGW-4_G63nONlukWCmbLW5SSdLJgqkZtUTTa-CpPFYQRmB7FIMztgfU_t3d1a6n3WS4i2l6LUBJ0xAFcCL3kC8-8CUsnUCCsHwFS237jGy9dmZoPsN6gmd/s400/IMG_20180606_193129.jpg" width="400" height="400" data-original-width="1564" data-original-height="1564" /></a></div><br />
Тук е мястото да отбележа, че „Далече от безумната тълпа“ е роман на Томас Харди, който е различен от Том Харди, макар и двамата да са от Острова и да притежават сет от чудесни мустаци! Това уточнение е необходимо, не защото подценявам аудиторията си, разбира се, а защото всеки запознат поне малко с читателската ми история знае, че съм труден читател за класиците преди 20. век. Така че обожанието, което проявих към тази книга е изненада за мен и това е фигуративният начин, по който да я изразя.<br />
<br />
И така един ден през декември реших, че ми се чете Харди. Явно през есенно-зимния сезон проявявам афинитет към класически автори. Бях изключително изненадана колко четивен е романът. Може би очаквах сълзлива любовна история, или пък противоречиви герои в леко банален сюжет. Общо взето ми се щеше да си докарам удоволствие от четенето през смях и подигравка. Да, лоша съм, че понякога подхождам така, но има и такива дни, когато просто искам да съм трол! И тогава, „О,чудо!“ Откровено бях поразена от насладата, с която поглъщах страница след страница. <br />
<br />
За да мога да обясня любовта си към „Далече от безумната тълпа“, ще трябва да ви кажа две-три приказки за съдържанието. В центъра на повествованието имаме една дама с изумителното име Батшеба Евърдийн, която е горда, ината, темпераментна и привлекателна заради, или въпреки тези качества. Да, обаче тя е и богата наследница. Няколко мъже предявяват претенции към тази госпожица и тя трябва да реши какво да прави със себе си, защото, недай си Боже, богата неомъжена жена. И ако тук направим пауза, можем да доловим тролските ми настроения. Но тук прави пауза и самият Харди и решава сам той да е тролът. (Да, нарекох Томас Харди трол!) С прелестна ирония писателят говори за героите си, главни и второстепенни. Вкарва ги в нелепи ситуации, само и само да изобличи класовите и половите разлики между тях. Поставя героинята си на пиадестал, а после я снижава до дъното само и само да я скастри за покъртително глупавото и‘ поведение към останалите в романа. <br />
<br />
И ето затова Харди е велик! Той ми подари класиката, от която имах нужда. Тази, която вижда проблемите на всички останали и ги осмива, като едновременно ме пленява в потока на действието и не ме пуска да си почина до края. Нито за момент книгата не беше бавна или отегчителна. И половин година по-късно продължавам да мисля за нея със същата обич и благодарност. Много е хубаво, когато си по-близо до трйсетте, отколкото до безгрижните двадесет и все още откриваш книги, които да сложиш в списъка с любими. Ама наистина любими! <br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjhr2FbJeIWmt3Gs0drEN0onHIaRkIMZ4yXOyfN1lMh871u1T3Y5neqE3cVBDmQV5CXfLOehVEg85gdW0K5RF05u-ccHZx4c8PnOye_bdGGx0kGg3fVP1MQ5XkQLFNZSQnjPaUM-rqX0ld8/s1600/IMG_20180606_193451.jpg" imageanchor="1" style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjhr2FbJeIWmt3Gs0drEN0onHIaRkIMZ4yXOyfN1lMh871u1T3Y5neqE3cVBDmQV5CXfLOehVEg85gdW0K5RF05u-ccHZx4c8PnOye_bdGGx0kGg3fVP1MQ5XkQLFNZSQnjPaUM-rqX0ld8/s400/IMG_20180606_193451.jpg" width="299" height="400" data-original-width="1197" data-original-height="1600" /></a></div>И тъй като може да не съм била достатъчно убедителна, че всеки има нужда от тази книга, ще приложа част от 29 стр. на моето издание, която да ви даде представа за всичко гореспоменато. <br />
<br />
Ако искате да притежавате новата си любима книга, може да цъкнете <a href="https://goo.gl/ooFyYm">ТУК</a>!<br />
Станиславаhttp://www.blogger.com/profile/12003791557338671899noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1004268880464975886.post-41217464120192899632018-03-04T19:12:00.001+02:002018-03-04T19:12:53.419+02:00"Афиши в огледалото", Радостина А. Ангелова<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhLctZw22NOzq6eCOe2C5imxUiToOyeAKQ4nNBOsz-QmDIv0I104-c-IjPiCLRpBC_sIKg1eiUeLr0KgmN3wxn4ja7BEFWdZTvRZblk0PtIhwa59v205rFifqrlgm3aLvkNzwZQBxlvxu3L/s1600/IMG_20180214_151633_968.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhLctZw22NOzq6eCOe2C5imxUiToOyeAKQ4nNBOsz-QmDIv0I104-c-IjPiCLRpBC_sIKg1eiUeLr0KgmN3wxn4ja7BEFWdZTvRZblk0PtIhwa59v205rFifqrlgm3aLvkNzwZQBxlvxu3L/s400/IMG_20180214_151633_968.jpg" width="400" height="400" data-original-width="1600" data-original-height="1600" /></a></div><br />
В период съм, в който избягвам да чета тежка драматична литература, макар че по някакви неведоми пътища литературните ми вкусове все натам ме теглят. Но сестра ми преди няколко месеца ми каза „Внимавай какви преживявания имаш!“ и ако за това въобще може да се внимава, аз много внимавам! :) Kогато в ръцете ми попадна новия роман на Радостина А. Ангелова „Афиши в огледалото“, се зарадвах, тъй като познавам писателката от около 5 години и 3 други нейни заглавия и вече имах нагласа за това, което ме очаква – красиво писане, любов и няколко житейски урока, които да си припомним, увлечени в историята. <br />
<br />
„Афиши в огледалото“ с чиста съвест класифицирам към чиклит жанра. Някои намират това за обидно и стереотипно, но в днешно време всеки се обижда от всичко, така че отказвам да участвам в дебати на тема пол и полово стереотипизиране. Но пък що се отнася до стереотипизиране в четенето, ако свързвате „чиклита“ с лошо написана литература в ума си, мисля, че ще сгрешите. Радостина Ангелова многократно е доказала себе си и умението си да пише. Да, жанра не е типично моя, но ако все пак ми се дочете тъкмо него, винаги бих посегнала към книгите на Радост. <br />
<br />
Главите на романа подскачат от 1900 година към 2017 и обратно, като ни запознават с реална историческа личност – актрисата Роза Попова и (Роза)Лия от съвремието. Двете героини ги свързва един афиш и страстта им към изкуството. Сегашната история не ме изненада, тъкмо това очаквах, подхождайки към книгата. За жалост, разбрах, че не е от нещата, които чета толкова лесно и с удоволствие, както преди. <br />
<br />
Нещото, което обаче сметнах за поразително, беше историята от миналото. Тя само потвърди уменията на писателката. Напълно различна проза, такава, която всеки път ме запращаше 100 години назад, диалози, които бих очаквала от съвременниците на списание „Мисъл“. Радост в „Бележка от автора“ изрично е подчертала, че не се стреми към историческа достоверност, но мисля, че ако читателят, не е краен педант в това отношение, би повярвал на всяка крачка и всяка дума в повествованието от живота на Роза Попова. <br />
<br />
Както винаги, любимите ми герои не са главните. Много ми се искаше да видим малко повече от Сейлъра. Намирам го за доста колоритен и в житейската си позиция мъдър човек. Друг герой, за когото исках още, беше Чичо Стоян, затова и намерих <a href="http://glasove.com/categories/izgubenata-bylgariya/news/chicho-stoyan-i-roza-popova-izkustvoto-i-lyubovta">тази статия</a> пост фактум за още една две подробности около живота му. <br />
<br />
Та в общи линии, ако имате желание за приятно женско четиво с привкус на минало и разходка из стара София, непременно потърсете тази книга. Освен това няма да забравя да спомена и тактилното и естетически задоволително преживяване от досега с изданието, което са ни поднесли издателство „СофтПрес“. Любимата ми за милване корица! <br />
<br />
Що се отнася до Радостина Ангелова, бих препоръчала книгата <a href="http://whisperofahyacinth.blogspot.bg/2013/12/blog-post.html">„Имаго“</a>, която си остава любимата ми сред прочетените. Нея можете да си намерите <a href="https://goo.gl/ap89uk">ТУК</a> например. :)<br />
