понеделник, 30 декември 2013 г.
"Имаго", Радостина А. Ангелова
Имам все хубави емоции около „Имаго” на Радостина Ангелова!
Прекрасната Мила ми подари щастие, като ме запозна от близо с „Имаго”. И това след като именно тя ме покани и във „Виенски апартамент”. Освен това в средата на Ноември имах възможността да се запозная и със самата Радостина, която по време на представянето ми се видя интелигентна жена с такт и чувство за хумор. А след краткия ни разговор преди да си тръгна от събитието, я почувствах някак много близка, но това сигурно не е било чуждо за никого. Да я слушам как говори за книгата, ме накара да зарежа всички неща, които четях по това време, и да и’ отдам вниманието си.
Много ми е трудно да кажа за какво точно се разказва в „Имаго”, защото се разказва за всичко. Все едно човешката природа е събрана обобщена в по-малко от 250 страници. Двадесет героя споделят в по една глава разстояние хората, които са, обясняват решенията, които вземат. И всичко изглежда просто, но монетата няма само една страна, нали?! И тази плетеница от хора, от различни места по света, с различен социален статус, с различно възпитание, сега се среща в Испания, за да може всеки да остави белези в ежедневието на другите. Приятели, партньори, любовници, братя, родители... всеки играе своята роля и я играе добре.
Но колкото повече мисля за какво става дума в „Имаго”, все ми се върти думата „порастване”. Мисля си за ежедневното израстване на човека в опитите му да бъде най-доброто себе си, или в опитите му въобще да го бъде. През сюжетната линия на „Имаго” се появяват глави от дневника на учен, занимаващ се с пеперудата от вид Pieris Brassicae и феномените, които той има шанса да наблюдава. Това ми се стори изключително деликатно поставена насока от самата авторка към нейния читател. „Всяка прашинка е началото на планина.”
Много ми допадна постройката на романа. Мисля, че свърши работата си идеално – накара ме да се вълнувам от героите и да си припомня отново, че всеки човек, дори и да не подозира, участва в живота на другите. Ако трябва да си избера любима героиня, това е Марта – струва ми се... точна! Да, това е думата – точна! И двойката Марта – Енрик, като най-... нереалната такава, естествено най ми се харесва.
Нещо ново, което също заслужава внимание, е Книжният Пътеводител за „Имаго”, съставен от автори на "Аз Чета". Там можете да откриете цитати от книгата, интервю с Радостина Ангелова, снимки от местата, из които се развива действието в книгата, и още няколко кокетни подробности. Пътеводителят е красиво допълнение и не издава нито доза от сюжета, за тези които се страхуват да не им бъде развалено удоволствието от четенето.
И макар да четох лятното „Имаго” през есента, а зимният „Виенски апартамент” през лятото, няма нищо по-хубаво от свежите идеи във всеки сезон!
събота, 23 ноември 2013 г.
"Хартиени градове", Джон Грийн
През последния месец имах удоволствието да участвам в разпространението на новината, че нов превод на Джон Грийн ще странства из книжарниците и личните библиотеки на малки и големи нърдфайтъри и любители на юношеската литература. Червените габърчета на „Хартиени градове” бяха осеяли интернет дейността ми и нощното ми шкафче. И сега съм щастлива да заявя, че четивната дупка, в която съм изпаднала, намали дълбочината си и от четирите книги, които започвам и все не довършвам, „Хартиени градове” е прочетена.
Първо ми се ще, както винаги да кажа нещо по въпроса с външния вид. Много ме радва, че популярните корици биват запазени, защото те са като реликва сред феновете на Джон. Както бях казала и за „Вината в нашите звезди” байндингът ми допада адски много, защото е крайно удобен за четене и много миловиден за разлистване.
