"Празни мисли на един празен човек", Джеръм К. Джеръм

Пия си кафето над „Празни мисли на един празен човек” на Джеръм Джреръм и се чудя защо така празно си губя времето.

И нека не съм разбрана погрешно, Джеръм Джеръм е много симпатичен и писането му е много приятно. Чете се леко, мелодично е, интелигентен английски хумор, на който съм почитател. Има много добри попадения за съществуването и невероятни изречения. Но общо взето е литература за междудругото според мен – нещо, което да четеш, когато нямаш нужда от проява на дълбока мисловна дейност... а сега е лято и някак си имам нужда да се понатоваря малко...

Много голямо впечатление ми направиха смесените ми чувства относно отношението към жените в една – две глави от тази книга. Е, отчитам влиянието на времето, през което е писана, но все пак в началото ми се стори сексистко. С четенето обаче, намерих доста истини... Има нещо странно у нас, жените, що се отнася до взимането на решения. Естествено не сме сигурни какво точно искаме, но когато има взето решение, сме сигурни, че не сме искали това, и всичко започва отначало... Аз самата често имам проблеми с вземането на решения относно дребни, уж незначителни неща. По едно време дори се бях уплашила, че не съм способна да взимам какви да е решения – доста се бях притеснила за себе си. После разбрах, че е подвидова черта и намерих хармония. Оказа се, че пълната разпиляност и непрактичност понякога също може да се окаже „женска работа”, така че просто взех да се примирявам с наследството, което ми е оставила една псевдо-Ева.

На такива мисли ме навежда Джеръм Джеръм и това ме прави доволна, но просто не биват задоволени читателските ми нужди на този етап :)
За първи път си позволявам да коментирам книга преди завършването и(ударение - пусто му непознаване на клавиатурата), но просто едва ли втората половина на книгата ще ме накара да кажа нещо повече по въпроса. Със сигурност обаче ще я завърша, защото няма да понеса да е втората книга, която зарязвам насред нищото за това лято. (малко ме е срам...) А сега като се замисля и втора книга на Джеръм Джеръм в последните 3(примерно) години.

„Чайници” и „Часовници” – две глави, които много си струват :)

В случай че накрая имам още какво да спомена по „Празни мисли на един празен човек”, ще го добавя след това изречение... Ако не просто ще затрия това изречение :)