<br />
А с годините назад това са публикациите ми за <a href="http://whisperofahyacinth.blogspot.bg/2013/08/blog-post_20.html">„Виенски апартамент“</a> и <a href="http://whisperofahyacinth.blogspot.bg/2014/08/blog-post_24.html">„Обратната страна“</a>.<br />
<br />
Станиславаhttp://www.blogger.com/profile/12003791557338671899noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1004268880464975886.post-21117499876990409352018-02-17T18:36:00.001+02:002018-02-17T18:36:15.289+02:00"Жената на тигъра", Теа Обрехт<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjn4rsfLG5AnQehVs63mwG2ZnzEyFbF5SM5-KfkTbXEItTLN4srpS8y_0vTOwcTEY7iM7KtC446F7ABAE12pKZDg1pdJ_SRNNRrewAINAWqDouZA6rQ9vMjTcJ080mwOL1fTPh5O7TitqVR/s1600/IMG_20180217_182101_217.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjn4rsfLG5AnQehVs63mwG2ZnzEyFbF5SM5-KfkTbXEItTLN4srpS8y_0vTOwcTEY7iM7KtC446F7ABAE12pKZDg1pdJ_SRNNRrewAINAWqDouZA6rQ9vMjTcJ080mwOL1fTPh5O7TitqVR/s400/IMG_20180217_182101_217.jpg" width="400" height="400" data-original-width="1600" data-original-height="1600" /></a></div><br />
Тази година ми започна с поредица от хубави книги. В интерес на истината миналата завърши също така. Което няма как да узнае никой, защото от известно време не пиша за тях. Понякога си мисля, че е защото мозъкът ми е станал с чорбиста консистенция, тъй като е зает с малки и големи ежедневни неща. Понякога решавам, че блогът е отживелица. Всъщност истината е, че винаги съм правила това за собствено удоволствие, докато не започнах да се ограбвам от него. Не помага и фактът, че всеки път като посегна да пиша за една книга, се сещам, че има още десетина преди нея, които не са получили заслужена публикация и ми се отщява вси. Затова започвам тази година без правила. Ще се чете и пише, каквото ни е кеф и както ни е кеф! Ако това значи хаос от думи и непостоянен обем от мнения... е, няма да е нищо ново за блога. И тъй като е средата на февруари не върви да кажа „нека шоуто започне сега“ и драматично да дръпна завесите. Само ще се подам леко изпод тях и ще ви разкажа за книга, която не ми излиза от ума, от както затворих последната ѝ страница.<br />
<br />
Преди години в полезрението ми попадна Теа Обрехт с нейния дебютен роман „Жената на тигъра“. Винаги съм леко скептична, когато става дума за млади автори с дебютни романи, особено в жанра магически реализъм. Над мен винаги тежи мисълта, че за да пишеш в този жанр, трябва да си възрастен мъж с мустаци. <br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjvj9r-nsIRtX13T4eHDt9dnOjd9nX6eYjBrhYp_Im-TiBRoqRDfwivLhUWFLZyNiwO0_2N0fwMV_P8voCWpfhbVYTvCQnb4zm_dZGX5BHTAWzsABQn9N-qi00rhj90Kkayb5iUH8A99wRG/s1600/garcia-marquez1.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjvj9r-nsIRtX13T4eHDt9dnOjd9nX6eYjBrhYp_Im-TiBRoqRDfwivLhUWFLZyNiwO0_2N0fwMV_P8voCWpfhbVYTvCQnb4zm_dZGX5BHTAWzsABQn9N-qi00rhj90Kkayb5iUH8A99wRG/s400/garcia-marquez1.jpg" width="400" height="267" data-original-width="960" data-original-height="640" /></a></div><br />
Да, обаче през всичките тези 3-5 ... не зная колко години, не спрях да се сещам за книгата и при последното ми книгопазаруване тя беше между избраниците. Свенливо посегнах към една история, която уж е за Балканите, но не съвсем и уж е за войната, но не съвсем, и уж е за тигъра, но не съвсем. Сега, когато имам всичко това в мозъка си, бих го определила най-просто като една приказка за живота и смъртта, които все се гонят.<br />
<br />
Сюжетът започва да се завързва от млада докторка, която току що е научила за смъртта на дядо си - основна фигура в житейското ѝ израстване, а и по някакъв особен начин другар в пакостите. Този мъж ходи винаги с „Книга за джунглата“ в джоба си и разказва истории, които звучат като митология на Балканите. А преплетени между приказките са вечните ни конфликти, между верите и между партиите. Такива сме си, кръвта ни е твърде гореща и едновременно създава противоречия и отказва да се лее в тях.<br />
<br />
След прочита на всяка книга се забавлявам с някое и друго позитивно и негативно ревю в GoodReads. Разбира се, не можех да пропусна обвиненията на една сръбкиня, че книгата не е исторически достоверна. На мнение съм, че когато става дума за художествена литература това не е твърде необходимо. Авторката няма претенции за това и дори е избягала от споменаването на реални места и събития по Балканите (вярвайте ми, опитвах се да проверявам многократно). Лошото в случая е не липсата на акуратност от авторката, а непознаването на историята на бившата Югославска Република в мое лице. Затова пък усещането за собственост, за близост на тези приказки – за жената на тигъра, за безсмъртния човек, за ловеца на мечки, историите за запустелите села и суеверията, не пропусна да ме навести. <br />
<br />
Главната героиня остана за мен студена и отдалечена, но я познавах и разбирах. А дядо ѝ, ми напомни за някого, само като шепот от далечно минало. <br />
<br />
Харесах „Жената на тигъра“ така, както харесах <a href="http://whisperofahyacinth.blogspot.bg/2015/03/blog-post.html">"Голяма риба" на Даниел Уолъс</a> преди време. Така както обичам филма “Big Fish”. Защото ако притвориш очи за малко, ще успееш да усетиш магията на деня. <br />
<br />
Аз чаках твърде дълго, за да прочета „Жената на тигъра“ на Теа Обрехт, не правете моята грешка! Можете да си я поръчате веднага от <a href="https://goo.gl/d1vMLa">ТУК</a>. <br />
<br />
Станиславаhttp://www.blogger.com/profile/12003791557338671899noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-1004268880464975886.post-80204696580570406742017-11-30T17:46:00.000+02:002017-11-30T17:46:48.431+02:00"Закуска за шампиони", Кърт Вонегът<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEijz728pwr9EDumCd-xINSbwtICZD69bhYFJJvy-m8BqiucLxAMwOAZ5PaFKJiWgySXEAqHQlZx8bGga1ed9nTCmaj9WRryfptrzDlDLbz8YSj1t-oyaY4KravoCs25obZeoW85nqQ9fzYw/s1600/20171129_135458.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEijz728pwr9EDumCd-xINSbwtICZD69bhYFJJvy-m8BqiucLxAMwOAZ5PaFKJiWgySXEAqHQlZx8bGga1ed9nTCmaj9WRryfptrzDlDLbz8YSj1t-oyaY4KravoCs25obZeoW85nqQ9fzYw/s400/20171129_135458.jpg" width="400" height="400" data-original-width="1600" data-original-height="1600" /></a></div>*напоследък ми се наложи да намаля мартинитата, а се нуждаех от закуска, така че снимката е по-близка до моето ежедневие, отколкото до книгата :)<br />
<br />
Помните ли Август? Да, месецът. Беше преди три други. Защото от тогава отлагам писането за книги. Не съм прочела шест библиотеки през това време, така че при правилна мотивация току виж съм наваксала с публикациите. Но пък не ми се ще да се вземам за толкова творческа натура, която ще може да изфабрикува 4-5 минали публикации за месец и паралелно с това да чете нови и вълнуващи книги. Обещавам да танцувам, ако това се случи!! :D <br />
<br />
И тъй като е пълен абсурд да подредя книгите хронологично и изрядно в блога и вдъхновението си, ще започна с последната. Явно краят на годината е за Вонегът. Преди няколко дни той имаше Рожден Ден (май от много време пиша този текст) и аз изключително подходящо бях се загубила из страниците на „Закуска за шампиони“. Напоследък загубването ми е като увлекателно мозъчно упражнение. Което ме навежда на мисълта, че мога да сравня тази книга именно с литературно судоку. Сигурна съм, че хората прочели я, ще се съгласят с мен. А онези, които посягат към вестника плахо и с моливче, въобще да не се хващат с Вонегът по мое мнение, не биха останали удовлетворени. <br />
<br />