„Хартиени градове” разказва историята на Куентин в последния месец преди завършването на гимназията, или пък историята на Марго през слепите за същността и’ очи на Куентин. Също така е подробен разказ за едно 21 часово пътуване с кола, няколко на брой приключения преди и по време, както и за „Песен за мен самия” на Уолт Уитман. Харесах тази книга! Донесе ми емоции от целия спектър, а краят и’ беше определено глътка свеж въздух от стандартното „и заживели щастливо до края на дните си”. Е, това е Джон Грийн все пак, и всеки, който е чел нещо негово, ще разбере страха, с който очаквах в последната глава нещо ужасно да се случи. Но слава повелителя на книжните герои, този път всички оцеляха!
Според мен много майсторски е разгърнат персонажа на Марго Рот Шпигелман – през преживяванията на другите спрямо нея. Това ми беше изключително интересно от литературна гледна точка. Твърде много житейски истини има в героинята. Независимо на колко години е читателят, на 12 или 22, или пък 52, всички затъваме в двуизмерността на животите си по-често, отколкото ни се иска. „Всичките тези хартиени хора в техните хартиени къщи. Горят бъдещето си, за да са на топло.”
Куентин беше пълен задник за мен до последната глава. И по-лошото, зная от къде идваше задничевостта му и все ми се щеше да мога да го оправдая. Но в последните 20 страници това момче порасна пред очите ми и намерих причина да го уважавам за всичко, което е направил, независимо от подбудите му, и това май също беше от части по вина на Марго.
Бен и Рейдър – невероятни сладури. Особено по време на пътуването много ми сгряха замръзналата душа. За всеки, който ще реши да чете книгата, имате личен поздрав от мен с момента с тениските на Конфедерацията. Малко съм виновна, но точно това го четох по време, по което не би трябвало да чета художествена литература и един неуместен кикот беше пуснат на обществено място. :D
И така поприключенствах из „Хартиени градове” и горещо препоръчвам на всеки, който има нуждата да почете за малките проблеми на малките хора, за да забрави за момент за своите, за тези, които искат да се посмеят и да си припомнят гимназията или за тези от гимназията, които търсят идеи за следващото си пътуване или пакостуване. И естествено на всеки български нърдфайтър. DFTBA! :)
Още от автора: "Вината в нашите звезди", "Къде си, Аляска?"
P.S.: Съзнавам, че няма връзка между отделните ми абзаци и го отдавам на загубата ми на тренинг! :)
Първо ми се ще, както винаги да кажа нещо по въпроса с външния вид. Много ме радва, че популярните корици биват запазени, защото те са като реликва сред феновете на Джон. Както бях казала и за „Вината в нашите звезди” байндингът ми допада адски много, защото е крайно удобен за четене и много миловиден за разлистване.
„Хартиени градове” разказва историята на Куентин в последния месец преди завършването на гимназията, или пък историята на Марго през слепите за същността и’ очи на Куентин. Също така е подробен разказ за едно 21 часово пътуване с кола, няколко на брой приключения преди и по време, както и за „Песен за мен самия” на Уолт Уитман. Харесах тази книга! Донесе ми емоции от целия спектър, а краят и’ беше определено глътка свеж въздух от стандартното „и заживели щастливо до края на дните си”. Е, това е Джон Грийн все пак, и всеки, който е чел нещо негово, ще разбере страха, с който очаквах в последната глава нещо ужасно да се случи. Но слава повелителя на книжните герои, този път всички оцеляха!
Според мен много майсторски е разгърнат персонажа на Марго Рот Шпигелман – през преживяванията на другите спрямо нея. Това ми беше изключително интересно от литературна гледна точка. Твърде много житейски истини има в героинята. Независимо на колко години е читателят, на 12 или 22, или пък 52, всички затъваме в двуизмерността на животите си по-често, отколкото ни се иска. „Всичките тези хартиени хора в техните хартиени къщи. Горят бъдещето си, за да са на топло.”
Куентин беше пълен задник за мен до последната глава. И по-лошото, зная от къде идваше задничевостта му и все ми се щеше да мога да го оправдая. Но в последните 20 страници това момче порасна пред очите ми и намерих причина да го уважавам за всичко, което е направил, независимо от подбудите му, и това май също беше от части по вина на Марго.
