четвъртък, 5 юли 2012 г.

"Когато Господ беше заек", Сара Уинман

Сесийната книга тази година е „Когато Господ беше заек” на Сара Уинман. Поне при три-четири от посещенията си в книжарницата съм я гледала с обожание. И как не, с тази прекрасна корица и магическо заглавие. Но да си призная предразсъдъците надделяваха в мен. Не съм фен на религията, или на Господ сам по себе си, а заглавието ме навеждаше все на такива мисли. Докато не ми се случи да попадна на това ривю на Точка(от което може да се научи нещо за романа в действителност), което ме окуражи и запали по идеята. И началото на юни ми я донесе.

Тази книга е нищо, което очаквах. Не че очакванията бяха нещо, което притежавах в течение на един вдървен месец. Още не мога да реша дали е лятно или по-скоро есенно-зимно четиво. Върви леко, но пък доза климатична меланхолия ми се струва, че би допринесла много към съдържанието.

„Когато Господ беше заек” прилича на разходка из нечий хипокамп. Там спомените са сортирани по особен начин, не като в биография - хронологично, а като в женска чанта – ключовете са при червилата. Винаги съм се удивлявала на човешката памет. Верото свърши преди десеттина дни в квартирата, грабнах първото кое да е в магазина. Знаете ли на какво мирише - на летен ден в къщата на баба от преди 15 години, когато си правех сапунени мехури от чаша със сламка. Мине ли едно известно време единственото, което напомня на човек, че е живял преди „сега”, е миризмата на топъл хляб от пекарната на село, или пък случайна загубена светулка (вече няма светулки), или пък Барби облечено в дрехи, далеч под нивото и’. Спомените винаги идват неканени! Мизерници! И често е хубаво, мило и носталгично, но понякога са кошмари, които искаме да погребем, обаче всеки който вярва в Зомби Апокалипсиса знае, че погребването не е решение на никой от общочовешките проблеми... отклоних се много!

Книгата е хубава, написана, за да бъде четена. Не мога да кажа, че е най-любимата ми книга на света. Доста от социалните проблеми залегнали в нея, са такива, с каквито до този момент не съм се срещала, героите са хора, които не мога да кажа, че имам в живота си. Но въпреки това Сара Уинман успя да не загуби интереса ми до края. Намерих у нея способността да говори за герои, които не познавам, като ги описва с малки привички и навици, които са ми близки.

Ще ми се да кажа нещичко именно за мотива, който най-много ме тревожеше преди да си взема книгата – този Господ, който се оказа заек. Прекрасна метафора за всяко нещо, което си поиска съответния читател на книгата. Няма да ги разкодирам всичките, но, по дяволите, момичетата наистина много си падат по претенциозни метафори, а?! Та... Много по-човешко ми се струва да се оповаваме на нещо, което можем да пипнем, на материя с кръв, която се придвижва, побутвана от сърце, което си се самовъзбужда. По детски наивна си остава за мен главната героиня и в двете части на книгата, с тази искреност на действията, първична истинност.

И тъй като съм позагубила тренинг, ще се подкрепя с няколко цитатчета:

„...Там е възможно да направим всичко, да станем всякакви, Ели. Атлантида е нашият гради там наистина ще бъдем щастливи.
- И трябва само да я намерим? – попитах.
- Единствено – увери ме, сякаш да открием Атлантида бе най-лесното неща на света.”

„Трябваше да тълкуваш действията му понеже рядко бяха придружавани от думи, защото неговият свят беше тих – изолирано, нащърбено място, пъзел, който го караше да ми се обажда в три часа сутринта и да ме моли за последната ивица, за да запълни небето.”

„Помислих си какво ли ще се случи, ако слънцето умре; представих си постепенното изключване на сънен орган, който вече не работи. В края на живота му нямаше да има експлозия – само бавно разтваряне в мрака, където животът, такъв, какъвто го познаваме, никога няма да се събуди, защото нищо не ни напомня, че трябва да го сторим.”

„Точно с това сме свързани всички. Всички. Когато светлините угаснат, ние също угасваме.”



19 коментара:

  1. Заглавието заблуждава и разколебава всички първоначално. :)
    Радвам се за добрите отзиви за тази книга, които намирам тук. И споделени с онзи интересен, леко хаотичен, много личен и привличащ към книгата поглед, който винаги намирам в този блог. :)

    Ще ми бъде интересно да прочета някъде как се възприема и от мъжете, защото ми се струва, че е малко "женска" и дозата сантименталност и топлота може би ще им е в повече.

    ОтговорИзтриване
  2. да, и на мен би ми било интересно, но не съм сигурна кой мъж ще изкрънкаме :) иначе това пък ме накара да се замисля за жените писателки, които пишат ... "достъпно" и за мъже. като цяло май мъжете са по-универсални писатели... или? как мислиш? :)

    иначе благодаря за изграденото за блога мнение :) щастлива ме прави!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Определено са по-универсални. :)
      Не си водя статистика какъв процент от това, което чета, е написано от жени, но е факт, че до тази книга нищо след "Да убиеш присмехулник" не ми беше харесвало толкова много. А опитвам периодично - и утвърдени, и нови имена. Има отделни проблясъци, моменти, разкази..., но като цяло трудно мога да кажа: "Ето, тя ми влезе под кожата, спечели ме и е моят автор".
      Току-що приключих след дълго мъчене книга от мъж, води се класик, много подходяща за сценарий на многосерийна ТВ сапунка за времето преди около век (и точно така написана), на която скучаещи домакини и пенсионерки биха излели кубици сълзи и сополи и която изобщо не виждам, как може да бъде асимилирана и харесана от мъж. Та май всичко е относително. :)

      Изтриване
  3. да, има нещо такова. може би зависи доколко погледа над света от съответния писател е унисекс. предполагам е адски трудно да пишеш с презупмция, че ще си четен. не зная, след като преминах гиманзиалния си псевдофеминистки период, доста мисля за различията между половете, особено в писането. наистина интересен въпрос повдигна! нод :) може би трябва да започна да водя статистика! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Препоръчвам ти да си направиш профил в goodreads, ако все още нямаш. Там има всякакви статистики. Е, точно мъже/жени няма, но от най-четените от теб автори примерно можеш да си я правиш ориентировъчно. :)
      Понякога се получават хубави дискусии или спорове в коментарите под нечие ревю, има и групи, тип форум - ако си по-социален тип. Голям плюс е и възможността да откриваш нови автори или заглавия от профилите на приятелите си, в новините или при ровене из сайта. И най-вече, че за всяка книга има много и различни мнения, основно на непредубедени читатели (не поръчкови ревюта) и можеш да се ориентираш доста добре, ако се колебаеш за нея - плюсове, минуси, доколко биха съвпаднали теоретично с твоя вкус, сравнявайки твоите автори, заглавия и оценки с тези на писалия ревюто - дали сте с еднаква дължина на вълната. :)

      Изтриване
  4. аз всъщност имам профил там, но още не съм открила начин да го направя невероятно изживяване. :) трябва да се поразровя. сега като ми го описа така и ми звучи приключенско! стори ми се, че YoungAdult литературата е доста популярна там, но предполагам, че има общо с това, че е популярна навсякъде.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не съм обръщала внимание на YoungAdult литературата или кое е най-популярно - вероятно защото обикновено съм наопаки и в четенето, както и в останалото. :)
      (аналогично отбягвам и всевъзможните класации "100-те/10-те най ..." като силно субективни, ограничени и много неточни)
      Там ми допада по много причини. Освен това в момента свободното ми време е силно ограничено и когато ми остане мъничко и за нета, предпочитам да се мотая там. Най-смислено ми е. Но две блогодружки не можаха да го асимилират и си изтриха профилите.
      Разни хора - разни предпочитания. :)

      Изтриване
  5. има бъдеще за мен там, предполагам, ако се намери бъдеще в жегите. стои си профилът и обновявам от време на време библиотеката, като се сетя. даването на звездички понякога ме изненадва приятно с оглед на това, че тренира критичността ми, макар и по най-субективния възможен начин. като навляза в нещата, ще се радвам на приятелство или както се нарича социалният контакт на съответното място :)

    ОтговорИзтриване
  6. доброволно ще се жертвам като мъж за блогърското дело. не знам какво не му харесвате на заглавието. мен ме грабна от пръв поглед. само го мернах в блога ти и веднага си казах "А, това е моята книга!". хората имаме особен афинитет към зайците, не мислите ли? а всяко заглавие в което бог е сравнен с "низш" бозайник или каквато и да е хлебарка is on my reading list! не съм съвсем в българия в момента, но като се прибера с удоволствие ще я прочета колкото и женска и сантиментална да е!

