подозрително ли е да ходиш сам на концерти?! ако е, дано познатите ми го имат предвид, общувайки с мен... току що се върнах от спектакъл - част от турнето на Nasekomix, на което те представят първия си албум. ако не сте чували за групата, време е да промените това недоразумение във вселената си...

ето как се случи с мен... един приятел с кодово име Деян ми прати 2 техни песни и първото нещо, което си помислих за бандата беше, че ще звучат адски добре на живо... второто нещо беше - неземните текстове!! и това беше преди година може би... не съм убедена, лесно ми е да закръглям в години, но може да е било повече или по-малко - времето е относителна константа... та във вторник бях на театър (нещо, за което може би беше редно да попиша-много бях доволна) и ми беше необходима буквално част от секундата, за да разбера какво виждам - плакат за турнето!! все едно ми беше дали ще намеря някого, с когото да отида (не съм сигурна дали познавам повече от 4 човека, които да са ги чували), щях да съм там...

музика за живеене... страшно красива, малка магия на сцената, наистина... сценичният вид на музикантите много допринесе за атмосферата. а Рони - най - чаровната вокалистка евър! новите им парчета много ми харесаха. чакам втория им албум, особено след като си купя първия... и не зная споменах ли текстовете, колко отнесени, простички, истински и сложни са... ако пишех текстове за песни, щях да искам от творческото си струпване на нервни клетки в черепа да измисли точно такива! :)

прилагам страницата им в MySpace и оставям музиката сама да говори!! ако звуча пресилено, не е само защото току що съм била на концерт, просто наистина много ми харесват!! :))

http://www.myspace.com/nasekomix

Любов по време на холера

Чаках тази книга близо 2 години!! И определено си струваше...

Първо да изясня въпроса с чакането. Не съм сигурна до колко е исвестен този факт, защото аз го разбрах доста инцидентно, а и малко от хората, с които съм говорила по темата го знаеха, но Маркес (Писателят) преди доста години забранил книгите му да се издават в България. Няма да изпадам в подробности (Google it!), но в общи линии – българска му работа! Прагът ми на засрамване е доста относителен, но разбирайки ситуацията много се засрамих, нещо като лично засегната бях... Забраната на издаването съответно вдига доста цената на книгите му на старо! През лятото на 2008 ми подариха 1. и 2. том и след като ги попрочетох, а после и след като ги завърших съвсем, в мен съвсем естествено бе се родило и пораснало желанието да имам и „Любов по време на холера”, но от чисто практична гледна точка не ми се даваха повече от 30 лв. за това удоволствие. В настоящия момент мога да заявя, че съм горд притежател на недокоснато от времето издание на книгата (само за 25 лв. йееей :) )!

И тъй като все още не съм го споменала, Маркес е велик!! Да, зная колко клиширано звучи епитетът „велик”, но просто не зная с какво друго да го заменя... (физиономия, изразяваща недоволство от работата ми с думите) и това, което ме удивлява всеки път четейки нещо негово, съответно и „Любов по време на холера”, е усещането, което остава – едно смесено чувство все едно четеш статия на NG за Колумбия и Джейн Остин едновременно. Всичко е така живо и истинско и в същото време изключително нереално... За Фермина Даса – една жена, която живее живота си на магия и се лута между любовта, такава, каквато винаги я е мечтала, такава, от каквато е имала нужда и накрая такава, каквато и е останала... За Флорентино Ариса – един мъж, който буквално е полудял, с мисълта, че цял живот е обичал една жена, а всъщност е обожавал хиляди...

Моят любим герой естествено се оказа доктор Хувенал Урбино. Не зная дали защото е лекар, защото е действен, жив, дързък, ясен или просто заради начина, по който са се обичали с Фермина Даса – болезнено истински, с всичките мизерии, които може да донесе ежедневието, а не просто за романтиката на една неосъществена любов (при сравнение с Ариса ми е мисълта)....

И тъй като този път май прекаялих с писането, ще завърша както стана навик с някой цитат... ей сега ще го избера...

„ – По – добре да дойдеш навреме, отколкото да чакаш покана.”

„Флорентино Ариса имаше готов отговор отпреди петдесет и три години, седем месеца и единадесет дни заедно с нощите им.

- Цял живот – отвърна той.”