Бен и Рейдър – невероятни сладури. Особено по време на пътуването много ми сгряха замръзналата душа. За всеки, който ще реши да чете книгата, имате личен поздрав от мен с момента с тениските на Конфедерацията. Малко съм виновна, но точно това го четох по време, по което не би трябвало да чета художествена литература и един неуместен кикот беше пуснат на обществено място. :D
И така поприключенствах из „Хартиени градове” и горещо препоръчвам на всеки, който има нуждата да почете за малките проблеми на малките хора, за да забрави за момент за своите, за тези, които искат да се посмеят и да си припомнят гимназията или за тези от гимназията, които търсят идеи за следващото си пътуване или пакостуване. И естествено на всеки български нърдфайтър. DFTBA! :)
Още от автора: "Вината в нашите звезди", "Къде си, Аляска?"
P.S.: Съзнавам, че няма връзка между отделните ми абзаци и го отдавам на загубата ми на тренинг! :)
понеделник, 21 октомври 2013 г.
Край на турнето на "Хартиени градове"! Честито на спечелилия!
Книжното турне на „Хартиени градове” от Джон Грийн приключи и е крайно време да съобщя печелившия от играта (21. октомври минава в момента!). Наградата – копие от книгата, любезно предоставено ни от ИК „Егмонт България”, отива при Zineti Yetim, напълно случайно избрана от www.random.org . Честито! :)
Накратко обяснявам процеса – екселски списък с имената на всички отговорили, в реда, в който са го направили (двата Анонимни нямах възможност да включа в играта, моля за разбиране!). 27 отговора, 16. е печеливш. Ето снимки:
Благодаря на всички включили се! Много исках всички да получат книги, но няма как! :)
Не книга, но специални виртуални прегръдки за *Петя*!
Zineti Yetim ще чакам да ми отговориш на тази или другата статия, за да можем да направим контакта. ;)
Накратко обяснявам процеса – екселски списък с имената на всички отговорили, в реда, в който са го направили (двата Анонимни нямах възможност да включа в играта, моля за разбиране!). 27 отговора, 16. е печеливш. Ето снимки:
Благодаря на всички включили се! Много исках всички да получат книги, но няма как! :)
Не книга, но специални виртуални прегръдки за *Петя*!
Zineti Yetim ще чакам да ми отговориш на тази или другата статия, за да можем да направим контакта. ;)
четвъртък, 17 октомври 2013 г.
Книжното турне на "Хартиени градове" от Джон Грийн
Заглавията „Вината в нашите звезди” и "Къде си, Аляска?" вече са прехвърчали по страниците на блога и аз и преди съм казвала, че Джон Грийн е не само писател, а и онлайн събитие. За това съм много доволна, че отново имам повод да поговоря малко за него, тъй като издателство ”Егмонт България” ни радват с ново преводно лично наше си българско щастие. От 21. октомври на книжния пазар излиза новата книга на издателството - „Хартиени градове” от Джон Грийн. Преди това обаче предприема книжно онлайн турне. В продължение на една седмица от 14. до 18. октомври романът гостува в пет онлайн дестинации с различно съдържание. Днес минава и тук, през спирката на „Левитация…” . Аз ще ви споделя музикален плейлист, специално създаден за книжни партита – на уютно вкъщи, под одеалото, с ароматно кафе, докато четете „Хартиени градове”. В края на поста, ще намерите въпрос, с отговора на който можете да си спечелите книжката и да си подарите подобни есенни емоции. Всички дестинации и дати на турнето може да разгледате тук.
Ето и няколко думи за книгата и автора, любезно предоставени ми. :)
Куентин Джакопсън е влюбен тайно в красивата и импулсивна Марго Рот Шпигелман от цяла вечност. Тя винаги е била загадка за него – никой друг не е толкова смел и решителен, нито толкова далечен и недостъпен. Когато една нощ Марго нахлува (буквално) в живота му през прозореца, облечена като нинджа и го призовава да я последва в хитро замислено отмъщение, той тръгва без колебание.