Докато четях втория в историята ми роман на автора, си мислех, че не е най-подходящият избор за начинаещи. Първо, защото със сигурност има препратки от по-раншни романи, които не успях да уловя. Второ, защото Вонегът си прави сериозен... експеримент с читателя (да, "ташак" щях да напиша, но не съм сигурна за възрастта на аудиторията), като разтяга границите му на поносимост към абсурда на реалността. Е, аз обичам да решавам судоку. А и с реалността се разбирам малко повече от преди. Продължавам да не я харесвам, тази общата глобална реалност, но затова пък ежедневно си сътворявам доста симпатична лична такава. Така че в общи линии с реалността сме се разбрали. В този ред на мисли, ако такъв съществува, Вонегът чудесно се вписва в литературните ми вкусове. <br />
<br />
За какво се разказва „Закуска за шампиони“, ще попитате вие. Аз ви уведомявам, че нямам никаква идея. И тук без да искам се оказвам безсмислена блогърка. Но какво пък! Може да не зная за какво се разказва книгата, но мога да ви кажа някои неща, които пише вътре... Пише се за Килгор Траут – несбъднат научно-фантастичен романист, който обаче е естествено доволен от това, същият този, който без да иска, спасяваше души в <a href="http://whisperofahyacinth.blogspot.bg/2017/01/5.html">„Кланица 5“</a>. Пише се и за Дуейн Хувър, търговец на коли и най-богатия човек в Мидланд Сити, който един ден напълно се побърква. Ето, в момента, в който пиша този текст и ми идва на ум, че дори името на града е ... бих казала метафорично, но не съм сигурна дали Вонегът не би повърнал, чувайки думата „метафора“, затова само ще си помисля по въпроса. Освен това в книгата Вонегът откровено се намесва изключително нетактично, като тотално съсипва представите за традиционен наратив (моля да ме извините за чуждицата, но ми харесва, звучи професионално). Също мисля, че „Закуска за шампиони“ е антирасистка и антикапиталистическа книга, но и това решение ще оставя на вас. <br />
<br />
Ще опитам да заформя заключение на словесния поток с цитат от книгата, който ще ви даде обяснение на всички неща и в края на деня май дава и обяснение за Вонегът като цяло, което още повече провокира четенето му, вместо обратното:<br />
„...реших да се откажа от съчинителството. Реших да пиша за живота. Всички герои ще бъдат еднакво важни. Всички факти ще бъдат еднакво значими. Нищо няма да се пропуска. Нека другите да внасят ред в хаоса. Аз пък ще внасям хаос в реда, което смятам, че успях да постигна.<br />
Ако всички писатели постъпят по този начин, тогава може би непосветилите се на литературния занаят граждани ще разберат, че в заобикалящия ни свят няма ред и че трябва да се приспособяваме към царящия хаос.“<br />
<br />
Ако разбира се, страшно сте се вдъхновили от тази публикация, не сте се възмутили от думата „ташак“ и не решавате судоку с молив, значи трябва да прочетете „Закуска за шампиони“ на Кърт Вонегът и можете да си я поръчате от <a href="https://goo.gl/vyycs5">ТУК</a>. <br />
<br />
Станиславаhttp://www.blogger.com/profile/12003791557338671899noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1004268880464975886.post-43389333762923461682017-07-06T16:02:00.000+03:002017-07-06T16:14:57.467+03:00"Книгата на всички неща", Хюс Кайер<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhfFNZyo8AP3kBzP_nDYj-gJsafe83Cc98vFNq7DSlmDo_SJFfuFbATUg61dpRNvlamTMGK0S2R0makBNWYI4lqkSZ7xHPEOzi5XFnOi_aGC6pcRb5pd7m_Ud5PdWDJ_a8dt6PeQcJhMSyq/s1600/20170706_160814.jpg" imageanchor="1" style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhfFNZyo8AP3kBzP_nDYj-gJsafe83Cc98vFNq7DSlmDo_SJFfuFbATUg61dpRNvlamTMGK0S2R0makBNWYI4lqkSZ7xHPEOzi5XFnOi_aGC6pcRb5pd7m_Ud5PdWDJ_a8dt6PeQcJhMSyq/s400/20170706_160814.jpg" width="278" height="400" data-original-width="372" data-original-height="536" /></a></div>Когато искаш да избягаш за малко от една книга, непременно трябва да пишеш за друга. Така душата се настройва в нормалните си рамки, без да се губи и залутва. И това само в случай, че душата ти е неотлъчно свързваща се с четивния процес.<br />
<br />
Нали си спомняте поредицата #левитирамсВарнаЛит – да почетем книжки с картинки. По това време прочетох още една книга, която влизаше в проекта ми и за която естествено не ми стигна време да пиша в блога. Но тъй като не смятам, че четенето трябва да се слага в рамки и времеви графици (явно за разлика от душата), сега ще ви разкажа за нея, защото е едно от най-прекрасните попълнения в библиотеката ми.<br />
<br />
Иска ми се да създам малък шум около „Книгата на всички неща“ на Хюс Кайер, тъй като този, създал се покрай излизането ѝ, не ми стигна! Едва ли ще ви изненада от кое издателство произлиза тази книжна прелест. „Жанет 45“ винаги ме очароват с рисковите си издания и чудесен външен вид. И тъй като Люба Халева е голяма работа, няма как суперлативите ми да не започнат от там. Люба Халева е голяма работа! Винаги го е доказвала с работата си по книги на издателството, но по мое мнение, ако е възможно въобще, тук е надминала себе си. На толкова прекрасно съчетание от история и илюстрации не съм попадала от <a href="http://whisperofahyacinth.blogspot.bg/2013/02/blog-post.html">„Часът на чудовището“ на Патрик Нес</a>. „Книгата на всички неща“ е представена на публиката като детска книга, но с тези пленителни картини, тя непременно се превръща в сърцераздирателно четиво за възрастни, което ще бъде пазено от изцапани с кал и мармалад детски ръчички.<br />
<br />
А и житейските уроци, които откриваме в новелата на Хюс Кайер, ми се виждат по-необходими на възрастните. Децата са родени чисти, с вяра в доброто и с извънчовешка сила да отстояват себе си. Като възрастни обаче губим всичко това. Не зная как става. Някъде там по пътя се случва нещо, което ни счупва. А и с годините ставаме по-крехки, по-лесно се чупим всеки ден. Та затова си мисля, че тази книга ни е по-необходима, за да намерим силното и непоколебимо дете у себе си. <br />
<br />
Хюс Крайер успява да побере в една малка книжка толкова големи теми, че направо ми е трудно, а и излишно да започна да ги обяснявам. Може би само ще загатна... Това е приказка за добрите вещици, за глупавите сестри, които всъщност са героите на деня, за красивите принцеси с един кожен крак и ръка само с едно кутре, които трябва да имат замък с ролс-ройс пред вратата, за музиката и литературата, които окриляват и за всички бедствия на Египет, които сполетяват един тъжен и страхлив баща, скрил се под шапката на изкривена вяра. И всичко това във вълшебен превод на Мария Енчева от нидерландски. <br />
<br />
Ако искате да си подарите нещо красиво, по случай взет изпит, завършена сделка, личен празник или просто за края на работната седмица, задължително не пропускайте тази книга. После ще ми благодарите! ;) <br />
<br />
Станиславаhttp://www.blogger.com/profile/12003791557338671899noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1004268880464975886.post-82919796949112000812017-06-29T21:26:00.000+03:002017-06-29T21:26:18.031+03:00"Мъже без жени", Харуки Мураками<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiRHS5p6-0LMQ6IwN1D1l4Rjp26nOJ8NwnrhmmS78IwbMCGl8C6YvscVizffTTcxX9CrY3FWBEoIPoMQnXfgx2EzSxFCOoDEOTC1rOclPK5E2KWq9KIVblP9NIAi5_05D0JD4A8XU6qsB1T/s1600/IMG_20170614_090956_800.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiRHS5p6-0LMQ6IwN1D1l4Rjp26nOJ8NwnrhmmS78IwbMCGl8C6YvscVizffTTcxX9CrY3FWBEoIPoMQnXfgx2EzSxFCOoDEOTC1rOclPK5E2KWq9KIVblP9NIAi5_05D0JD4A8XU6qsB1T/s400/IMG_20170614_090956_800.jpg" width="400" height="322" data-original-width="823" data-original-height="662" /></a></div><br />
В епоха, когато всичко може да бъде политически некоректно и всяка група от хора може да бъде малцинство в предела на света, много трудно се пише литература. Това си мислех днес под душа! <br />
