неделя, 26 октомври 2014 г.

„Безцветният Цукуру Тадзаки и неговите години на странстване“, Харуки Мураками


Случвало ли ви се е да чувствате, че някой на другия край на света пише само и единствено, за да бъде прочетен от вас?! Мисля, че на всеки читател се е случвало поне веднъж в живота, а ако ви се е случвало повече от един път, значи сте щастлив читател. Аз съм щастлив читател, защото ЗНАЯ, че Мураками пише само за мен.

В любимата ми книжарница „Параграф 22“ ме очакваше едно копие на „Безцветният Цукуру Тадзаки и неговите години на странстване“, отделено специално за мен, и започнах да го чета още на сфетофара по пътя за вкъщи. Oт първото изречение знаех, че няма да бъда разочарована. Живеех с една идея, една носталгия по любовта си към Мураками, но бях забравила усещането да го чета… като да се потапям в каменен басейн, без тялото ми изобщо да нарушава покоя на водата. Шантава работа. Имаше моменти, в които четях и изведнъж стигах до онзи пасаж, при който трябваше да затворя книгата и да си кажа „Daaamn!“. Обичам да става така!

„Безцветният Цукуру Тадзаки и неговите години на странстване“ разказва за момче, което има нулева ясна представа за себе си и което се превръща във възрастен с липса на способност да намери щастие. Ако тази книга ви е представлявала интерес, то със сигурност знаете вече историята за приятелския кръг, цветовете и т.н., така че ще пропусна да я резюмирам. Ако ли пък не, мисля да не ви отнемам от удоволствието книгата да се разсъблича сама пред вас. А и намирам темата за цветовете и липсата им доста преекспонирана. Така че отказвам да надценявам и себе си и да подценявам читателя, като се ровя в смислите на човешкото съществуване.

Цукуру Тадзаки все пак е много универсален герой. Забелязала съм, че годините между края на гимназията и момента, в който човек се обръща и забелязва, че е адекватен възрастен, винаги са особени. Дали защото се запознаваме доста подробно със себе си, или в по-лошия случай отказваме да го направим, има едно ограничено количество от мисли, които непременно минават през мозъчната ни кутия. И Мураками отново блестящо успява да улови част от тах.

Насладата от четенето на новата книга на Мураками е като последната дъждовна събота, прегръдка от жилетка и сутрешно кафе. „Безцветният Цукуру Тадзаки и неговите години на странстване“ е подходяща за запознанство с писателя. Приласкава, без да се натрапва, само утъпква пътеката. Не бих казала, че е най-добрата му (все пак „Норвежка гора“ и „Хроника на птицата с пружина“ заемат това място за мен). Но пък и нужно ли е, за да и' се наслаждавам максимално. Зная обаче, че разочаровани е имало, може би заради рекламата и заради очакването. Аз мисля, че е достойно попълнение в Мураками-колекцията.

Естествено много съм доволна от новия избор на корици за Мураками, макар да не виждам свят, в който купувам книги, които вече имам, и то в прекрасно здравословно състояние. Но е хубаво да зная, че там някъде има потенциал за красотност. Забелязвам, че не на всеки се харесва премяната на „Безцветният Цукуру Тадзаки и неговите години на странстване“, но аз я предпочитам пред повечето световни, така че от мен за Colibri – браво!

Щом ги похваля обаче, трябва да съм откровена и да попитам какви, по дяволите, са тези два пръста бяло поле от всяка страна на страницата. И ми се струва, че нещо се е случило с корекцията в началото на книгата. Затворих си очите все пак и до края проблемите май позачезнаха. Но остана едно впечатление като за прибързаност.

И защото мога, ще ви препратя към ревюта, които говорят съдържателно и едва ли са така любовно заслепени. Приятно четене!! :)
"Литературата днес", "Книголандия", "Изумен", "Четецът"

неделя, 5 октомври 2014 г.

"Създания от време", Рут Озеки


Най-сетне приключих „Създания от време“ на Рут Озеки, след като я четох близо месец. И малко съм разочарована от себе си! Толкова се старая да избягам от високите очаквания, които ми носи външния свят към редица книги, че забравям, че най-зле се влияя от собствените си високи очаквания.

Още когато чух за тази книга и участието и‘ в миналогодишния „Букър“, бях адски ентусиазирана да я прочета, макар че наградите не ме вълнуват особено. Обичах всички нейни чужди премени и я чаках с нетърпение у нас. Откровено не харесах нашата корицата на първо виждане, но след прочита ми изглежда перфектна, защото запечатва един от емблематичните за мен моменти в книгата.

След това беше низ от объркване. Мисля, че преживяването ми с романа наподоби това с „Жената жерав“ на Патрик Нес - емоционалния заряд на чакането уби този от самата книга. Може би ако я бях прочела за по-кратко време, щях да я обожавам, дали?! Сега не ми се стори нищо повече от това, което беше. И нека не бъда разбрана погрешно – това, което беше, задоволи четивните ми вкусове, просто не ме омагьоса. Не зная защо имам нужда да съм омагьосана напоследък?!

Жена на средна възраст в Канада намира дневника на тийнейджърка от Япония, изхвърлен на брега на океана. Така започват да се редуват глави от дневника с тези от разсъжденията върху него. Нещото, което едновременно ми допадна и все пак намерих за минус беше многообразието от теми, които живеят в тази книга. Знаете ли играта дженга?! Подреждат се дървени блокчета като кула и после едно по едно се махат, докато кулата не се преобърне. Това беше и тази книга – чаках момента, в който кулата ще се преобърне и с това ще преобърне и мен, но нищо не се случи. Не играхме до край, ми се струва. Иначе обективно погледнато „Създания от време“ всъщност беше реалистична. Все пак човек не живее в рамките на една история. Хиляди неща нахлуват в света му и го променят, а много рядко той става свидетел на началото и края им. Но все пак ми се искаше още!

Например много ми беше интересна историята с вуйчото от Втората Световна Война и тази с Джико – дзен учителката. Те ме караха да прелиствам страниците. Рут откровено ми беше скучна, докато май идеализирах образа на Оливър. А в един момент Наоко за мен беше само конците за шиене на романа.

Въобще май сбърках подхода към „Създания от време“ на Озеки. И съжалявам! Но пък си взех това-онова за размисъл. А и не мога да отрека, че четейки я, животът ми също се случваше, така че без да иска, тя стана част от него и ми беше приятно!

Препоръчвам да прочетете ревюто на Мила и това на Жор, после да си представите средата, аз май съм там. :)