След тази луда нощ Кю пристига в училище, за да установи, че Марго е изчезнала, оставяйки след себе си тайнствени следи. Момчето е объркано – за него ли са те? Трябва ли да се впусне слепешката в търсене? Кю и този път не се колебае. И внезапно се оказва във вихъра на вълнуващо приключение – нещо между пътепис, детективска и любовна история. А с разкриването на всяка следваща следа открива, че момичето, в което е влюбен, не съществува.
„Хартиени градове” се появява на книжния пазар в САЩ през 2008 г. и моментално дебютира на 5 място в класацията за най-продавани книги на New York Times. Това е романът, който донася на Джон Грийн престижната награда „Едгар”, превръща се в бестселър и на USA Today и Publishers Weekly и вече е част от учебната програма на много гимназии в САЩ. „Прозата на Грийн е забележителна – смесица от хиперинтелектуални обиди и бръщолевици, смях и философстване наравно с потресаващи наблюдения и истини. Той се цели право в десетката – как едно нещо се усеща, изглежда и въздейства, страница след страница”, възхитени са от School Library Journal. Българските читатели ще останат не по-малко впечатлени. „Хартиени градове” е едно незабравимо преживяване. Стилът на писане на автора пленява още от самото начало с множеството описания и детайли. Героите са уникални и истински и можеш да откриеш част от себе си във всеки един от тях. Бавно разплитащата се мистерия държи читателя в напрежение и го кара жадно да прелиства страниците и да иска още и още. Всеки фен на Джон Грийн и творчеството му ще се влюби в книгата!”, категоричен е 17-годишният Лазар Лазаров от Вършец, който имаше възможност да е сред първите фенове на Грийн у нас, прочели романа.
Джон Грийн работи като асистент в издателска къща, докато пише първата си книга „Къде си, Аляска?” (Looking for Alaska, 2005 г.). Романът се превръща в бестселър и му донася не само голяма популярност, но и първото литературно отличие – „Медалът на Принц”. Следващите му книги се радват на не по-малък успех, авторът печели наградата „Едгар” през 2009 година с творбата си „Хартиени градове” (Paper Towns, 2008 г.). Екранизацията по друг негов бестселър – „Вината в нашите звезди” (The Fault of Our Stars, 2012 г.) ще се появи по кината през 2014 г. В главните роли са Шайлин Удли и Анзел Елгорт. Романът продължава да оглавява класацията за най-продавани книги на New York Times вече 44 седмица.
Междувременно, заедно с брат си Ханк, Джон създава Vlogbrothers (youtube.com/vlogbrothers) – един от най-популярните видеопроекти в света. Понастоящем писателят живее заедно със съпругата си Сара и децата си Хенри и Алис в Индианаполис, Индиана. Можете да се присъедините към последователите му в Twitter (@realjohngreen), Tumblr (fishingboatproceeds.tumblr.com) или да го посетите онлайн на johngreenbooks.com.
Това е музикалният плейлист специално създаден от Джон, за да допринесе за четивното изживяване. Можете да го намерите изключително лесно навсякъде в Интернет или да го слушате направо от ТУК. :)
1. “Game Shows Touch Our Lives,” The Mountain Goats
2. “The History of the Concept of the Soul,” The Mr. T Experience
3. “Holland, 1945,” Neutral Milk Hotel
4. “Up the Wolves,” The Mountain Goats
5. “Piazza, New York Catcher,” Belle and Sebastian
6. “Bucketseats,” Cake
7. “Walt Whitman’s Niece,” Billy Bragg and Wilco
8. “Champs Elysees,” NOFX
9. “Cotton,” The Mountain Goats
10. “New Partner,” The Palace Brothers
11. “Union Maid,” Old Crow Medicine Show
12. “Walk on Boy,” Doc Watson
13. “Superstition,” Blanche
14. “Hesitating Beauty,” Billy Bragg and Wilco
15. “Greetings in Braille,” The Elected
16. “All My Little Words,” The Magnetic Fields
И няколко песни в допълнение:
Half Moon Run - Full Circle
Maverick Sabre - Let Me Go
Daughter - Human
The xx - Angels
Michael Kiwanuka - Always Waiting
Of Monsters & Men - Six Weeks
Naughty Boy - No One's Here To Sleep ft Dan Smith Bastille
Netsky - When Darkness Falls ft Bridgette Amofah (Official Video)
London Grammar - Shyer
Ben Howard - Old Pine
Mitzi - Who Will Love You Now
ВАЖНО!!