мисля, че поради младостта и не особената поддържаност на този блог все още не съм говорила за непримиримата си любов към един писател. тъй като обичам да чета, имам склонност да харесвам един или друг аспект на всяка книга, която съм прочела. ако дадена книга не ми хареса от началото просто не я чета докато не доиде и нейното време... (което може и да не дойде все пак, но може и да дойде с такава сила, че да ми е трудно да се отърся) един съвсем естествен процес на независимия читатател :)

но що се отнася до Рей Бредбъри, е, официално мога да заявя, че съм влюбена! понякога съществува нещо , което само като видиш и се зареждаш с енергията му, чувстваш му трепета... и как леко жегва и милва едновременно името му.... тази ми страст започна от "451 градуса по Фаренхайт"(четох я някъде 2007, ако не и по - рано) и не стихна изобщо след прочита всяка следваща книга на Бредбъри... има нещо много специално в начина, по който този човек пише... понякога си мисля че има нещо мое и нещо от мен. и не веднъж се е случвало да измислям теории или да живея известно време с даденото разбиране и после да прочета всичко това в някоя негова книга. все едно сме се познавали... а може и да сме се познавали, и да сме били влюбени в някой друг живот, а после паралелите на времето да са ни разделили.... :))

и може да изглежда глупаво и наивно, но можеби сами съзнавате, че всеки коментар на негова книга няма да се различава много от горенаписаното.... и с това си пристрастие не мисля да коментирам по никакъв начин следващите книги на Бредбъри, които ми предстои да прочета!! просто ще го заявявам без допълнителни обяснения и всичко ще е ясно!!

та... преди минути завърших "Вино от глухарчета" :)))

"... Като потракване на часовник, като грохот на сто търкалящи се метални бурета, като жужене на едно - единствено водно конче на разсъмване. Като люлка - въртележка, като малка електрическа буря, като цвета на синя светкавица той щеше да се мерне и пак да изчезне. Трамвайният звън. Съсък, подобен на изпусната сифонена струя,потекла по масата, подновяване на сладък прекъснат сън, в който сънят поема своя път, поведен по скритите и погребани релси, към някаква скрита и погребана цел..."

"Повелитвлят на мухите", Уилям Голдинг

преди известно време се нарамих със задачата да прочета "Повелитвлят на мухите" на Уилям Голдинг. стори ми се стърашно интересна по разказите и препоръките на различни хора, така че се бях надъхала много. да, ама не... когато започнах да я чета не беше така лесно, както би трябвало да ти е с книги, които ти допадат. сега го отдавам на факта, че имах още 1000 неща на главата... та така след 2. глава зарязах книгата до преди половин месец (може и по - малко), когато реших, че все пак си стува да продължа.... хванах я и я прочетох за дни... и да! "Повелителят на мухите" определено е много добра книга!! интересно е, че мои идеи залягат към средата на книгата... може би за това ми хареса така!! :))
звярът е в самите нас! и ние сме звярът! винаги съм се чудела за златната среда между свободата и творческия хаос от една страна и безредието и диващината от друга... дали цивилизацията се губи там, където на преден план стои единствено жаждата за власт и кръв... когато насила бъдем откъснати от цивилизацията....
в този ред на мисли книгата крещи от всеки ред да внимаваме да не загубим разума, защото в такива случаи само Повелителят на мухите знае колко сме жалки с мизерните 10% капацитет, който използваме! за жалост обаче в един свят където здравия ум не важи, по - висшите биват смазвани от естествения подбор....

и за да избягам от есеистичния стил най - официално казвам, че в главата ми е абсолютен хаос! обожавам книги, които ме водят до това ми състояние!! :) как, по дяволите, група хлапаци толкова лесно приемат смъртта на един от своите... особено когато сами я причинят... конкретно за Саймън, при когото всичко това е още неосъзнато, защото при Прасчо вече е умишлено... иии Саймън ми беше любимец - явно си падам по герои аутсайдери... та така де смъртта ми дойде доста силна!! определено книгата нямаше да е така разтърсваща, ако всичко беше като на американски филм :?