<br />
Покрай излизането на новия сборник на Мураками, случайно или не, се натъкнах на много критики относно книгите му. Не съм обидчив читател. Напротив, критиката към любими автори ме прави по-любопитна за различните гледни точки. Само едно не ми е ясно, защо за едни герои контекста на времето е оправдателен, а за други този на мястото не е. И да, разбирам всички сексистки обвинения за прозата на Мураками, но писането му никога не ме е обиждало като жена. И се сещам за казуса, който имахме с <a href="http://whisperofahyacinth.blogspot.bg/2016/12/blog-post.html">Хийтклив и Катрин</a>, които макар да намирам за ужасни герои, това не отнема от качествата на една прекрасна книга, а дори прави „Брулени хълмове“ шедьовър. Въобще не налагам Мураками, нито твърдя, че е шедьовър. Винаги съм го обичала по един тих и мелодичен начин, както си представям, че се обича на японски.<br />
<br />
И да си дойдем на думата, „Мъже без жени“ е сборник с разкази за обичането. Онва тъжно обичане, което продължава и след като загубиш някого или преди да си го имал, или защото никога си го нямал. Мураками умее да пише за липсите. Има един такъв студен уют (умишлен оксиморон), който винаги ме приласкава, като празен дом, в който мога да поостана. Мисля си, че е много трудно да се пише за любим автор, защото със сигурност вече съм казала всичко, което може да се каже. Да, с Мураками сме имали по-силни и по-слаби периоди, но сме си стари дружки и това си е. <br />
<br />
От дете винаги съм харесвала кратките наративи. Възхищавам се на автори, които нямат нужда от 700 страници, за да ме накарат да се вълнувам за героите, да ме внедрят в историите им. Нямам нужда и от милион скапани диалози, стига ми един перфектен. Така че ако някой ден ме осени гениалност, бих очаквала от себе си да съм автор на най-добрите разкази на 21. век. Уви! Гениалността спохожда само най-неочаквано. <br />
<br />
Та всъщност там, за където се бях запътила бе, че имах леки резерви към разказите на Мураками, защото в представите ми той е романист. Но не успях да се разочаровам! Да, има по-добри попадения и не дотам впечатляващи опити, но като цяло този Мураками, който познавам и харесвам, пулсираше от всяка страница на сборника. Всъщнот колкото по-напред препусках из страниците, толкова повече се оплитах в истории, които трябваше да доизмисля, да доразкажа. Обичам книги, които провокират изграждането на нови белезникави пътечки някъде из черепа ми. Чудно!<br />
<br />
Ако с Мураками сте стари познайници и все още не сте грабнали „Мъже без жени“, можете да поръчате сборника от <a href="https://goo.gl/mw7Kan">ТУК</a>.<br />
<br />
<br />
Станиславаhttp://www.blogger.com/profile/12003791557338671899noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1004268880464975886.post-39198732646748718142017-05-30T18:18:00.000+03:002017-07-06T15:46:42.747+03:00"Приказки от крайните квартали", Шон Тан<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjUzaR4X9K1TWcYMN2_DeRoJsqaSGpdlTs0RUjsV6xRfci3McbCMHFVL8skQC4qS9QMUWGEpb7MPnhNqAx8tSatRGujec4jYyHw_x5_b9QCtr5M5rMPY38jqfsPwCE-LCa1eq2nJ2ijrcpL/s1600/IMG_20170530_121857_295.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjUzaR4X9K1TWcYMN2_DeRoJsqaSGpdlTs0RUjsV6xRfci3McbCMHFVL8skQC4qS9QMUWGEpb7MPnhNqAx8tSatRGujec4jYyHw_x5_b9QCtr5M5rMPY38jqfsPwCE-LCa1eq2nJ2ijrcpL/s400/IMG_20170530_121857_295.jpg" width="400" height="400" data-original-width="613" data-original-height="613" /></a></div><br />
Следващата книга от поредицата ми #левитирамсВарнаЛит, макар също като <a href="http://whisperofahyacinth.blogspot.bg/2017/05/2017.html">„Добросъците“ </a>на Никола Райков да е изпъстрена с прекрасни илюстрации, въобще не е за деца. Не, не ме разбирайте погрешно. Не се съмнявам, че децата ще я разберат. Дори съм сигурна, че биха били по-адекватни пред илюстрациите и прозата на Шон Тан от възрастните. Но съм на мнение, че по-големите ще оценят повече многократното разлистване на страниците на това произведение на изкуството, което дърпа ума в различни посоки и си играе с времето и спомените.<br />
<br />
„Приказки от крайните квартали“ на Шон Тан е сборник с разкази, въплъщение на меланхоличен следобед за възрастни. Не мисля, че бих могла рационално да ревюирам подобна книга. Абстракцията е лично изживяване, спрямо опита и преживяванията на консуматора на изкуство във всяка негова форма. А отдавна не се бях се срещала с толкова тиха и нежна абстракция. <br />
<br />
В илюстрованите книги най-важното е тази амалгама от картина и текст, която не се отдава на всеки. И тъй като изобразителното изкуство не ми е сила, колкото и да се опитвам да възпитавам някакъв вкус у себе си, в края на деня аз винаги се облягам на текста, на думите. Ето защо очакванията ми към такива книги никога не са космически. О, сладка болка на опровергаването! Няма по-щастливо стечение на обстоятелствата от изненадата. Шон Тан успя да задоволи както визуалната ми сетивност, така и нуждата ми от литература и то както изглежда съвсем безпроблемно! <br />
<br />
През цялото време докато поглъщах „Приказки от крайните квартали“ у мен прииждаше един Рей Бредбъри вайб. Носталгия по отминали дни и непознати места, по чуждо детство и по своето. Е, сигурно вече знаете колко желязна е връзката ми с Бредбъри. Ето защо малко автори успяват да ми навеят мисли от подобен характер. С лекотата и меланхолията на разказите си Тан успя да ме почерпи с глътка вино от глухарчета. <br />
<br />
Иска ми се да поздравя издателство „Жанет 45“ за смелия избор, и Нева, Манол и Кирил Златков за прекрасната работа по книгата. Радвам се, че подобни красотности излизат у нас и читателите имаме възможност да си подаряваме емоции, на себе си или на себеподобните ни. <br />
<br />
Защо имате нужда от тази книга!? Защото щях да започна да изброявам любимите си разкази, но трябваше направо да снимам съдържанието. Защото ежедневието ни понякога се случва да е кално и направо да си кажа – скапано, и литературният ескапизъм е спасителна жилетка. Защото някой хора просто обичат книжки с картинки и в това няма нищо лошо! <br />
<br />
И така, аз продължавам да чета с <a href="https://www.facebook.com/varnalit/">#ВарнаЛит2017</a> и се надявам да видя маси хора на някои от събитията! :) <br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhGRvVvwM2vPDKNgawCAuYdm8rsrm5CbxDlscaXWE1gFYwb8QyLm8flI-VP3T_eKrLj3Tk04FWNr6Q9Mz-ZTQxyXE6pkRq0cW8UrpKfer_2xhcKDHf9AjyAN2dehA4W6WF2tgS7dvgLShf4/s1600/18581578_1349258891788277_7081476995551165226_n.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhGRvVvwM2vPDKNgawCAuYdm8rsrm5CbxDlscaXWE1gFYwb8QyLm8flI-VP3T_eKrLj3Tk04FWNr6Q9Mz-ZTQxyXE6pkRq0cW8UrpKfer_2xhcKDHf9AjyAN2dehA4W6WF2tgS7dvgLShf4/s400/18581578_1349258891788277_7081476995551165226_n.jpg" width="400" height="152" data-original-width="960" data-original-height="365" /></a></div>*изображението е от Facebook страницата на ВарнаЛит<br />
<br />
<br />
Станиславаhttp://www.blogger.com/profile/12003791557338671899noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1004268880464975886.post-51236904973534239782017-05-19T17:41:00.000+03:002017-05-20T14:32:40.166+03:00"Добросъците", Никола Райков #ВарнаЛит2017<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://scontent.fsof3-1.fna.fbcdn.net/v/t1.0-9/18581578_1349258891788277_7081476995551165226_n.jpg?oh=d251d3a7f834255f94a3679f693c635f&oe=59A59DDF" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://scontent.fsof3-1.fna.fbcdn.net/v/t1.0-9/18581578_1349258891788277_7081476995551165226_n.jpg?oh=d251d3a7f834255f94a3679f693c635f&oe=59A59DDF" width="400" height="152" /></a></div><br />
