мрън

Адската Машина е болничка и в момента искам да си мисля, че е в уютен терапевтичен дом. очаквам я скоро! имам две малки книжлета, за които да разкажа и май не е много, ама... чакам я да се оправи!! кофти ноември за блога.

"Дамата с камелиите", Александър Дюма - син

Трябва да се възвърна към писането и вдъхновеното четене. Чувствам липса. А есента е най-вдъхновяващото време. Но преди това да стане имам една книга, за която за малко да забравя да понапиша нещо. Може да е заради подсъзнателния ми отказ да пиша за книги така както се оказа, че съм способна да говоря за тази. И ако някой много обича „Дамата с камелиите” на Александър Дюма - син, сега е моментът да спре да чете, инак няма да съм сред любимите му хора.

Имам си бележник. И в него си пиша интересни неща от книгите, които чета – цитати, разни моментни хрумвания, или пък понякога само номера на главата или страницата, която особено ме е поразила. Трите определения, които имам написани за тази книга са: „наивна, блудкава, откровено тъпа”. И едва ли бих могла да кажа нещо по-различно от това вече може би два месеца, след като съм прочела историята на Дамата с Камелиите.

Как започна всичко. По онова време (юли-август) имах нужда от книжка за чантата. Стажът ми предполагаше ежедневно сутрешно спиркостоене, а всичките ми нови книги с прекрасни корици нямаха място в хаосът, който съществуваше сред нещата ми. Така че когато намерих износената компактна книжка, за която съм чувала малки дами да говорят в захлас, казах си, че е време да се помиря с класиката.

Никога до сега не съм се смяла така на неволите и философските размишления на други герои, както на тези. Имаше етап, в който дори се срамувах, че чета подобно нещо. На няколко пъти дори ми стана мъчно, че една история с толкова много потенциал, е скрита в подобна малоумно написана литература. И да, наясно съм, че не е редно да говоря така, при положение, че мелодраматизмът, моралът и религиозните мотиви несъмнено идват от факта, че романът е писан в 19. век. Пределно ми е ясно, че няма как да бъде друго яче, но все пак не мога да си простя, че си го причиних и че Дюма - син ми го причини.

Страници и страници изпълнени с това какви големи грехове имат жените и как Бог ги наказва за тях, но как разказвачът ги съжалява и им симпатизира, тъй като те не са виновни за греховния път, по който са поели, а как съдбата им е била ... дрън-дрън. „И когато БОГ разреши на куртизанката да се влюби, тази любов, която отначало изглежда като прошка, почти винаги се превръща за нея в наказание.”

И колко много сълзи и сополи!! Нямаше една глава, в която за разнообразие някой да не ревеше. И подсказка, това по-често беше мъжката част от историята. Аз се обърнах, за да не види тя, че сълзи капят от очите ми; аз паднах в коленете и’ и се разплаках; аз не я открих у дома и се разридах; аз Я открих у дома и се разридах... Не мисля, че има нещо лошо в мъжкия плач, не ме разбирайте погрешно, но ВСЯКА ГЛАВА?!

Може би съм пропуснала времето, когато „Дамата с камелиите” би ме развълнувала. Отново искам да се извиня на всеки, който харесва тази книга и въпреки това е изчел повърнатото ми мнение. Зная колко е гадно някой да не харесва любимата ти книга. Но ще завърша с два цитата, които надминаха очакванията ми и силно се надявам да са умишлени анекдоти.

„Има мозъчно възпаление,сигурен съм в това и така е много по-добре, защото смятам, да ми прости Господ, че иначе щеше да подлудее. За щастие физическата болест ще надвие психическата и може би след месец той ще бъде излекуван и от едната, и от другата.” – Good work, Doctor!!

„През двадесет и пет дни от месеца камелиите бяха бели, а през пет – червени. Никой никога не разбра причината за тази смяна на цветовете, която отбелязвам,без да мога да я обясня.” Seriously?! O.O Куртизантски мистерии....

Сега като търсих подходящи изображения, защото всички корици са потресаващи, си мисля, че може би балет или опера "Дамата с камелиите" би ми допаднала.

"Места за дишане", Емануил Видински

„Места за дишане” на Емануил Видински извървя дълъг път. В напълно пряк смисъл без капка преносност... освен физическата такава. Влакът Варна-София, после през Сърбия, Унгария, Словакия,Чехия и на обратно в първите десеттина дни на септември, след което се подвизава във Варна, в чантата ми и на нощното шкафче, за малко до днес, участвайки в началото на новата учебна година. Това, че беше с мен по пътя на приятни емоции, обаче, определено не и’ помогна сама по себе си да донесе такива. Хубавата част от цялата работа е, че ми позволява да съм доста концентрирана и подредена в мислите си, заради добрия формат, който ми предоставя.

Първо, отвън на вътре, Издателство Алтера са бляскави в корицоправенето. Обожавам оформлението на Красимир Терзиев на „Места за дишане”. Присъствието на книгата в личната ми библиотека носи мир на разбунтувалата ми се перцепция. Красива е!

След което следват и трите части на книгата.

