понеделник, 30 април 2012 г.

"Къде си, Аляска?", Джон Грийн / Looking for Alaska, John Green

Мисля, че до сега не е ставало дума, но съм голям YouTube фен. И не заради губене на време или задоволяване на столкърските ми нужди. Имам си една много по-смислена и оправдаваща причина (в случай, че имам нужда от оправдание). YouTube ме кара да се чувствам като част от тези различни големи общества, без непременно да ставам част от тях. В YouTube можеш да споделяш същите страсти с хиляди хора по целия свят и това не те прави по-малко специален. Можеш да избягаш от снобизма с един клик. Научават се много неща, а книжните влогъри(видео блогъри) изпълват душата(особено тези, които не са вманиачени по YoungAdult литература). Можеш да се разходиш в книжарници по целия свят, това ми е любимото. Обожавам да попивам атмосферата на книжарници, а напоследък имам чувството, че хората притежаващи такива, правят всичко възможно да ги сътворяват по-прекрасни. Преди 3 години покрай бала ходихме в Турция и там влязох в книжарница – малка и кокетна, курортна. Толкова ме е яд, че не снимах! Offtopic…

Та ако си така запален YouTube бродяга като мен, няма как да не попаднеш на Vlogbrothers – Hank и John Green. Аз лично житейски имам предпочитания към комбинацията от 2 деца от един и същ пол. Просто енергията течаща между тях(нас) е друг вид. Но тези двамата са невероятни. Всичко, с което се занимават, е съградено от чист ум, изобретателност, любопитство и вяра в човешкия род. И така сега бързо и непринудено ще изляза от темата, защото дългогодишното ми едностранно познанство с тях може да говори още дълго вместо мен.

И ето как си идваме отново на думата. John Green е писател и като такъв, пише книги. В България още не ги превеждаме, но не е най-невъзможното нещо да се сдобиеш с тях. Tа Ивет и Пенев бяха чели Looking for Alaska и Пенев най-любезно ми я зае, за да се запозная. Оффф вече трябваше да съм започнала да говоря за книгата...

Looking for Alaska е нещо като емблема в Интернет. Не бих казала, че е връх в Литературата, и то не защото не е добра, просто вкусовете ми залитат на другаде(затова не мога и да кажа нищо лошо), можеби съм твърде пораснала(дано не). Looking for Alaska е хубава книга. Лакътуши между изключително забавна и много тъжна и предразполага към по-дълбоки от очевидните размишления. Бонус на писането на Джон определено е остроумието, с което сработва думите. И познавайки го първоначално от YouTube, се вижда, че му идва съвсем леко и непредумишлено. Затова може би и не можах да изртия или променя гласа му, докато четях. И това ми донесе дори по-голямо удоволствие, за да съм искрена. Иначе романа е лесен за четене и труден за споделяне, тъй като най-голямото събитие в книгата – споделено, би ви я спойлнало много. За времето, в което зная за нея, а то никак не е малко, така и никой никъде из Интернет не беше могъл да ми развали изживяването, та миналия уийкенд доста провесила нос обикалях из къщи на границата между „Как може никой да не ми е казал?!” и „Слава Богу, че никой не ми е казал!”

Ще ми се да споделя някой малки детайли, които нямат много общо с повествованието, но заради които тази книга беше удоволствие.
1. Главният герой обича да чете само биографии и е пристрастен към последните думи на хората преди смъртта им. Не се бях замисляла, колко много отражение на вътрешността ти, са тези последни думи. Сега съм изпълнена с напрежение и неспокойство относно личните си такива. Трябва ли постоянно да ходя из света си внимавайки какво казвам, защото може да ми е последно?! Дано не, би ме убило!! Но от друга страна определено не ми се ще последните ми думи да са „я, забравила съм да изключа газовия котл...” и БУМ! Или пък „Извинете, къде е щандът с тоалетна харт...” и аневризма! Постоянно напрежение!
2. Аляска – изборът на име. Аляска означава нещо като „тази, в която се разбиват вълните” и мисля, че е много красиво да се сетиш за това накрая, когато романът е свършил.
3. Повече от всичко на света обичам хора, които си служат умело със сарказма!
4. Този пасаж(а дори не съм чела „Моби Дик”):
"God, I understand whale anatomy. Can we move on now, Herman?"
...
“I liked that book”, Alaska said.
“Yes.” The Colonel smiled and leaned over to look at her from his top bunk. “You would. Big white whale is a metaphor for everything. You live for pretentious metaphors.” (about Moby Dick)
5. Лисичата шапка!

И мисля да взема да приключвам, че този път се олях в приказки. Край! :)

*съжалявам за хилядите думички, които са измислени или с български буквички от друг език... знам, че не е редно, не се сдържах просто.

от скоро (пиша това на 14.6.2013) и на Български:

Няма коментари:

Публикуване на коментар