Задава се едно чудесно събитие във Варна – <a href="http://www.varnalit.com/">ВарнаЛит</a>!! Изключително съм щастлива, че подобни мащабни неща в литературата се случват и четящите вече не сме периферия на обществения живот. :) Още по-щастлива съм, че ВарнаЛит е с таргет деца и юноши, защото според мен това е правилния начин на възпитаване – с четене! <br />
<br />
Затова реших да започна проект в „Левитация...“, който, надявам се, ще успея да завърша до края на събитието (3. юни), и при повече късмет ще се състои всяка година. През следващите две седмици ще се опитам да ви представя няколко книжки с картинки, които добре се вписват освен в детско-юношеската литература и в интересите и естетските вълнения на порасналите. Ще използвам #ВарнаЛит2017 и #левитирамсВарнаЛит в страницата на блога във Facebook и на други места из Интернет. Приветствам ви да се присъедините към мен и заедно да празнуваме, четейки детска литература! Споделяйте и разпространявайте с #ВарнаЛит2017 и #левитирамсВарнаЛит своите вълшебни книжни предпочитания! <br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiuefK4eQ0AQwJfNKzAnOU94ffkf3BSBF3fVIqO5aCBv_SdL-LoRHn1cNCBgT7iiAJYXnVWZTElOq4DT7bgbbUQfIfeoqZPkmRtTO746wRZ8SyWBNJEIZ6iOr6azAQjTwfTsrVccW27L5j0/s1600/20160616_105920+-+Copy.jpg" imageanchor="1" style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiuefK4eQ0AQwJfNKzAnOU94ffkf3BSBF3fVIqO5aCBv_SdL-LoRHn1cNCBgT7iiAJYXnVWZTElOq4DT7bgbbUQfIfeoqZPkmRtTO746wRZ8SyWBNJEIZ6iOr6azAQjTwfTsrVccW27L5j0/s400/20160616_105920+-+Copy.jpg" width="225" height="400" /></a></div>Започвам поредицата с един от авторите в списъка на гостуващите - Никола Райков! И преди е ставало въпрос в блога за възхищението ми към книгите-игри от поредицата <a href="http://whisperofahyacinth.blogspot.bg/2013/08/blog-post.html">„Голямото приключение на малкото таласъмче“</a>, насочени към най-младите читатели.<br />
<br />
Миналата година в красива премяна се появи новата му книга „Добросъците“ – приказка-игра с художник Мая Бочева. Приказката разказва за Фотьойльонката Фифита, Прахояда Смук-смук и Електрушката Жужка – миниатюрните добросъци, които живеят удома свой собствен живот, когато никой не гледа. Ще трябва упорито да се самоповтарям колко прекрасна е детската проза на Райков на границата с абсурда и колко душеизпълващо е да се чете дори от тъй наречените възрастни. <br />
<br />
Като тийнейджър книгите-игри не са били моя жанр, но докосвайки се до „Добросъците“ и предходните две издания за малкото таласъмче, намирам похвата освен изключително забавен, допринасящ към детското развитие. Не се сещам за по-прекрасен начин да се развива въображението, от това детето само да избира историята, която иска да чуе или прочете. Ако щете го наречете детска еманципация! :)<br />
<br />
Новото попълнение към забавните приключения на фантастични същества са вълшебните илюстрации на Мая Бочева. Какво като съм на 27, и аз обичам красиви картинки на приказни герои. И честно да си кажа толкова много харесвам тези илюстрации, че от време на време прелиствам книжката, просто за да им се насладя. <br />
<br />
И тук ще се обърна към всички родители – подарете тази книжка на умните си и любознателни деца, но и на себе си. Знаете, че ще ви хареса! Покажете им света на Добросъците сега, а после ги зарадвайте със среща със създателя им във Варна. Нека празнуваме с ВарнаЛит! :)<br />
<br />
*изображението е от <a href="https://www.facebook.com/varnalit/">Facebook страницата на ВарнаЛит</a><br />
Станиславаhttp://www.blogger.com/profile/12003791557338671899noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1004268880464975886.post-2553602327648840842017-05-09T19:17:00.000+03:002017-05-09T19:17:18.334+03:00"Орисници и фурии", Лорън Гроф<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiqT0GpMmM1GZGUNbVkn8i0eN6QTyqu_DYO5j7E0v_MWJvx1Yr1kEAT49nIQyOULtZFfzRhymcquJtOT1-y559FmlmJ6WOfHa5BnO5OLdX9Uf3pk5inaPirwQhsod7itwrcde-_c7qqzm4i/s1600/20170408_162421.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiqT0GpMmM1GZGUNbVkn8i0eN6QTyqu_DYO5j7E0v_MWJvx1Yr1kEAT49nIQyOULtZFfzRhymcquJtOT1-y559FmlmJ6WOfHa5BnO5OLdX9Uf3pk5inaPirwQhsod7itwrcde-_c7qqzm4i/s400/20170408_162421.jpg" width="400" height="225" /></a></div><br />
Слушах и четох доста неща за „Орисници и фурии“ на Лорън Гроф доста преди да излезе в България и бях много развълнувана, когато разбрах, че я имаме вече и у нас, с красива корица и благозвучно заглавие. Когато наченах да я чета обаче, веднага разбрах, че далеч не съм наясно в какво се забърквам, въпреки разточителното проучване, което мислех, че съм направила. Всяка страница от тази книга е изненада. Когато дойде ред на неизменната оценка в Goodreads, просто се отказах да дам такава. Седях на една тънка като косъм граница да нямам никакъв проблем с „Орисници и фурии“ и да имам всички проблеми с нея. Затова сега предстои много труден пост!<br />
<br />
Книгата на Лорън Гроф е разделена на две части. Първата разказва за едно привилегировано момче, което се превръща в объркан и изгубен младеж след смъртта на баща си, за да намери спасение и упование в една жена. Той я има за перфектна, за ангел сред хората, тя не му противоречи. А за да му се отблагодари за тази презумция, отдава целия си живот на неговото удобство и манията му за величие. Този мъж е Лото и Лото живее на бързи обороти.<br />
<br />
Втората част, макар да остава впечатление, че е разказ от името на нежната половинкана Лото – Матилд, всъщност е сбор от парчетата пъзел, които остават накрая и трудно се наместват, но без тях картината е лъжовно почти готова. Тук ни чакат мръсните тайни, недоизказаните неща, тъгата и омерзението. Защото партитата, празниците, величието, красотата са бляскавата страна на монетата, но ежедневието е това, което прави брака. И тук книгата става дори по-добра, потвърждавайки това. <br />
<br />
Прозата е многопластова. Има широки възможности за анализиране. Авторката ни дава малки хапки от героите си, за да ги мразим, а после обикваме и отново намразваме. Много ми допаднаха театралните мотиви, вмъкнати в романа. Едно такова присъствие на „хор“ от външни всезнаещи наблюдатели, което се е случвало да ме дразни в някои пиеси, сега много логично се бе наместило в скоби сред текста. В общи линии Лорън Гроф ме впечатли много с идеите си и прекрасното вписване на хилядите теми в едно работещо повествование. <br />
<br />
И тук е ред да спомена и проблемите, които едновременно имах и нямах с книгата... Все едно съм имала посещение от Шрьодингер. Като начало, авторката се е опитала да вкара адски много идеи. Ненужно много идеи. Да, направила ги е да работят, но определено можеше да изгради чудесен роман и с половината, дори с една трета. В един момент драмата ми дойде в повече и макар да разбирам смисъла на случващото се и необходимостта да е такова, за да издържи на амбициите на Гроф, бих поокастрила това онова! <br />
<br />
Що се отнася до секса, в книгата има доста секс. Казвам го, за да няма изненадани. :) На задната корица „Пъблишърс Уикли“ описват прозата на Гроф като „изтънчено еротична“. Смея да се съглся. Книгата е изпъстрена с красиви и топлокръвни секс-сцени между Лото и Матилд. Има и няколко неудобни такива между други герои, и то предимно неудобни заради житейската позиция, която заемат, извън тях. Така че може би това, което искам да кажа е – внимавайте с четенето на книгата покрай малки деца, възмущаващи се лели и баба ви. Откровено казано, също както и с на места излишната драма, имаше и излишни пикантерии, които можеха да се спестят. И не защото са дошли твърде много, а защото с нищо не са допринесли. Все едно чрез тях авторката просто се фука, че може да пише секс добре. <br />
