неделя, 19 юни 2016 г.

Събрани съчинения (и други разкази), Аугусто Монтеросо


Не зная възрастта на аудиторията, но по мое време имаше блогър, чието мнение винаги много съм уважавала и зачитала. Още го има, но сигурно си има повече и по-важна работа! Това е Преслав от „Литературата днес“. И децата, които още не са го чели, бързо да притичат до там за качествени препоръки. Много драматична станах и избягах от главната мисъл, но това определено е блог, който ми липсва!

Та в „Литературата днес“ прочетох за „Събрани съчинения“ на Аугусто Монтеросо и прекрасната публикация, съчетана с факта, че ИК „Жанет 45“ издава любимата ми преводна литература, в общи линии ме накара веднага да поискам това малко бижу. Напълно редно е да се каже, че илюстрациите на Люба Халева са винаги черешката на най-вкусните торти!

Е, разбира се, във времето на неконтролируемо разграбване на книжни щандове, определено късно и‘ дойде реда на тази книга, но тя беше търпелива, чакаше ме в шкафа и не ми се сърдеше.

Не зная какво бих могла да кажа за разказите повече от Преслав, така че няма да се посвеня да ви пратя направо там да четете, за да решите дали това е вашата книга. Ако все пак останете, ще ви предупредя, че тези разкази не са за всеки. След двата сборника – на Капоти и на Бредбъри, дори на самата мен ми трябваха поне 2-3 заглавия, докато свикна със странността им. Казвам "дори", не защото се имам за голяма работа, а защото обичам да чета разкази и то в повечето им варианти по спектъра на нормалността, а и Южноамериканската литература е по вкуса ми, от опита, който съм придобила като читател. Но веднъж, когато влязох в такта на Аугусто Монтеросо, не исках сборника да свършва. Почти срамно нередно е! Което само може да подскаже, че при първа възможност ще се сдобия с „Черната овца и още басни“ от същата поредица „кратки разкази завинаги“ на ИК „Жанет 45“.

От магически реализъм до сатира, това сборниче с около стотина страници може да задоволи претенциите на всеки читател с афинитет към кратката форма. Аз препоръчвам да се чете с внимание към детайлите! :)

вторник, 7 юни 2016 г.

"Отклонение", Блага Димитрова


Хвърлила съм око на Блага Димитрова от известно време, като разбира се „Лавина“ е това, което непременно исках да прочета от нея. Но преди да цопна в океана, ми се щеше да потопя пръстче, да видя студена ли е водата, има ли акули. Запленена от невероятно красивите издания на ИК „Хермес“, реших да опитам от писането и‘ с по-малокалибрената „Отклонение“. Резюмето ми допадна страшно, а и имам приятелка, която тъкмо я беше привършила и си казах - кога, ако не сега.

„Отклонение“ е разказ за една неслучила се любов, любов, за която няма подходящо време. Идеята на Блага Димитрова адски ми хареса, но в изпълнението и‘ намерих някои проблеми. Може би възрастта или житейското ми състояние са виновни, а може и времето, в което живеем, но просто всичко това ми се стори нелепо. Всяка една от постъпките на героите е напълно осезаема, действителна, но всички размисли бяха или до глупост наивни, или много много тъжни за хора на по 30+.

Романтично и умиляващо е да си мисля, че 10 дена любов между тийнейджъри може да остави такава следа в живота, че вече пораснали, те да не искат нищо друго освен да си върнат тази любов и видиш ли, само фактът, че имат срама, да не им позволи. Man up! / Woman up!

Хареса ми контекста на цялата история, метафорите, които Блага Димитрова ми поднесе. Да, тя явно е много добра в метафорите и дескриптивна, що се отнася до вътрешния глас и мотивациите на героите. Да поставиш двама души на прага на новия свят и да не им позволиш да прекрачат! България в първите години след Втората Световна война беше интересен фон на събитията, а и техен основен спусък и смърт. Професионалните интереси на Неда и Боян, единият обърнат към миналото, а другия невъзвратимо бленуващ бъдеще, бяха чудесно манипулиране с историята. Въобще всичко беше чудесно от литературна гледна точка! Но това не попречи на няколко пъти (дори повече, отколкото ми се искаше) да завъртя очни ябълки насмешливо.

Все пак препоръчвам „Отклонение“ на всеки непоправим романтик и макар и да отложа още малко „Лавина“, непременно Блага Димитрова ще се чете.