"Плачът му се извиси под черния дим, пред горещия, опустошаван от огъня остров; заразени от него, и другите момченца се разплакаха. Застанал сред тях, мръсен, със сплъстена коса, със сополи в носа, Ралф плачеше за изгубената невинност, за мрака в човешкото сърце и за това, че верният, разумен приятел, наречен Прасчо, беше изчезнал в бездната. "

Запечатано с целувка...

тази книга ми беше подарък от много близка приятелка за рождения ден и именно тя получава честта да бъде първата ми прочетена книга за 2010 година. това е сборник с любовни писма, писани от известни и не чак толкова известни мъже. фактът, че четеш чужда кореспонденция, е достатъчено удовлетворяващ, а това, че е любовна... е, момичешки истории. :)
научих, че Оскар Уайлд е бил хомосексуалист. много се притесних за общата си култура, тъй като това ми приличаше на факт, който би трябвало да зная за моите 19 години... невероятно чаровни ми се сториха писмата на Моцарт, някак простички и близки, мили и интимни, а и това обръщение Плумпи - Струмпи :) а прагматичната гледна точка на Дарвин относно брака макар и странно ме учуди. може би трябваше да очаквам, че човекът, на когото принадлежи теорията за еволюцията, трябва да е бил така логичен във всяко свое начинание, но пък на романтичката в мен и се щеше да види малко повече страст :) очарована бях от Шуман!!
на корицата е отбелязано, че това е книгата, която Кари Брадшоу чете във "Сексът и градът", не съм отчела този факт, но пък е интересно да се знае :)

P.S. : така започва читателският ми дневник?! :)

бях слушала легенди за 8. декември, за паметни и безпаметни събития... и ми дойде и на мен времето да се докосна до блаженството да имам длъжност със собствен празник! :) е учениците имат много и различни празници, но май те се приемат само като пореден повод за ваканция, докато сега като студент усещаш гъделичкащото удоволствие, че си си заслужил правото на празник. определено дори само този факт е удовлетворяващ...
и като оцеляла след моя първи студентски празник мога гордо да заявя, че беше страхотно!! освен това се потвърдиха 2 от стабилно залегналите в житейската ми философия становища:
1. най - неочакваните събития винаги ти носят повече радост от очакваните и плануваните!
2. причината за всяко хубаво изживяване е компанията!
освен всичко останало нямам бели петна и черни дупки в паметта, няма изгледи да съм болна, скарана, нямаше нищо, което да ме притесни или разтревожи и дори успях да си обуя успешно чорапогащите :) нека не съм погрешно разбрана, просто не бях носила чорапогащи от 1999 ако ми е позволено да преувелича... и естествено на края(за мой късмет) на вечерта ги скъсах...
още по - удивителен е фактът, че сега вече всичките ми топ празници са декември месец :)

и така мина лъчезарният ми, слънчев, изпълнен със смях и уиски, първи студентски празник! :)

Нищо повече от съвпадение...

намирам го за странно,че започвам всичко това с блога с пост относно един филм, с оглед на това, че не гледам много филми. може би просто филмите, които си избирам винаги са правилните :)
таа има 2 варианта на последвала ситуация, когато си очаквал нещо твърде дълго - то или те разочарова, или се оказва дори по - красиво и по - вълшебно от очакваното. все едно в кухнята да ти мирише на курабийки (Мия, поздрав) и да ги очакваш с такова нетърпение да излязат от фурната, очите ти се разширяват като ги видиш как ти намигат и те приканват да си отхапеш... иии следим 2 паралелни кадъра, като в единия ти хапеш курабийката и тя е толкова твърда, че едва не си чупиш зъб; в другия обаче това е най - страхотната курабийка на света и благославяш повелителя на курабийките :) примерно...
мисълта ми беше, че искам да гледам този филм още от лятото, някъде по време на изпитите, а успях да го изгледам едва миналата седмица (току що го гледах отново) и всъщност беше от онези хубави курабийки, които си е струвало да чакаш :) бях изгледала всички клипове и трейлъри които успях да намеря в youtube и си мислех, че съм убила магията на филма, но всъщност не! дори ми хареса повече, защото вече бях сантиментално обвързана с него :)
а и тази песничка... They made a statue of us...
странно е как човек се нагажда по това което чете или гледа, или по музиката, която слуша, все едно всичко е писано за него. странно е как човек все иска да бъде нечия муза, но винаги пропуска точното време и място... може би...