<br />
За книгите, които оценявам високо, казвам „нямаше нито едно излишно изречение“ и „всяка дума си тежеше на мястото“. В този случай не беше така. Но въпреки това мога да оценя литературните умения на Гроф и идейния ѝ потенциал. Ето защо не можах да дам оценка на „Орисници и фурии“. Още не мога да реша дали е един наистина добър роман, или по-скоро е просто добре написан роман с претенции. Нали ме разбирате – Ню Йорк, артистични кръгове, секс наркотици и rock’n’roll. <br />
<br />
Безспорно обаче е, че романът се е загнездил в ума ми. Ако искате да се запознаете с дуалистичната природа на героите и да надникнете в своята, можете да поръчате книгата от <a href="https://goo.gl/RhEP27">ТУК</a>. <br />
<br />
Станиславаhttp://www.blogger.com/profile/12003791557338671899noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1004268880464975886.post-79590360487541751242017-05-07T18:39:00.000+03:002017-05-07T18:39:31.292+03:00"Сто яда", Емир КустурицаСпоменавала ли съм преди кой е любимият ми филм?! Да, блогът е за книги, но обещавам, че има общо! Едва ли има истински киноман, който да може да определи любимия си филм, както никой истински книголюбец не може да избере една единствена любима книга. Но аз нямам претенции да разбирам от кино, затова и имам един единствен най-добър и най-любим филм и това е „Аризонска мечта“. Обичам всичко в него и се самоопределям чрез него независимо в кой етап от живота си се намирам. Режисьорът на филма е Емир Кустурица и откакто ми е известен този факт, твърдя, че Кустурица е любимият ми режисьор, макар да не съм гледала най-големите му хитове. Това беше и мотивацията ми да прочета „Сто яда“ от гореспоменатия. (обещах, че ще си говорим за книги)<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEh2tKRfsWtHVw0P1Yra-0h3rG3EHgTuUGNwLqbCn9j5pxNBfoOuM1TDa5TyHYZtTP7NNX5BqVfTSPrhNfHOhxXF7AwjMt7sxw9Tztp34rrHwBcMSOg_c9YKG1fdX8wVenj3PibJq6_6xUkr/s1600/20170406_130258.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEh2tKRfsWtHVw0P1Yra-0h3rG3EHgTuUGNwLqbCn9j5pxNBfoOuM1TDa5TyHYZtTP7NNX5BqVfTSPrhNfHOhxXF7AwjMt7sxw9Tztp34rrHwBcMSOg_c9YKG1fdX8wVenj3PibJq6_6xUkr/s400/20170406_130258.jpg" width="400" height="225" /></a></div><br />
Прочетох „Сто яда“ за ден и половина. Скоростното четене винаги е ощетявало оценката ми към дадена книга, въпреки удовлетворението да е страхотно. Мисля, че това се случи и с този сборник. <br />
<br />
В общи линии харесах писането на Кустурица, както и очаквах. Героите му все още са живи и цветни в ума ми. Има една кинематографска стойност във всеки ред. Предполагам, за това допринасят и диалозите - с малко простички думи се пресъздават реалистични разговори на прага на драматизма, типично по Балкански. Много яко! :D<br />
<br />
Заглавната новела за мен беше изключителна. При автори, които го умеят, детето разказвач е един от любимите ми литературни похвати. Крайната емоционалност на децата може да е едновременно изключително забавна и умиляващо тъжна за ума на възрастните (към които, за жалост, взех да се причислявам все по утвърдително). Ваната с шарана и табела „Сто яда“ е сред приятните авторови хрумки, на които съм попадала напоследък и някак носталгично ми напомни за летящата риба в "Аризонска мечта". Краят ми се стори много силен и няма да излъжа, че пророних една сълза, ей така, за живота. <br />
<br />
Всичкото това излияние за една новела идва да покаже колко високи бяха очакванията ми към този сборник. Бързах да го прочета, очаквайки да е сред любимите ми книги за годината. Уви! Макар стилът на автора естествено да остана все така характерен и близък до сърцето ми до края на книгата, след първия разказ, всеки следващ ми се струваше все по-малко значим. Сякаш макар Балканската действителност и характерните герои да се запазиха, никой от следващите сюжети не бе чак до там впечатляващ. <br />
<br />
Определено не казвам, че сборникът е лош. Щастлива съм, че го прочетох и след него бих прочела и автобиографичната книга на Кустурица, може би след като изгледам още 2-3 филма от неговите. Просто скоростното препускане през книгите не е за мен. <br />
<br />
За всеки, на който му се иска да се поразходи из Европа чрез литературата, мисля, че поредицата на издателство Colibri – „съвременна европейска проза“ е перфектният начин да го направи. Можете да се отбиете в Сърбия, като поръчате книгата от<a href="https://goo.gl/xGOMsR"> ТУК</a>.<br />
<br />
<br />
Станиславаhttp://www.blogger.com/profile/12003791557338671899noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1004268880464975886.post-5040723992539862562017-04-06T19:56:00.000+03:002017-05-07T18:40:08.114+03:00"Неща, които падат от небето", Селя Ахава<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEixIlZ20xeIBRa43HaSqqBGYWozcagdwfawrHNdY8_YwRYKQ0UksvHpgVSU0jnqsUyaIWjnuS6OU7B9FRqjlg0vtbUo9ZF_JKwBXcDoHc0arCJB0-PTLWgaSMB1tezN2GUSXAbEWE6cDlCd/s1600/P4040115.JPG" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEixIlZ20xeIBRa43HaSqqBGYWozcagdwfawrHNdY8_YwRYKQ0UksvHpgVSU0jnqsUyaIWjnuS6OU7B9FRqjlg0vtbUo9ZF_JKwBXcDoHc0arCJB0-PTLWgaSMB1tezN2GUSXAbEWE6cDlCd/s400/P4040115.JPG" width="400" height="300" /></a></div><br />
Ще ми се да вярвам, че за предстоящата публикация влязох в крачка с новото време. Станах модерна за малко и се допитах до социалните мрежи (FB групата „Какво четеш…“) за информация. Може би нямаше да го направя в други обстоятелства, защото бях убедена, че искам да чета тази книга – екзотика в актуалната ми библиотечна сбирка – финландска писателка с близо до екстравагантно заглавие. <br />
<br />
Книгата е „Неща, които падат от небето“ на Селя Ахава от поредицата "съвременна европейска проза" на издателство "Colibri" и определено не е за подминаване с лека ръка. Поради някаква причина бях останала с впечатлението, че се залавям с магически реализъм от нова географска ширина. Това е далеч от истината. Всъщност колко далеч, при положение, че проследяваме търсенето на смисъла в главите на три жени!? Жените са магични същества, търсенето на смисъла е доста реалистично изживяване за човека, така че ако 2 и 2 прави 4, блогърката се отплесна… <br />
<br />
В началото на книгата се запознаваме с едно финско момиченце, което потвърждава теорията ми, че децата са плашещо умни. Бързо в потока на повествованието разбираме, че в семейството ѝ се е случило нещастие и пътят за рационализирането на такова е само липсата на рационализиране. По стъпките на красива и вибрираща проза се запознаваме с още две жени, всяка от които с лично свое си житейско недуразумение. Това, което ги свързва и разделя е един мъж – единственият, с когото могат да споделят болката си и единственият, с когото не бива. Баща, брат, съпруг – той едва се крепи като Къщата с дървените стърготини, на която "основните ѝ неща си били в ред". <br />
<br />
Писането на Ахава е от онзи мой любим тип - простичко, но пълно с изненади. Чете се като, че е нищо и после с едно изречение изниква ядрена гъба в ума на читателя, и така боли и е красиво едновременно. Преводът на Росица Цветанова със сигурност допринесе към това усещане, което разбрах още от заглавката на пасажите „МАМА ПОНАЧАЛО“. Още там знаех, че това е повече, отколкото мога да искам от случайна литературна среща.<br />
<br />
Мисля, че тази книга трябва да се чете! Ако се вълнувате от мнението на критиката, „Неща, които падат от небето“ е спечелила Награда за литература на ЕС за 2016. Но ако сте читател с интерес към отворените развръзки, предпочитате героите пред сюжета и си падате по разкази от първо лице, то определено това е книгата за вас. А ако имаме съвпадане в читателските вкусове, аз вече направих проверка – Ахава е наш човек! <br />