I част – АЗ. Четох я с интерес, но никак не ми допадна. На места беше прелестна, откъм размишления и описания на време-пространството, в което се намира героят. Започна и свърши добре. Беше ми приятно да чета. Но имах 2 проблема – не ми пукаше въобще за героя и 2-3 тънки линии на повествованието, които ме развълнуваха, така и не стигнаха до завършек. И не разбрах нищо повече за тях до края на книгата. Може би това е била и целта на автора, може би с това е искал да внуши неща, които като се замисля, бих могла да разбера, но все пак читателското ми любопитство не беше задоволено.

II част – ТЯ. Милена, героинята в тази част, ми допадна повече. Харесвах и нея и начините и’ на справяне с нещата. Говореше с хората и през нейните очи изглеждаха красиви. Дори исках да науча още за нея. Имах нужда от още Милена, от още цветове и дихания.

III част – НИЕ. Много жива, истинска. Определено ми се стори наситена от чувства в рамките на една глава. Красиво премерена и достатъчна!

Оставам все пак с някакво впечатление, че на места книгата едва ли не, бе донаждана за да се получи обем, в който красиви идеи да намерят дом. Домът им обаче, не ми се стори уютен. Получих сведения от Кали, че сборникът „Картографии на бягството“ е много хубав, така че бих се запознала с още от Емануил Видински с удоволствие.

Аз бях в Прага, Част 3.

Последната ми публикация със снимки от Прага няма да е дълга и отегчителна, обещавам! Просто остана още една група от неща, които обичам да снимам. ХОРА! Никак не съм добра в това, макар да ми се ще някой ден да е старческото ми хоби. За сега го правя тайно, набързо, откраднато, което несъмнено си и личи.
Хората в Прага са адски красиви. Не зная дали е от хората, от Прага или просто обичам човека като жизнена единица, но снимките са факт и някои от тях са ми много любими!

P.S.: Ако някой случайно се познае и не му е приятно да присъства в блога, моля, нека ми пише. / If somebody recognize himself from the pictures and is not ok being in my blog, please, write a comment and the picture will be deleted. And if, by any chance, there’s a picture of you and you like it, you may write a comment just to say “Hi”. :) You are here, because I think you are beautiful!


Първите две снимки са част от същината на блога, освен това това е най-красивото четящо момиче на света!

Прекрасен, с куфарче и замислен.

Възрастни двойки се държат за ръце, там където времето е просто красив часовник.

Сладост е:

Керемидите познават майстора си.

На последната снимка твърде много се случва в долната 1/6 :) и аз присъствам също!

Аз бях в Прага, Част 2.

Сега може да прозвуча като гигантски воайор (един вид голям крийпър), но има две неща, които обожавам да снимам и това са прозорци с первазите им и всеки малък детайл, както и простряно пране. Съжалявам, признах си го! Това съм аз... Не пропуснах и Прага в тази поредица от снимки. Удоволствието беше двойно, тъй като там прозорците са създадени, за да бъдат снимани! Макар че по времето, по което са създавани...

Що се отнася до прането обаче, поради естеството на архитектурния въпрос, на хората май им е забранено да простират прането си на видимо място, сиреч фасадите на сградите, затова имам само един такъв откраднат кадър. Един от най-добрите в колекцията ми със сигурност. :) За това пък съм компенсирала с „най-кокетните есенни столчета по улиците”. Един вид следват малките детайли, които направиха Прага по' моя.

Тези две госпожици в онзи момент трябва да са били най-щастливите хора на света.

Седнахме в прекрасно Парижко кафене в центъра на Прага, с огромно огледало, черно бели снимки по стените и френски шансони, като фон на идилията, с отворени прозорчета и предразполагащ сервитьор. :)

а така изглеждаше отвореното прозорче на заведение в Стара Прага:

червените покриви на Прага <3

И накрая вива ла Panasonic Lumix-а, с който боравих, и неговият оптичен зууум! Макар въобще да не беше в опитни ръце.

Аз бях в Прага, Част 1.

Септември ми донесе твърде много! Ако пиша благодарствено писмо го Годината, определено ще я помоля да се самонагради за този Септември. А той даже още е в средата си. Не мога да повярвам че след най-добрия концерт на всички времена (визирам Red Hot Chili Peppers), последва пътуване до Прага! Влюбена съм в този град! Първия ден, докато се разхождах забравях да преглъщам и дишам от вълнение, в общи линии доста дементно поведение. Напоследък често ми се случва да споменавам, но аз съм лесно впечатлителна, много малки неща могат да ме докарат до екстазоподобни емоции. Но това.... Прага е магия!

Та в този ред маисли ми се ще да споделя количество фотоматериал, като предварително предупреждавам, че едва ли би могло да се придобие общо впечатление от града, но определено може да се улови моето усещане за Прага! (*за снимки на забележителности Google може да предостави дори повече от желаната информация)

Tea is for artsy people!

Дворцова библиотечка:

Екскурзиантки:

Следват Част 2. и Част 3., в които ще покажа любимите си за снимане неща в две рубрики. Те имат общо с Прага до там, че са правени в нейната утроба, но по-скоро имат общо с мен! :)