петък, 18 март 2011 г.

"Пилето", Уилям Уортън

Най – сетне след повече от месец успях да завърша „Пилето” на Уилям Уортън. Не съм много горда, но затова пък съм доволна. Краят дойде точно на мястото си. И айде подхванах я от краката за главата... така не може! Ще започна отначало.
Веднъж си говорим с татко и той ме пита дали съм гледала „Пилето”, аз съответно не бях, той ми каза, че и книгата е хубава и... тадааа... като я видях в книжарницата, нямах много съмнения, дали да я имам.

Бих си позволила да кажа, че „Пилето” е мъжка книга. Не като да е предназначена за мъже. Усеща се една типично мъжка тъга – стерилна, не разлигавена и провлачена, изместваща здравия разум, но потискаща лудостта.... Все едно знаеш, че не си същият, но се опитваш да играеш същия, защото не искаш да бъдеш друг. Според мен Пилето иска да е птица, не защото му се лети. Иска да е птица, защото не харесва хората. Не понася факта, че гравитацията ги държи заковани за земята.

Съвсем нечудващо книгата ми натресе доста познания за поведението на птиците. Но някак си нямах много против. Предполагам нямах и много избор. Но определено ми беше интересно да видя птичия поглед за циклите на живота.

През 84-та (странно съвпадение...) направили филм и този филм е тоооолкова добър! Когато чета книга, по която зная, че има филм, почти винаги гледам филма веднага след прочита. Минусът в тази моя причудлива привичка е, че през цялото време си мисля какво точно не съвпада с книгата, до най – малките детайли, които си спомням. Плюсът обаче е, че мога да оценя филма с емоцията на книгата. Например когато Пилето вижда познатите неща с погледа на птичка в съня си. Едва ли някой, който не е чел книгата, би усетил това със същото вълнение! И Краят на филма е повече от велико ушит, гениално хрумнат!! Горещо препоръчвам.

И като бозайник от женски пол от вида Човеци, няма как да не спомена факта, че и Матю Моудин, и Никълъс Кейдж(никога не съм го харесвала между другото) изглеждат ааадски добре и играят точно както в представите ми за Пилето и Ал.
Бих била готова да кажа, че най – после се натъкнах на книга, при която филмът е по – добър. Но няма да го кажа. Това, което даде много на книгата според мен, бяха сцените от войната. Другият вариант е да съм ги чела по късни доби снощи и да са ми се сторили по – важни и силни, отколкото всъщност са! .... и в такъв случай филмът наистина да е по – добър! :)

Отправям малка критичка към изданието все пак! Моля, като пускате нещо за издаване проверявайте текста. Знам ли, може би поне едно момче за всичко да чете и да корегира 12 000 ви печатни грешки!! Защото щом подразниха мен, която е доста толерантна към случайни недъгавости на печата, представям си какъв кошмар би било четенето за някой перфекционист в това отношение...

"Има птичи пътища,
а дири по небето няма.
Нещо е живяло, отминало,
оставяйки ни нещо."

сряда, 16 март 2011 г.

Моето призвание е спускане с лопатка.

Напоследък все едни такива си ги мисля - колко е малък човекът. И често колко незначителни са нещата, които върши. Завчера (никога не я ползвам тази дума, а тя колко удар има!) татко ми намери призванието. Моето призвание е спускане с лопатка.
Никога не съм се спускала с лопатка. Но ако имах лопатка и склон, щях! Забравила съм да върша дребни неща... и не, че те биха направили разликата, от която има нужда светът, но някак си май са важни за потока на историята. Натикала съм се в едно грозно монотонничене и добре, че има хора... иначе сигурно щях.... да остарея!!
Посадихме си леща в памук – специална рецепта на сестра ми! Нещо като боба, който сте отглеждали по природознание в училище, ама по – хубаво!
А по света измират хора. Разни глупаци се избиват за умряла свобода(и в никакъв случай не казвам, че не подкрепям каузата), а земята избива просто като за спорта... и сме малки! Живеем средно около 60 години, с повече късмет имаме представа какво сме правили в около 40 от тях. А ако случайно имаме талант и смелост някъде през около 20 от тях правим нещо, което наистина си струва...
Но аз отглеждам леща в чинийка от чийзкейк! ...Знаете ли кой има адски пълноценна работа!? Хората, които правят чийзкейк! Сигурна съм, че дори и не подозират колко силно повлиява на съществуването на човек малко боровинково сладко!
Защото всяка сутрин докато си пия кафето и се обличам се надявам точно днес да е денят с лопатка и склон... само склонове - и подскачам – „Та-рам па-джик, та-рам па-джик, сламена шапка и дървен чепик”... идеята е, че всеки иска да спаси света, а светът няма нужда от спасяване всъщност!

А исках само да кажа: очаквайте скоро София Филм Фест коментар и поглед върху "хрониките на една пренебрегвана книга". Без да искам се случва този пост! Няма вече!

И ако много съм се клиширнала, то е, защото не чета достатъчно!!