    ОтговорИзтриване
  7. http://www.marcjohns.com/blog/pipe-smoking-rabbit.html

    ще чакам с удоволствие коментара ти! доброволната ти саможертва за блогърското дело окрилява всеки знаен и незнаен блогър! :)

    ОтговорИзтриване
  8. смело в борбата другари блогъри!

    стига с комунистическите слоугъни. джордж оруел и дружбата ми с рускини тук не ми се отразяват особено добре на речника... иначе смело мога да кажа, че това ми е любимото заек-releated нещо : http://www.youtube.com/watch?v=WANNqr-vcx0

    ОтговорИзтриване
  9. A колкото до творбата на марк джонс... не я разбирам съвсем, всъщност хич. ако ми я разясниш ще съм ти крайно благодарен.единственото което разбрах е, че май човека доста е експериментирал с разнообразни наркотици.

    ОтговорИзтриване
  10. наркотична вълна... :) не зная какво е правил Марк Джонс, но за мен това със заека изобразява колко нищожни и нелепи сме всъщност и как нищо не знаем за света, така че всичко, в което сме убедени, може да е също толкова вярно, колкото и това, че светът се управлява от един пушещ лула заек.
    четеш Оруел?! 1984 или?

    ОтговорИзтриване
  11. да. и аз нещо такова си мислех за марк джонс, но реших, че се дължи на факта, че във всичко на мирам нещо атеистично, може би защото го търся. да, прочетох фермата и тъкмо почвам 1984. дълго време ми бягаха, но най-после и на добрия, стар оруел му дойде времето да застане на нощното ми шкафче... а колкото до наркотичната вълна, в много сериозна наркотична вълна съм :D ако и на теб някога ти се случи да попаднеш в подобна, няма по-велика група от Morgen въпреки че не са издали повече от 15-тина песни... "welcome to the void" "love" (are my recommendations) etc...

    ОтговорИзтриване
  12. ммм не, атеистичното е там и без да го търсиш, така че... good job ;) не съм чела фермата, но ми е в дълго-периодния рийдинг лист, какво мислиш за нея, на фона на това, че 1984 ми е сред любимците. а ако някой ден съм на вълни, ще се допитам в подробности :) някак ми е нужно да кажа някакви предупредителни и загрижени думи, казвам ги, досети се! :)

    ОтговорИзтриване
  13. хаха... наркотичната вълна ми е предимно музикална и филмова, и летературна. иначе взимам наркотиците които всички останали взимат. хареса ми фермата, особено края. но няма да ти правя spoiler-и. 1984 е някак си за ... по-пораснали хора, но не мога още да определя коя ми харесва повече. нямам много време за четене и не мога да я довърша. но отивам на море след няколко дена и там ми започва читателския маратон, обикновено

    ОтговорИзтриване
  14. е значи Фермата непременно влиза в по-близкобъдещния ми рийдинг лист. може лятото да предразполага към вълни. аз сега чета автобиографията на Антъни Кийдс, а скоро гледах Fear and Loathing in Las Vegas, така че някак се присъединявам с неголеми лични заслуги към вълни и влияния :)

    ОтговорИзтриване
  15. за пръв път чувам за антъни кийдс. а на хънтър томпсън съм фен от където и да го погледнеш. може би би те заинтересовал и Rum Diary. пак за същия наркоман, пак със същия акт(не мога да намеря буквата)ор. по малко ми хареса от Fear and ..., но пак си заслужава да се изгледа.

    ОтговорИзтриване
  16. Антъни Кийдс е вокалистът на Red Hot. мисля по някое време да се заема с Rum Diary, макар и да не съм голям фен на Fear and Loating.... може би не успях да задълбая и си останах само на повърхността във всяко едно отношение на филма.

    ОтговорИзтриване