Изключително съм щастлива да съобщя, че всеки коментар под тази статия, може да донесе не притежателя си екземпляр от „Хартиени градове”. Единственото, което трябва да направите е да ми отговорите на въпроса: „Кога за първи път чухте за Джон Грийн? Или ако сте му фенове от много отдавна, коя беше първата негова книга, която прочетохте?” В играта участвате само с един отговор до 21. октомври 2013 година. Името на един от вас ще бъде изтеглено с на случаен принцип и публикувано тук. Успех от мен!
Ето и няколко думи за книгата и автора, любезно предоставени ми. :)
Куентин Джакопсън е влюбен тайно в красивата и импулсивна Марго Рот Шпигелман от цяла вечност. Тя винаги е била загадка за него – никой друг не е толкова смел и решителен, нито толкова далечен и недостъпен. Когато една нощ Марго нахлува (буквално) в живота му през прозореца, облечена като нинджа и го призовава да я последва в хитро замислено отмъщение, той тръгва без колебание.
След тази луда нощ Кю пристига в училище, за да установи, че Марго е изчезнала, оставяйки след себе си тайнствени следи. Момчето е объркано – за него ли са те? Трябва ли да се впусне слепешката в търсене? Кю и този път не се колебае. И внезапно се оказва във вихъра на вълнуващо приключение – нещо между пътепис, детективска и любовна история. А с разкриването на всяка следваща следа открива, че момичето, в което е влюбен, не съществува.
„Хартиени градове” се появява на книжния пазар в САЩ през 2008 г. и моментално дебютира на 5 място в класацията за най-продавани книги на New York Times. Това е романът, който донася на Джон Грийн престижната награда „Едгар”, превръща се в бестселър и на USA Today и Publishers Weekly и вече е част от учебната програма на много гимназии в САЩ. „Прозата на Грийн е забележителна – смесица от хиперинтелектуални обиди и бръщолевици, смях и философстване наравно с потресаващи наблюдения и истини. Той се цели право в десетката – как едно нещо се усеща, изглежда и въздейства, страница след страница”, възхитени са от School Library Journal. Българските читатели ще останат не по-малко впечатлени. „Хартиени градове” е едно незабравимо преживяване. Стилът на писане на автора пленява още от самото начало с множеството описания и детайли. Героите са уникални и истински и можеш да откриеш част от себе си във всеки един от тях. Бавно разплитащата се мистерия държи читателя в напрежение и го кара жадно да прелиства страниците и да иска още и още. Всеки фен на Джон Грийн и творчеството му ще се влюби в книгата!”, категоричен е 17-годишният Лазар Лазаров от Вършец, който имаше възможност да е сред първите фенове на Грийн у нас, прочели романа.
Джон Грийн работи като асистент в издателска къща, докато пише първата си книга „Къде си, Аляска?” (Looking for Alaska, 2005 г.). Романът се превръща в бестселър и му донася не само голяма популярност, но и първото литературно отличие – „Медалът на Принц”. Следващите му книги се радват на не по-малък успех, авторът печели наградата „Едгар” през 2009 година с творбата си „Хартиени градове” (Paper Towns, 2008 г.). Екранизацията по друг негов бестселър – „Вината в нашите звезди” (The Fault of Our Stars, 2012 г.) ще се появи по кината през 2014 г. В главните роли са Шайлин Удли и Анзел Елгорт. Романът продължава да оглавява класацията за най-продавани книги на New York Times вече 44 седмица.
Междувременно, заедно с брат си Ханк, Джон създава Vlogbrothers (youtube.com/vlogbrothers) – един от най-популярните видеопроекти в света. Понастоящем писателят живее заедно със съпругата си Сара и децата си Хенри и Алис в Индианаполис, Индиана. Можете да се присъедините към последователите му в Twitter (@realjohngreen), Tumblr (fishingboatproceeds.tumblr.com) или да го посетите онлайн на johngreenbooks.com.
