понеделник, 12 април 2010 г.


мисля, че поради младостта и не особената поддържаност на този блог все още не съм говорила за непримиримата си любов към един писател. тъй като обичам да чета, имам склонност да харесвам един или друг аспект на всяка книга, която съм прочела. ако дадена книга не ми хареса от началото просто не я чета докато не доиде и нейното време... (което може и да не дойде все пак, но може и да дойде с такава сила, че да ми е трудно да се отърся) един съвсем естествен процес на независимия читатател :)

но що се отнася до Рей Бредбъри, е, официално мога да заявя, че съм влюбена! понякога съществува нещо , което само като видиш и се зареждаш с енергията му, чувстваш му трепета... и как леко жегва и милва едновременно името му.... тази ми страст започна от "451 градуса по Фаренхайт"(четох я някъде 2007, ако не и по - рано) и не стихна изобщо след прочита всяка следваща книга на Бредбъри... има нещо много специално в начина, по който този човек пише... понякога си мисля че има нещо мое и нещо от мен. и не веднъж се е случвало да измислям теории или да живея известно време с даденото разбиране и после да прочета всичко това в някоя негова книга. все едно сме се познавали... а може и да сме се познавали, и да сме били влюбени в някой друг живот, а после паралелите на времето да са ни разделили.... :))

и може да изглежда глупаво и наивно, но можеби сами съзнавате, че всеки коментар на негова книга няма да се различава много от горенаписаното.... и с това си пристрастие не мисля да коментирам по никакъв начин следващите книги на Бредбъри, които ми предстои да прочета!! просто ще го заявявам без допълнителни обяснения и всичко ще е ясно!!

та... преди минути завърших "Вино от глухарчета" :)))

"... Като потракване на часовник, като грохот на сто търкалящи се метални бурета, като жужене на едно - единствено водно конче на разсъмване. Като люлка - въртележка, като малка електрическа буря, като цвета на синя светкавица той щеше да се мерне и пак да изчезне. Трамвайният звън. Съсък, подобен на изпусната сифонена струя,потекла по масата, подновяване на сладък прекъснат сън, в който сънят поема своя път, поведен по скритите и погребани релси, към някаква скрита и погребана цел..."

Няма коментари:

Публикуване на коментар