четвъртък, 28 юни 2018 г.

"Човек сред хората", Нинко Кирилов


Измина година от излизането на тази книга. С еднаква истинност мога да твърдя, че съм същият човек, прочел я миналия юли, както и да кажа, че съм нова версия, на онази личност. Странна е левитацията във време, което ти предоставя различни житейски роли с различни гравитационни полета. Летеж на душата.

Та за книгата. Случи се така, че Варна има удоволствието да посрещне Нинко Кирилов, а блогърката се беше подготвила, прочитайки новия дългоочакван сборник. Уви, беше пропуснала да си спомни, че понякога летните 12 часови работни смени не ти оставят много интелектуален или емоционален капацитет за книжни представяния. Определено си го спомни, симултантно с пропускането на горепосоченото мероприятие. Една година по-късно май вече е време да си поговорим за „Човек сред хората“ на Нинко Кирилов. Може би щеше да е добре да прочета отново разказите, преди да пиша за тях, за да са пресни и живи впечатленията ми. Но пък като сме започнали, може би щеше да е добре да пиша още миналия юли, така че ще ви предоставя едни поумрели впечатления.

Важно е да кажа, че това е сборник, който предполага многократни четения. Като онзи леко странен филм, който казвате, че ви е любим и всеки път когато го гледате, го преоткривате, все едно има нови сцени, нова важност. Малко снобско от ваша страна, но спокойно, и аз го правя! Започнах с първия разказ един ден и четох докато не стана тъмно и книгата не свърши. Не препоръчвам на никого подобно четене. Аналитичният ум заспива, когато литературата се поглъща като торта. Но пък е толкова вкусно! Имаше разкази, които четях по няколко пъти, ей така, за да си доставя неколкократно удоволствието от подредбата на думи.

Би било лицемерно да кажа, че си спомням всичко. Но помня усещането от сборника. Мога да помириша дори сега, отваряйки страниците, аромата на модерна класика от ХХ век. И да, отново звучи снобско, но не съм виновна, че след „Двойници и животни“ Кирилов извади подобна селекция от писателския си ръкав. Питайте него как се чувства по въпроса?! Аз бях откровено омагьосана за едни 140 страници време.


Ако непременно държите на сюжет в краткия си разказ със следобедно кафе, потърсете си друг сборник. В тези разкази човек бавно влиза, поглежда в това, от което се състои душата и тихичко излиза, понякога леко уплашен, че тъкмо на изхода е срещнал друг поглед.

Сега набързо ще се поздравя за добре свършената работа, защото докато писах за „Човек сред хората“, страшно ми се прииска да чета „Човек сред хората“. Надявам се да съм оставила подобна нужда и у някого другиго. Днес все пак е идеален ден за лов на рибка бананка! Може да половувате ТУК.

четвъртък, 7 юни 2018 г.

"Далече от безумната тълпа", Томас Харди


Уоу! Изтърколи се близо една година без почти никакво писане. Сега сценариите за тази публикация са два – блогърката е забравила как се блогва, или писането е като каране на колело. Трябва да попитам някой писател, без ни най-малко, разбира се, да принизявам изкуството до блогърстването.

От юли миналата година имам седем книги, за които не съм споделила ценното си мнение, без което Вселената няма да е същата. Обещавам да не се натоварвам с обещания, че всяка от тях ще получи публикация, но пък трябва да се започне от някъде. Имаше време, когато пишех така, както дишам. Не, преувеличих. По-скоро пишех, както ям, дълго време обмислях нещата и накрая отварях Word и каквото-такова. :)

Започвам с „Далече от безумната тълпа“ на Томас Харди. Ако трябва да се побера в няколко думи, защото с дългата си прелюдия съм ви изгубила, то ще кажа само - прочетете тази книга!! Препоръчвам я на всеки с книжно хоби, за всеки сезон и възраст. Страхувам се, че заради различни предразсъдъци някой може да отбягва този шедьовър на написаното слово и да пропилее дните си в отричане на литературата от 19. век.


Тук е мястото да отбележа, че „Далече от безумната тълпа“ е роман на Томас Харди, който е различен от Том Харди, макар и двамата да са от Острова и да притежават сет от чудесни мустаци! Това уточнение е необходимо, не защото подценявам аудиторията си, разбира се, а защото всеки запознат поне малко с читателската ми история знае, че съм труден читател за класиците преди 20. век. Така че обожанието, което проявих към тази книга е изненада за мен и това е фигуративният начин, по който да я изразя.

И така един ден през декември реших, че ми се чете Харди. Явно през есенно-зимния сезон проявявам афинитет към класически автори. Бях изключително изненадана колко четивен е романът. Може би очаквах сълзлива любовна история, или пък противоречиви герои в леко банален сюжет. Общо взето ми се щеше да си докарам удоволствие от четенето през смях и подигравка. Да, лоша съм, че понякога подхождам така, но има и такива дни, когато просто искам да съм трол! И тогава, „О,чудо!“ Откровено бях поразена от насладата, с която поглъщах страница след страница.

За да мога да обясня любовта си към „Далече от безумната тълпа“, ще трябва да ви кажа две-три приказки за съдържанието. В центъра на повествованието имаме една дама с изумителното име Батшеба Евърдийн, която е горда, ината, темпераментна и привлекателна заради, или въпреки тези качества. Да, обаче тя е и богата наследница. Няколко мъже предявяват претенции към тази госпожица и тя трябва да реши какво да прави със себе си, защото, недай си Боже, богата неомъжена жена. И ако тук направим пауза, можем да доловим тролските ми настроения. Но тук прави пауза и самият Харди и решава сам той да е тролът. (Да, нарекох Томас Харди трол!) С прелестна ирония писателят говори за героите си, главни и второстепенни. Вкарва ги в нелепи ситуации, само и само да изобличи класовите и половите разлики между тях. Поставя героинята си на пиадестал, а после я снижава до дъното само и само да я скастри за покъртително глупавото и‘ поведение към останалите в романа.

И ето затова Харди е велик! Той ми подари класиката, от която имах нужда. Тази, която вижда проблемите на всички останали и ги осмива, като едновременно ме пленява в потока на действието и не ме пуска да си почина до края. Нито за момент книгата не беше бавна или отегчителна. И половин година по-късно продължавам да мисля за нея със същата обич и благодарност. Много е хубаво, когато си по-близо до трйсетте, отколкото до безгрижните двадесет и все още откриваш книги, които да сложиш в списъка с любими. Ама наистина любими!

И тъй като може да не съм била достатъчно убедителна, че всеки има нужда от тази книга, ще приложа част от 29 стр. на моето издание, която да ви даде представа за всичко гореспоменато.

Ако искате да притежавате новата си любима книга, може да цъкнете ТУК!