Това е музикалният плейлист специално създаден от Джон, за да допринесе за четивното изживяване. Можете да го намерите изключително лесно навсякъде в Интернет или да го слушате направо от ТУК. :)
1. “Game Shows Touch Our Lives,” The Mountain Goats
2. “The History of the Concept of the Soul,” The Mr. T Experience
3. “Holland, 1945,” Neutral Milk Hotel
4. “Up the Wolves,” The Mountain Goats
5. “Piazza, New York Catcher,” Belle and Sebastian
6. “Bucketseats,” Cake
7. “Walt Whitman’s Niece,” Billy Bragg and Wilco
8. “Champs Elysees,” NOFX
9. “Cotton,” The Mountain Goats
10. “New Partner,” The Palace Brothers
11. “Union Maid,” Old Crow Medicine Show
12. “Walk on Boy,” Doc Watson
13. “Superstition,” Blanche
14. “Hesitating Beauty,” Billy Bragg and Wilco
15. “Greetings in Braille,” The Elected
16. “All My Little Words,” The Magnetic Fields
И няколко песни в допълнение:
Half Moon Run - Full Circle
Maverick Sabre - Let Me Go
Daughter - Human
The xx - Angels
Michael Kiwanuka - Always Waiting
Of Monsters & Men - Six Weeks
Naughty Boy - No One's Here To Sleep ft Dan Smith Bastille
Netsky - When Darkness Falls ft Bridgette Amofah (Official Video)
London Grammar - Shyer
Ben Howard - Old Pine
Mitzi - Who Will Love You Now
ВАЖНО!!
Изключително съм щастлива да съобщя, че всеки коментар под тази статия, може да донесе не притежателя си екземпляр от „Хартиени градове”. Единственото, което трябва да направите е да ми отговорите на въпроса: „Кога за първи път чухте за Джон Грийн? Или ако сте му фенове от много отдавна, коя беше първата негова книга, която прочетохте?” В играта участвате само с един отговор до 21. октомври 2013 година. Името на един от вас ще бъде изтеглено с на случаен принцип и публикувано тук. Успех от мен!
неделя, 6 октомври 2013 г.
„Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Грънзи” на Мери Ан Шафър и Ани Бароуз
Времето ми е оскъдно напоследък, особено когато реша да си почивам. Така че ще бъда не многословна, тъй като измина една не малка редица дни, откакто прочетох тази книга.
А книгата е „Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Грънзи” на Мери Ан Шафър и Ани Бароуз. И защото заглавието, макар и интригуващо, е отегчително дълго за писане, едва ли ще си позволя да го спомена пак до края на поста.
След последния ми читателски крах, имах нужда от нещо леко и приятно за четене, и от купчината с книги, които бях натрупала през последния месец, ми помаха тази. И о, колко и благодаря. Не очаквах да има нещо, което да ми върне мотивацията за четене толкова бързо. Прекрасно книжле, което ми донесе емоционален заряд и едновременно с това ми напомни за Втората Световна Война (от другия тип емоционален заряд). Освен това цялата книга е съставена от поредица писма, които група от герои си разменят в рамките на по-малко от година. А какво по хубаво от чужда кореспонденция през слънчев септември! :)
Главната героиня на книгата е Джулиет Аштън – писателка и отявлен книголюбец. Тези и’ две привички я отвеждат до остров Грънзи, където освен че е на мисия в търсене на идея за писателски начинания, без да иска се е сприятелила с група сърдечни и гостоприемни хора. Има приключения, любов, смях, от всичко по малко, но най- вече има съвсем обикновени случки, малки клюки от простичкия живот на хора щастливи, че войната е приключила. И много книжна обич!
