"Краткият чуден живот на Оскар Уао", Джуно Диас

Знаете ли какво е „фуку”?! Значело „проклятие, зла орис”. Оказва се, че цял живот човек бяга от него, а накрая всеки е страдалец. Физическото бягство, или ако щете дори само отрицанието от съществуването му, осигурява точно толкова успех колкото и отдаването в ръцете му.

За мен „фуку” е страх. Страхът да не остане сам за Оскар, почти толкова голям, колкото страхът от Диктатора в Доминиканската Република. Почти толкова равен на всеки страх от смъртта, съществуващ на всяко място по земята.

„Краткият чуден живот на Оскар Уао” на Джуно Диас е историята на едно момче и предците му, която звучи толкова истинска, че е невероятно да не е измислена. Вечният девственик, тотален загубеняк, непреодолим романтик и най-върл фен на всички форми и аспекти на фантастиката – това е Оскар. Но зад смотаняшкото му съществувание се крие мрачната истина на две поколения назад. Изключително лична, но емблематична за управлението на Трухильо в ДР. Трухильо, чиито последователи веднъж застреляли човек, само защото не произнесъл правилно името на майка му. Трухильо, който трябвало да има всяка доминиканска девица, като че там се криела силата на управлението му.

Книгата на Диас ме наведе на мисли колко малко знаем за света. Но и как вселенската болка е сякаш едно цяло и следващият път, когато някой си нарани малкия пръст на крака на холната масичка, то определено псува не само нея, но и убийци на семейства на другия край на света.

„Краткият чуден живот на Оскар Уао” много ми напомни на Маркес, ако стоте години самота бяха нечии чужди, погледнати през емигрантски поглед. Джуно Диас определено ме завладя с начина си на писане и ако ми се предостави възможност, бих чела и други негови неща. Прилича на ерудиран тип с всеобхватни познания, не защото е направил добро проучване преди да си напише книгата, а защото просто си знае много неща, а и каква по-изумителна комбинация от история на държава толкова далече от нас и супергерои от комикси, а за най-ентусиазираните - хиляда и сто препратки от Толкиновата Средна Земя.

Бележките под линия са едно от важните неща! Тук те са много. Но авторът улеснява своите читатели, като не ги е изсушил и препарирал, а ги е направил част от повествованието, толкова жива и необходима, че когато оредяват след средата на романа, започват остро да липсват.

Имах проблем с края. Не голям. Просто съществуващ. Като че да беше набързо и с нужда от справедливост, която аз нямах. Но пък за всички герои все пак беше даден край, което ми допадна.

За „Жанет 45” няма да ви говоря и този път, защото както знаете съм върл фен, а те май нямат нужда от реклама. Със сигурност всеки, който се интересува, е разбрал за осемте корици, кампанията беше не-малка. Или поне на моята FB-стена. :) Ако ли пък не, предлагам да се поразровите, защото е интересно хрумване и не съм чувала да е правено преди. Поредицата „Отвъд” като че ме предизвиква да искам още!

P.S.: Имах и още неща за казване, но ми изчезнаха думите и после мина една седмица докато напиша и тези, така че съм почти сигурна, че забравих! Например нищо не казах за Лола, а тя ми е любимка! Затова за адекватност ще ви препратя към Книголандия, Книжен Жор и Книгозавър (с нея явно четохме книгата по едно и също време :) )

"Има крокодили в морето", Фабио Джеда

„Има крокодили в морето” на Фабио Джеда е притегателна книга. Заглавието ме грабна веднга – има ли крокодили в морето?, кое море?, защо въобще са ни крокодили? Но всъщност това, което притегли ръцете ми от спокойно почиващи до тялото до грабващи тази книга при първото възможно посещение на книжарница, е корицата. Как е възможно да съществува нещо толкова красиво, нещо толкова просто и минималистично!! Трябваше да имам тази книга като физически предмет в най-близка близост. „Жанет 45” с поредицата си „Отвъд” отново ощастливиха човешкото ми същество.

Но в интерес на истината, що се отнася до съдържание нямах големи очаквания, беше твърде красива с твърде много шум покрай излизането и’. Ето защо завършването и’ ми донесе мир – хареса ми точно затова, което е! Истинската история на Енаятолах Акбари. Започнах да я чета не като такава. Имах на ум един фиктивен герой, на когото се случват покъртителни неща. Но не успях да избягам от откровеността на истинния разказ. „Има крокодили в морето” се чете лесно (защото не бих могла да я чета „леко”) все едно самият Енаятолах ти разказва 2-3 случки от детството по време на вечеря. Препусках по страниците не само защото шрифтът и обемът са удобни, а защото нямах търпение да разбера как е успял да стигне до края, как е намерил сили и кураж в себе си. Въпреки че разказва са събития съвсем близки до смъртта героят, момчето, човекът ги разказва все едно не са нищо особено. Усетих у него това чувство на сигурност и увереност, че миналото е без значение, ако останеш добър човек след него. Енаятолах на няколко пъти набляга на факта, че подробностите нямат важност, че хората са това, което са делата им, което много ми допадна като идея. Мисля, книгата е много подходяща за деца, дори да се изучава в училище, защото говори много за порастването на един мъж и изборът на приоритети.

„Има крокодили в морето” разказва за невъзможния път на едно малко момче като политически бежанец от родния му Афганистан до Италия, където намира убежище и в последствие дом. Историите за първия му учител и пътуването до Турция и Гърция много ми повлияха емоционално, но не мога да кажа каква емоция изпитах, не беше тъга или съчувствие, не се страхувах, не тъгувах, все едно приемах всичко, което ще дойде напред, както той го е описал – с примирение, но решителност. Беше особено изживяване. Краят на книгата в комбинация с епилога беше наистина невероятен и стилно подбран завършек на подобен мемоар.

Единственото което не ми допадна особено бяха вметките на писателя в курсив. Бяха малко досадни и оставах с убеждението, че и на героя са му досадили. Нямах нужда да имам и гласа на автора, след като той беше „перото” зад гласа на Енаятолах. Но не можех и без тях, тъй като част от ценните заключения от дадено събитие от живота на момчето се съдържаха именно там.

Така че всичко на всичко браво на Фабио Джеда за прекрасно поднесената истинска история на Енаятолах Акбари!