петък, 1 ноември 2019 г.

Четем с мама: "Време е за приказка! Майчини прегръдки", Тони Улф


Дъщеря ми вече е на година (а вече и половина*) и мога да заявя, че във втората половина на тази година доста книжки бяха изядени. Тенденцията за сега е тук, за да остане. Това налага нуждата от издръжлива във форматно отношение литература повече, отколкото от красива и творчески оригинална такава. Все пак мама винаги се страе да възпитава какво ли не у невръстното дете, а и честно казано да задоволи поне малка част от личните си претенции. Ето защо никога не спира издирването на новата любима книжка. Честна дума, не натрапвам на детето собственото си хоби. То наистина проявява завиден дори за доста възрастни интерес към книжките (все още).

Всичко точно, но всъщност на любимата и' книжка попаднах съвсем случайно в "Технополис" в момент на безизходица. Да, можете да ме съдите, скъпи книжни приятели, защото не купих любимата книжка на дъщеря си от малка семейна книжарница, нито дори от голяма верига книжарници, а от магазин за електротехника и дори не съжалявам.

Става дума за "Време е за приказка! Майчини прегръдки" от Тони Улф на издателство "Фют". Междудругото беше и пакетирана, та дори не успях да разгледам съдържанието, но се оказа книжка за детските страхове, които на моята дивачка се сториха доста забавни, прочетени с престорения трагичен глас на мама. Любими са ни болният таралежко, грозното прилепче с "дълги, дълги уши и големи, големи криле", Лиска, която се загубила в гората и Зайо, който още бил много малък и останал последен на горското състезание.

Излишно ли е да казвам, че още първите два дни красивият книгоразделител на панделка беше откъснат и изяден?! Също така половин година по-късно книжката е без корици и на три части. Но съм чувала, че по щетите на книгата си личи голямата любов към нея! :)

Аз самата изпитвам голяма любов към издателство "Фют", защото без дори да подозират, ми дариха безброй моменти на мир и спокойствие, в които дъщеря ми запленено разлистваше страниците напред и назад, като се връщаше към любимите си истории и напевно нареждаше нечленоразделни звуци, също като да четеше наистина. Сега е време да пенсионирам книжката, защото определено мисля да я запазя в архива. Много други ще получат сбогуване от дома ни, тъй като са развалини от надъвкан картон, но тази остава в кутията за сантименталности!

Съвсем естествено "Време е за приказка! Майчини прегръдки" на Тони Улф получава от мама и вече пораснало бебе 5 "агу" - та (макар честно казано мелодраматичните сюжети да не са съжсем по вкуса ми).

Това е моментът да напомня - четете на децата си, защото това предизвиква интереса на любопитковците не само към четенето, но и към света. И, мили майки, не се тревожете, ако детето ви не проявява интерес след втората страница - бебетата не са известни с високо ниво на концентрация! :)

* тук искам да добавя, че тъй като тази публикация е писана отдавна и дъщеря ми е на година и половина, вече не дъвче книжките, само понякога поскъсва по-тънките страници от ентусиазъм и "Време е за приказка! Майчини прегръдки" все още не е пенсионирана, заради небивалия интерес.