В някои моменти от историята доста бързо се минава през пасажи от живота на Джулиет или пък Грънзчани (?), които може и да биха позаинтересували повече читателя. Това може и да предизвика недоволство за хора подходили по-сериозно от необходимото към книгата. На мен обаче ми се стори доста реалистично. Все пак това е кореспонденция между тези и тези хора и те си говорят за каквото ги интересува, в зависимост с какво време разполагат и дали ще или няма да се видят скоро и да си доразкажат. Един вид дори съм на мнение, че е чудо, че целият сюжет се крепи толкова стабилно на тези писма.
О, да, да не забравя да спомена и имената. Ако сте като мен и помненето на имена е далеч над възможностите ви, не се плашете да разгърнете назад за бърза проверка кой кой беше или ако обичате да пишете и искате да се улесните, може да си направите малко списъче с героите (така бях процедирала с „Десет малки негърчета” на Агата Кристи).
За книгата научих преди българското и издаване и беше определено нещо, което би ми направило кеф да прочета, но нямаше как да очаквам подобен превод (което напоследък май често ми се случва, издателствата ще ме уморят от книжно удоволствие понякога). Когато получих писмо от “Colibri”, че съвсем скоро ще имаме и наша си книжка с километрично заглавие много се зарадвах. А сега разбирам, че издават и „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна” на Юнас Юнасон. Браво! < -- ми е мисълта. И много хубаво ви миришат книгите!!
Сигурна съм, че пропускам различни и разнообразни неща, които съм искала да кажа около хиляда пъти, но нищо. Очаквам така да е и занапред в следващите около 10 месеца минимум. Да живее учебната година!!
неделя, 29 септември 2013 г.
The Versatile Blogger Award или както му казвам аз "Да се запознаем"
Две прочетени книги чакат своите постове в блога, но тази седмица Веси от V-Melange ме спомена в своята публикация под идеята The Versatile Blogger Award. Това ми се струва прекрасен начин да се запознаем с блогъри, които да ни радват и вълнуват за напред, а и да се позапознаем едни с други. Така че подемам този пост с удоволствие, че ще имам възможността да ви представя блогове, които следя най-редовно.
Правилата на (The) Versatile Blogger Award са следните:
1. Благодарете на човека, който ви е номинирал.
2. Включете линк към блога му.
3. След това изберете 15 блога, които сте открили наскоро или следите редовно. Номинирайте тези блогъри за Versatile Blogger Award.
4. Избройте 7 факта за себе си, които се предполага, че никой не знае.
На Веси от V-Melange благодаря!! :) Тя притежава един изключително елегантен блог, съчетаващ изкуство и лайфстайл. С нея се открихме наскоро, но бързо мина напред в листа ми с блогове.
15-те блога, които съм разпределила в няколко групи.
Естествено започваме от книжните!
1. Дизайн на книгата http://designknigoizd.blogspot.com/
2. Литературата Днес http://literaturatadnes.com/
3. Книголандия http://knigolandia.info/
4. Първи впечатления от последно прочетеното http://zonkobg.blogspot.com/
5. Стаята за четене http://mila.azcheta.com/
6. Книгозавър http://knigozavar.com/
7. Книжен Жор http://knizhenjor.com/
Фотографските блогове са другата ми любима група!
8. My Photo Diary http://ivajauss.blogspot.com/
9. …просто така, като случка във влак. http://kolcho.blogspot.com/
10. Мирослав Живков http://systeman19.blogspot.com/
11. Silviu Pavel http://silviupavel.blogspot.com/
И един бонус блог (зная, че чийтвам) Скъцъркането на един фотоапарат http://vasewithroses.blogspot.com/ <-- сестра ми снима. Последната група блогове е разнородна, включва любими, които не попадат сред горните две категории, но ги обединяват бегло или не чак толкова!! 12. Севда и Емил от Meanwhile on the 7th floor http://7dailysins.wordpress.com/
13. Деница от All is full of love http://denodada.blogspot.com/
14. Ghostdog! http://psychobaiko.blogspot.com/ , чието писане буквално ме побърква понякога, и под буквално имам предвид тръпки по кожата и буци в гърлото.
15. epitaph von weird http://epitaphvonweird.blogspot.com/ , той ми е стар познанйник.
