И та дааа... Дойде и това време. Още миналия път, когато ходих в книжарницата си харесах сборника с разкази на Джумпа Лахири и си го поставих в „ту рийд”-листа. И сега съм направо омагьосана от разказите на една жена. Няма да крия, че всъщност бях пристрастна, копувайки тази книга, заради заглавието - „Преводачът на болести”. Освен това за мен щеше да бъде предизвикателство да прочета женски разкази, при това индийски! А корицата?! В първия момент малко заприличва на корица на чиклит, но тази комбинация от лилаво и оранжево и нарисуваната ръка. Много ми харесва оформлението.
И възможно ли е още първият разказ да е така прекрасен! „Временно положение” ми взе ума. И всеки следващ, в интерес на истината. Джумпа наистина я бива с разказите. Всяко начало, всеки край. Не зная как се получи така, но любимите ми разкази от книгата са първият и последният – „Третият и последен континент”. Един сборник направен с вкус!
Препоръчвам я! Охх... даже препоръчвам е меко казано! Много ме развълнува мен! Аз естествено лесно се вълнувам, но какво пък! Освен това, ако моите думи не стигат, сборникът има Пулицър за 2000 година и 3 страни на кориците с подобни, но авторитетни изказвания, все пак излишни според мен, защото книгата е прекрасна и без някой да ме убеждава така настойчиво в това!!
Любими още са ми и „Когато господин Пирзада идваше на вечеря” и „Преводачът на болести”. Имам и едно много любимо пасажче от „Този дом благословен” – задачка-закачка :)
О, и книгоразделителят не е подарък, към книгата макар така удивително да изглеждат част един от друг; просто етикет от пуловер :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар