неделя, 19 август 2012 г.

"Вината в нашите звезди", Джон Грийн


На 7. Август ЕГМОНТ направиха най-доброто нещо, което човек може да направи на 7. Август! Пуснаха в продажба „Вината в нашите звезди” на Джон Грийн (The Fault in Our Stars by John Green). И всичко щеше да е по-малко шумно дори и в моя свят, ако знаех от по-рано за съществуваща вероянтост Джон да се превежда и на български. Но не, аз научих за събитието от неговия Tumblr, и тук беше момента, в който възпявах присъствието на Tumblr. Съответно на 8. Август вече притежавах книгата, направо от кашона на пода в книжарницата – току що донесена – в моите ръце.

Не зная от къде да започна... за Джон говорих покрай Looking for Alaska. Когато написа „Вината в нашите звезди”, той подписа всички първи страници на първото издание на книгата. ВСИЧКИ ПЪРВИ СТРАНИЦИ! Въобще във вече не толкова малкото общество, което те двамата с Ханк създадоха, написването и излизането на тази книга беше фурор. Затова се и поражда цялото вълнение у мен – просто си мисля за всички тези хора, с които съм споделила едно изживяване.

Що се отнася до ЕГМОНТ и това, което са сътворили – браво! Запазването на стила на оригиналната корица ми се струва прекрасно решение. Първия път като я видях в Интернет, четях буквите и не можех да разбера, че са българските. Каква странна способност за възприемане има човешкият мозък. Шрифтовете са подбрани прекрасно, въобще оформлението е точно каквото трябва да бъде! Преводът на Анна Стоева много ми допадна. Силните изречения , които бях чувала и чела много преди това, сега звучат съвсем същите макар и на български, носят себе си през езиците.

Книгата прочетох за 2 дни и то само защото съм бавен читател. „Вината в нашите звезди” се чете леко и увлекателно. Остроумна и интелигентна е и е успяла да побере всички емоции! Определено може да бръкне дълбоко в душата, особено на професионален хипохондрик... Занимава се с тежки теми като раково болни деца, безпътни родители, нелепицата на утехата и егоцентричността на Вселената, и всичко това през закачката и нежността на една любов. Хейзъл е прекрасна млада дама, която не спира да ме поразява с хладнокръвието си. В стила на книгата няма как да не се пошегувам - то е пряко следствие от недостатъчния приток на кислород. Огъстъс е мъж, роден да е герой. Има Хамлетовска нотка в човека, който е избрал да бъде, макар че едва ли е преодолимо предвид ситуацията. Харесвам ги и двамата и харесвам тази книжна любов, която ги кара да съществуват.

Не плаках на края на „Вината в нашите звезди”. Забелязах, че това е очакваната реакция. Не съм тотално обсебена и това не е любимата ми, но определено мисля, че е тази прекрасна книга, която заема мястото си в онова кътче, запазено за Грийн и всичко, което правят!

Имам 1ооо любими пасажа, които бих споделила, но книгата е нова и едно от големите приключения е издирването на любимости в нова книга, така че ще напиша само едно малко изречение, което много ми говори:

„Истинските герои не са тези, които правят нещо; истинските герои са тези, които ЗАБЕЛЯЗВАТ нещата, обръщат внимание.”

P.S.: И онези думи на бащата за Вселената!! (лице изпълнено с възторг от думите)

OKAY. - OKAY.

2 коментара:

  1. Аз току що разбрах от негово видео! DFTBA !

    ОтговорИзтриване
  2. да!! спомена го и във видео и то първо от чуждестранните издания! аз много харесвам корицата на иврит. :) DFTBA!

    ОтговорИзтриване