И сега седемте ми факта. Не зная дали ще са неща, които никой не знае за мен, защото съм била винаги доста открита тук, в блога, но ето седем рандъм факта.
1. Емоцията, която ме е завладяла напоследък е страх... че няма да ми стигне времето, във всеки аспект.
2. Преди най-първото си кафе сутрин съм неподходяща за какъвто и да било словесен контакт.
3. I am an overthinker.
4. Вярвам в случайността. Не харесвам концепцията за съдба.
5. Обичам да мириша книгите, преди да ги купя. Създава връзка помежду ни.
6. Искам новите ми книги да си остават вечно нови, а старите ми книги да изглеждат достолепно стари. :)
7. Най-голямата ми мечта, свързана с личното ми бъдеще, е да ходя с удоволствие на работа!
Всичко друго вече съм го казала! :)
P.S.: има 2 Enter-а там по средата, които не работят, не зная защо...
неделя, 8 септември 2013 г.
"Натюрморт с кълвач", Том Робинс
Ааа, колко ме дразни тази книга!! Не мисля, че бих могла да опиша всички проблеми, които имах с нея, но ще се опитам старателно. Не искам по никакъв начин да налагам мнение, може би е любима на много хора, все пак рейтингът и’ в Goodreads е 4!! 4!! ....
Имах толкова надежди за „Натюрморт с кълвач” на Том Робинс. Зазяпала я бях от една година и накрая, когато най-сетне се престраших, не мога да кажа, че съжалявам, но... не съм фен. А звучеше толкова добре.
Ако започна отвън навътре – много добре! Корицата на Капка Кънева ми е доста притегателна. От нея тръгна желанието ми да прочета книгата.
От там нататък – според мен опит за претенциозно, псевдоинтелектуалско писане. И ми е адски гадно, че ми се налага да го кажа, защото на практика имаше много добри моменти, които ми даваха надежда и ми носеха желание да продължа до края,... барем накрая бъда изненадана от проникновение. Тц! Много ми е тъжно, че говоря лошо за книга. Може би съм твърде афектирана, дочитайки я днес сутринта. Може би съм глупава и не разбирам нещо изключително, което притежава. Моля, ако е любима на някого, нека не ми се сърди, а да ми разкаже по нещичко - супер важно и любимо за него, може и да омекна, може и да погледна книгата с други очи.
Продължава много да ме е яд, защото някои части са ми много любими и вместо да се получи кратка, но гениална повест, не! Трябва да е повече от 300 стр., за да съм голям прочут новелист... и нямаше да се разсърдя толкова на Робинс, ако главната му героиня не беше такова мрънливо, доста глупаво момиченце, чието присъствие, макар и жизненоважно за историята му, като че само служеше, за да задоволява сексуалните нагони на половината споменати мъже и да изтъква интелектуалната висота на партньора си, Кълвача. Това, комбинирано с кошмармарно провлаченото и изнервящо ме писане на автора и не чак толкова вълнуващо повествование, направиха книгата разочарование за мен.
Несъмнено чувството за хумор на Том Робинс не може да се отрече, беше приятно и леко, по глобални теми, но не ми стигна, за да дръпне от дупката псевдо-романтиката. Добре, че съществуваше Жулиета, за да има поне един герой, който да ме движи през страниците. О, да, и онзи момент към 2оо и някоя стр., когато самият автор се зачуди как, по дяволите, продължавам да чета, или нещо такова... Пусто не можах да намеря после пасажа - с глас се смях, защото точно тогава и аз се чудех същото.
Все пак мисля, че литература като тази на Робинс е хубаво да се чете, за да може читателят за има още един ориентир, какво обича и по какво въобще не си пада. Сигурно познавам поне 6 човека, които биха се насладили на книгата, може дори и аз да и’ се наслаждавам след 1000 години, докато я препрочитам. А сега – не, мерси!! Все пак много ще се радвам хора, които харесват „Натюрморт с кълвач”, да ме опровергаят с мнения в полза на книгата. :)
Абонамент за:
Публикации (Atom)