<br />
<br />
За да се потопите във вълшебния свят на болезнените случайности, можете да поръчате книгата от <a href="https://goo.gl/paJCzF">ТУК</a>. <br />
Станиславаhttp://www.blogger.com/profile/12003791557338671899noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1004268880464975886.post-50652695926029652162017-03-15T19:27:00.000+02:002017-03-15T19:27:33.849+02:00Книжни неща, които не са за четенеЗа да имаш хоби и да го поддържаш живо, трябва да му отдадеш голяма част от сърцето си. Поне онова ъгълче под митралната клапа, ако приемем, че върховите части са за любимите хора. Четенето е предимно мисловен процес, но и ние читателите обичаме красиви неща (почти колкото художниците и музикантите). Обичаме всичките ни сетива да се запълват книжно-тематично. И тук идва да ви разкрия темата на новата публикация – книжни неща, които не са за четене. Сигурна съм, че и вие имате такива. Разни предмети, които не задоволяват читателския ви устрем, но определено разкриват що за човек сте в пространството, което заемате. Имате любим книгоразделител или пък любима чаша за топла напитка, която приляга чудесно на кътчето за четене у дома. Вече сте на крачка от това, за което говоря. Може би дори имате тениска с корицата на любимата си книга (помните тениската ми „Holden Caulfield thinks you're a phony“ ) :) <br />
<br />
Ето ги моите последни придобивки в графата „книжни неща, които не са книги“:<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj1Ydp41S-Xt3HA98PIWnMZ5OGT7b4MXhgG31nnqEVvdc9pUEh0y2pb-NHxG1Ge6E2m8_ukXV6t94V1_R2Ay3-QpGdJ8rb6M5ZLhKKcGG_7M5zy4LiwYo4J0RW2pka3fZlH-4siayMUws8H/s1600/P3100142.JPG" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj1Ydp41S-Xt3HA98PIWnMZ5OGT7b4MXhgG31nnqEVvdc9pUEh0y2pb-NHxG1Ge6E2m8_ukXV6t94V1_R2Ay3-QpGdJ8rb6M5ZLhKKcGG_7M5zy4LiwYo4J0RW2pka3fZlH-4siayMUws8H/s400/P3100142.JPG" width="400" height="300" /></a></div><br />
Най-новата ми прелест е кейсът ми за телефон. До скоро държах телефона си гол и презрян, защото се гордеех, че мога да пазя вещите си в отлично състояние максимално дълго време. А и гърбът на телефона ми, макар и изключително изненадващо, никога до сега не е бил извор на вдъхновение. Разбира се, до скоро не бях посещавала малкият дом на читателя материалист - <a href="https://shop.chitatel.net/">Магазин "Читател"</a>. Там можете да намерите куп прекрасни неща, които да погъделичкат банковата ви сметка. Е, ясно е, че това не е харч. Това е хоби-инвестиция. :) <br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjHNvxAeVZRj47tClfNaR1hN1sy5iWQwn7zPwaVCaocyky_D1g9ojGrfzVPAFE3PhJd2krbFIEiz_cC2tjwkXheMrNggk57Quouz2B52mkQnTiec5f51x0J5dteNfsyZ9a3r4RXLlk-ETYd/s1600/IMG_20170315_175425.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjHNvxAeVZRj47tClfNaR1hN1sy5iWQwn7zPwaVCaocyky_D1g9ojGrfzVPAFE3PhJd2krbFIEiz_cC2tjwkXheMrNggk57Quouz2B52mkQnTiec5f51x0J5dteNfsyZ9a3r4RXLlk-ETYd/s400/IMG_20170315_175425.jpg" width="400" height="400" /></a></div> <br />
Моят добър приятел Крис ми направи чудесен подарък една зимна сутрин с тази чаша. Не е ли прекрасно, когато близките ти хора те познават!<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjRc4b9YdmYj1mnY-ECqZsGNYZEHRWtdMfT9fNxl7uEtnirgSwtVuhAyr7zA7w0fBGoBh3cFQe04T7x3p4J-EvF0r8RsqD_KhCqf8C2oK7eYyBCEPqr0zPzd5TZ0v6BoDmc1_wzoYdgWsfX/s1600/P3100163.JPG" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjRc4b9YdmYj1mnY-ECqZsGNYZEHRWtdMfT9fNxl7uEtnirgSwtVuhAyr7zA7w0fBGoBh3cFQe04T7x3p4J-EvF0r8RsqD_KhCqf8C2oK7eYyBCEPqr0zPzd5TZ0v6BoDmc1_wzoYdgWsfX/s400/P3100163.JPG" width="300" height="400" /></a></div><br />
Другото ми любимо преживяване е да купувам книги от държавите, които посещавам. Изпробвала съм различни варианти, за да превърна в обичай подобно пазаруване. <br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjMc4pb3MDqhaP5bSjWQZjAQ2SbFWcDDFbViqqiW69weqMb8wV8SX2cIXPr6YrSJHu_O_hByK_Q12Dsu7bIM0-b8Ect3dW5WkEIvceGHfUytPNLZj2TjDk0ZvwoM3lIrRJje2aJpNJKkNpt/s1600/P3100164.JPG" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjMc4pb3MDqhaP5bSjWQZjAQ2SbFWcDDFbViqqiW69weqMb8wV8SX2cIXPr6YrSJHu_O_hByK_Q12Dsu7bIM0-b8Ect3dW5WkEIvceGHfUytPNLZj2TjDk0ZvwoM3lIrRJje2aJpNJKkNpt/s400/P3100164.JPG" width="400" height="362" /></a></div><br />
Миналата година през октомври семейната ни единица посети Сицилия, където се сдобихме с една прекрасна двуезична книга за Сицилиянската кухня. Като започнем от божественото оформление, минем през невероятния снимков материал, част от който можем да сравним със собствените си спомени и представи, и стигнем до апетитните „манджаре“, които само чакат да бъдат сготвени, книгата си струваше всеки евроцент.<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgwuoJ4mHguHFJLS9U-7_tZ5MdFjHy0Rsee51V_w7EHrhoiY0a6hQU3orrFJ95X0QFCgRZIe7fJ4eQ0J53qC77oCwWanSXrcAoG9uYqQwmWU8FEBEbgY9N-xSw4gelCJ5TGC4JgLTKnkL4I/s1600/P3100171.JPG" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgwuoJ4mHguHFJLS9U-7_tZ5MdFjHy0Rsee51V_w7EHrhoiY0a6hQU3orrFJ95X0QFCgRZIe7fJ4eQ0J53qC77oCwWanSXrcAoG9uYqQwmWU8FEBEbgY9N-xSw4gelCJ5TGC4JgLTKnkL4I/s400/P3100171.JPG" width="400" height="300" /></a></div><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj50Wd_Wc4OWYhgdmqkVcctDYlPR8oNnaANs5sy5KfgCTNi3qAJYE9ttttyEZZqnB0TiPUMF0UeXTURdV2qPcoH4A0AQuEby1wp0Gq3BA3RQnVf9yH90dNcMkfelZZDIL0jXD4Tr-D6l42J/s1600/P3100172.JPG" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj50Wd_Wc4OWYhgdmqkVcctDYlPR8oNnaANs5sy5KfgCTNi3qAJYE9ttttyEZZqnB0TiPUMF0UeXTURdV2qPcoH4A0AQuEby1wp0Gq3BA3RQnVf9yH90dNcMkfelZZDIL0jXD4Tr-D6l42J/s400/P3100172.JPG" width="400" height="300" /></a></div><br />
Друга книжна придобивка в къщата ни дойде след посещение на Пирот през декември. Студът по Пиротските улици ограничи времето ни за разходка, но от това само успяхме да спечелим посещение на уютна сръбска книжарница с най-милата книжарка на света. Получихме препоръка за съвременен класик в сръбската поезия и с радост я приехме с надеждата, че полвината от нас ще могат да четат на близкия език, а другата половина ще се учат. За да бъдем обективни, не знам ни на сантиметър повече сръбски от преди това, но пък за разлика от всички сувенири на света, този може и да бъде прочетен някога. <br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg23MHAlr2D8zIWS-MWPOjValkgMkpL_QI6Buoy3dVH2k6kMbh7W1F8bYiPTNh2SE6P7ns_kSgFO_QuvN9Nkn-jKyGxasKNJlTp8QfpGs7B49pXvwDt3MXbLMivYgZOmyiM-52-a6AqnTH6/s1600/P3100178.JPG" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg23MHAlr2D8zIWS-MWPOjValkgMkpL_QI6Buoy3dVH2k6kMbh7W1F8bYiPTNh2SE6P7ns_kSgFO_QuvN9Nkn-jKyGxasKNJlTp8QfpGs7B49pXvwDt3MXbLMivYgZOmyiM-52-a6AqnTH6/s400/P3100178.JPG" width="400" height="300" /></a></div><br />
Разбира се, не бих пропуснала и малкото кокетно издание на Шекспировата „Ромео и Жулиета“ на ИК „Игнатовъ“ А.Д. - София от около 1950 год. Подарък ми е от Мия!! Защото както вече казах, близките ти хора те познават най-добре!<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg3EVJiKK56jYoGzfNFMQY_B3sFOhAFBGAQeJsvrmtY5Y7NW5oMzVY2huGvgoqW90_ln92gqh40AKl587nyZR6LwNwUS369hLXRcJgIubcvjo4VJoet_PVwq5mSG0k79BPY1TotKDimScc2/s1600/P31001425.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg3EVJiKK56jYoGzfNFMQY_B3sFOhAFBGAQeJsvrmtY5Y7NW5oMzVY2huGvgoqW90_ln92gqh40AKl587nyZR6LwNwUS369hLXRcJgIubcvjo4VJoet_PVwq5mSG0k79BPY1TotKDimScc2/s400/P31001425.jpg" width="400" height="400" /></a></div><br />
Това е милата ми купчина с книжни неща, които не са книги. Е част от тях са, но... не бих казала, че се четат. <br />
<br />
Ще се радвам да споделите кой е вашият предмет, олицетворяващ книжна обич! А купувате ли си книжни сувенири? <br />
