Вече убедително настъпихме в 2016. година и от месец и половина си мисля за тази публикация. Изминалите дванадесет месеца ме наведоха на разсъждения, от които остро имах нужда, но които пък на свой ред се нуждаеха от време за заформяне и разцъфтяване.
Напоследък бях поставила върху четенето и блога очаквания, които не съвпадаха с първоначалния му замисъл, нито с моята визия за удоволствие. Разбира се в духа на детето, което съм била, мога да намеря други виновници за собствената си некоординираност. Издателите с красивите им нови предложения, все повече надигащата се вълна на четящи и вълнуващи се от книги хора, книжната реклама (като всяка друга реклама) тотално скапаха моята визия за четене за удоволствие и се стигна до там да искам да прочета всичко, на всяка цена, веднага, без да осъзнавам напълно очевидния факт, че никой човек никога няма време да прочете всичко на света.
Едно време правех старателен подбор на книгите, които искам, подбор, свързан с любими автори или теми, които живо ме интересуват. Стигна се до момент, в който ме интересуваха всички теми и всички автори. Стегни се бе, жено! Покрай Алеите на книгите във Варна и нестихващия ми интерес за новите издания, стигнах до момента да трупам повече от 3 непрочетени книги в библиотеката си, което пък винаги е внасяло тревога и забавяне на четивния процес!
Камъчетата, които преобърнаха каруцата, бяха книгите ми от изминалата година. Оказа се че от 2015. не всяка, която прочетох беше върховна и даже ми се струва, че твърде малко бяха. И което е по-лошото, точно тези, оказали се много добри, не получиха публикация в блога, дали защото исках да ги оставя само за себе си, дали защото твърде много бях чула за тях и нямах нужда да допринасям към темата.
И така взех кардиналното решение да се върна към старите си навици на четене, които ми носеха удоволствие и спокойствие. Все пак това е основната причина, поради която чета и пиша. Дадох си време да си спомня приоритетите си и да си върна хобито!
Методът е следният! При излизане на нова книга, купувам след период на премисляне и само ако все още продължавам да я искам все така. До тогава чета нещата, които имам и които въпреки периода на умствено затъмнение, съм си купила с голямо желание да прочета и имам (желанието все още го има :)). Влагам повече разум и по-малко чувства, когато слушам сладките приказки на издателите за всички книжки, които са им като деца! (което ми напомня, че не съм чела „Разум и чувства“ на Джейн Остин)
И така нещата отново ще си дойдат на мястото! И нека 2016 бъде по-добрата четивна година! Наздраве!! :)