Станиславаhttp://www.blogger.com/profile/12003791557338671899noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1004268880464975886.post-82211752755557139062017-03-09T19:46:00.001+02:002017-05-07T18:40:23.729+03:00"На западния фронт нищо ново/Обратният път",Ерих Мария Ремарк<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiVHDRC5kgqvqy5ZnkEGqcrVfLx_CG4nv1bMmS6woUXna0zh2WJRY4U8kk0t2tEMBgXxr5eSCPT4OmxTBFY124s6O7CctbfzQZ8XIsxHvJNtHG40YaTIsctXUUJmnyt1_yWA6k_LGayCKSf/s1600/P3010072.JPG" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiVHDRC5kgqvqy5ZnkEGqcrVfLx_CG4nv1bMmS6woUXna0zh2WJRY4U8kk0t2tEMBgXxr5eSCPT4OmxTBFY124s6O7CctbfzQZ8XIsxHvJNtHG40YaTIsctXUUJmnyt1_yWA6k_LGayCKSf/s400/P3010072.JPG" width="400" height="303" /></a></div><br />
Военният/антивоенният цикъл, който бях подхванала, приключи и сега е ред на нещо по-свежо, макар познавайки себе си като читател, колко свежо всъщност може да бъде. Но преди това е редно да ви разкажа малко за последната от три книги за войната, която прочетох. <br />
<br />
Имах невероятното удоволствие в ръцете си да държа прекрасното ново издание „На западния фронт нищо ново/Обратният път“ от Ерих Мария Ремарк на издателство Ciela. И да чета такава класика във визията, в която заслужава да се подвизава. Твърдите корици с оформлението на Дамян Дамянов са само малък комплимент за естетската ми душа. Малък, но с бъдеще в прелестната ми библиотека в план-проект. :) С развитието на издателския бизнес, съмнявам се някой да не оценява добре изглеждащата корица. Но за мен не това бе най-блестящото в това издание. Всъщност тази книга присъства в родителската бибиотека и съм я подхващала неколкократно, но макар очарованието на аромата и текстурата на страниците на всяка стара книга да ме теглеха, минимундрестия шрифт успя да ме откаже всеки път. Все пак вече съм стара и изхабена и такива неща ми влияят. Така че бях изключително поласкана от комфортния за четене шрифт и чудесната коректура на Катя Найденова. И така след снобското отношение към физическото тяло на книгата, нека си поговорим за романа!<br />
<br />
Забелязах, че в днешно време е почти престъпно да се говори за класика, ако тя не ти е допаднала, но имам късмета да харесвам много „На западния фронт нищо ново“ на Ремарк. Даде ми всичко, от което имах нужда от един роман за войната – от индивидуалните съдби на фронта до абсурда на историческите въоръжени конфликти за отделния човек. Любопитното в тази книга е, че за пръв път чуваме гласа на „лошите“ или губещите, Ремарк разказва историята на немските войници по времето на Първата Световна Война. Но ако е възможно, това дори още повече засили антивоенните ми убеждения. Страдах и съпреживявах с тези ничии деца, които са поставени в условия на неизбежна смърт, лъгани за значението на „отечество“ и „чест“. Един много силен пасаж за мен беше, когато лагерът на немските войници се помещава до този на пленници-руснаци и главният герой, до вчера стрелял по тях по команда и за да спаси живота си, днес застава лице в лице с тях и споделя цигарите и храната си през телената мрежа, защото макар и врагове отдалеч, отблизо те са хора също като него – без бъдеще. Настръхвам всеки път като си спомня за някой подобен момент от повествованието. Ремарк съвсем не се е свенял да покаже грозното лице на войната и в същия момент да направи тези момчета мили и близки на читателя. <br />
<br />
Нали знаете онзи гениален момент, в който срещате фразата от заглавието в текста на романа. Е, в „На западния фронт нищо ново“ този момент е на края и направо ви забива кол в сърцето. Той е този момент, в който затваряте книгата и оставяте душата да поплаче за историята и склонността ѝ да се повтаря.<br />
<br />
От автор като Ремарк (както ми стана ясно, четейки го) нямаше как да очаквам смотано и незадоволително продължение. „Обратният път“ само затвърди внушението за безпътност на войника, имал късмета да се прибере жив и цял. Надеждите за мир и благоденствие са пометени от загубата на единение. И все пак Ремарк завършва с малко надежда, защото в края на деня това е, от което човек има нужда!<br />
<br />
<br />
Сега можете да се насладите на това невроятно красиво издание и на неостаряващата класика на Ремарк, като я поръчате от <a href="https://goo.gl/qjue0D">ТУК</a>! <br />
Станиславаhttp://www.blogger.com/profile/12003791557338671899noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1004268880464975886.post-20824976729429812017-01-15T16:55:00.000+02:002017-01-15T16:55:07.092+02:00Добра година за старата блогърка!<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhxQRzNydeyl48Yopuf2_fM0Ti89VgBt1Izh_LsAQsX5PgiwljGTBtP6GnbfUr9mZ9T1VHXTqNTYFFF2LxqsUKQD_LNRVB_5UASOhq0r7ZrLDErDHyEZ-_tkXn8H1ajg_OiW8O-JrBuRrHV/s1600/IMG_20170114_171324.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhxQRzNydeyl48Yopuf2_fM0Ti89VgBt1Izh_LsAQsX5PgiwljGTBtP6GnbfUr9mZ9T1VHXTqNTYFFF2LxqsUKQD_LNRVB_5UASOhq0r7ZrLDErDHyEZ-_tkXn8H1ajg_OiW8O-JrBuRrHV/s400/IMG_20170114_171324.jpg" width="400" height="400" /></a></div><br />
Още една година мина и дойде време да си попиша за поставените и постигнати цели. Винаги е забавно, освен ако не си си поставил цел да ядеш по-здравословно, да спортуваш повече и да спреш алкохола и цигарите. Човек си има граници! :)<br />
<br />
<a href="http://whisperofahyacinth.blogspot.bg/2016/02/blog-post.html">Миналата година</a> си пожелах 2016. да е по-добра четивна година и мисля, че успях да сътворя пожеланието си. Сам да си създаваш добрите тенденции е изключително удовлетворяващо. <br />
<br />
Макар и броя на книги, които прочетох тази година да е по-малък от възможностите ми, успях да се добера до наистина страхотни попадения и за моя жива радост скапаните четива бяха милимундресто малко. Успях да почета любими автори, както и такива, на които отдавна бях хвърлила око. Сборниците на <a href="http://whisperofahyacinth.blogspot.bg/2016/05/blog-post_23.html">Бредбъри</a> и <a href="http://whisperofahyacinth.blogspot.bg/2016/05/blog-post.html">Капоти</a> ме върнаха у дома в литературен план. <a href="http://whisperofahyacinth.blogspot.bg/2016/06/blog-post.html">Блага Димитрова</a> и <a href="http://whisperofahyacinth.blogspot.bg/2017/01/blog-post.html">Димитър Димов</a>, <a href="http://whisperofahyacinth.blogspot.bg/2016/12/blog-post.html">Емили Бронте</a> и <a href="http://whisperofahyacinth.blogspot.bg/2016/11/blog-post.html">Сър Артър Конан Дойл</a> станаха част от културния ми растеж, като вече не ме е срам да казвам, че не съм ги чела... защото съм. :) <br />
<br />
Имах и невероятното удоволствие да се запозная с <a href="http://whisperofahyacinth.blogspot.bg/2016/08/blog-post.html">първото творение на ексцентричното издателство „Ерове“</a>, което предостави предизвикателство пред навиците ми на четене. Намерих ново развлечение в лицето на <a href="http://whisperofahyacinth.blogspot.bg/2016/10/inglobo.html">списание InGlobo</a>, което препоръчвам на всеки.<br />
<br />
Така че... добра година за старата блогърка! За новата 2017, си пожелавам продължаване на положителните трендове и още много авантюристични четива. <br />
<br />
Освен това съм започнала проектът „100 разказа“ от Бредбъри - най-прекрасният подарък за рожден ден. Не обещавам публикация по въпроса, но най-вероятно, ако такава се сбъдне, ще е в типичния стил на писане за любим автор – объркана плетеница от хвалебствия.<br />
<br />
Напред и нагоре в интелектуалното развитие и емоционалното съзряване! Четенето и писането за удоволствие са върха! :)<br />
Станиславаhttp://www.blogger.com/profile/12003791557338671899noreply@blogger.com0