подозрително ли е да ходиш сам на концерти?! ако е, дано познатите ми го имат предвид, общувайки с мен... току що се върнах от спектакъл - част от турнето на Nasekomix, на което те представят първия си албум. ако не сте чували за групата, време е да промените това недоразумение във вселената си...

ето как се случи с мен... един приятел с кодово име Деян ми прати 2 техни песни и първото нещо, което си помислих за бандата беше, че ще звучат адски добре на живо... второто нещо беше - неземните текстове!! и това беше преди година може би... не съм убедена, лесно ми е да закръглям в години, но може да е било повече или по-малко - времето е относителна константа... та във вторник бях на театър (нещо, за което може би беше редно да попиша-много бях доволна) и ми беше необходима буквално част от секундата, за да разбера какво виждам - плакат за турнето!! все едно ми беше дали ще намеря някого, с когото да отида (не съм сигурна дали познавам повече от 4 човека, които да са ги чували), щях да съм там...

музика за живеене... страшно красива, малка магия на сцената, наистина... сценичният вид на музикантите много допринесе за атмосферата. а Рони - най - чаровната вокалистка евър! новите им парчета много ми харесаха. чакам втория им албум, особено след като си купя първия... и не зная споменах ли текстовете, колко отнесени, простички, истински и сложни са... ако пишех текстове за песни, щях да искам от творческото си струпване на нервни клетки в черепа да измисли точно такива! :)

прилагам страницата им в MySpace и оставям музиката сама да говори!! ако звуча пресилено, не е само защото току що съм била на концерт, просто наистина много ми харесват!! :))

http://www.myspace.com/nasekomix

Любов по време на холера

Чаках тази книга близо 2 години!! И определено си струваше...

Първо да изясня въпроса с чакането. Не съм сигурна до колко е исвестен този факт, защото аз го разбрах доста инцидентно, а и малко от хората, с които съм говорила по темата го знаеха, но Маркес (Писателят) преди доста години забранил книгите му да се издават в България. Няма да изпадам в подробности (Google it!), но в общи линии – българска му работа! Прагът ми на засрамване е доста относителен, но разбирайки ситуацията много се засрамих, нещо като лично засегната бях... Забраната на издаването съответно вдига доста цената на книгите му на старо! През лятото на 2008 ми подариха 1. и 2. том и след като ги попрочетох, а после и след като ги завърших съвсем, в мен съвсем естествено бе се родило и пораснало желанието да имам и „Любов по време на холера”, но от чисто практична гледна точка не ми се даваха повече от 30 лв. за това удоволствие. В настоящия момент мога да заявя, че съм горд притежател на недокоснато от времето издание на книгата (само за 25 лв. йееей :) )!

И тъй като все още не съм го споменала, Маркес е велик!! Да, зная колко клиширано звучи епитетът „велик”, но просто не зная с какво друго да го заменя... (физиономия, изразяваща недоволство от работата ми с думите) и това, което ме удивлява всеки път четейки нещо негово, съответно и „Любов по време на холера”, е усещането, което остава – едно смесено чувство все едно четеш статия на NG за Колумбия и Джейн Остин едновременно. Всичко е така живо и истинско и в същото време изключително нереално... За Фермина Даса – една жена, която живее живота си на магия и се лута между любовта, такава, каквато винаги я е мечтала, такава, от каквато е имала нужда и накрая такава, каквато и е останала... За Флорентино Ариса – един мъж, който буквално е полудял, с мисълта, че цял живот е обичал една жена, а всъщност е обожавал хиляди...

Моят любим герой естествено се оказа доктор Хувенал Урбино. Не зная дали защото е лекар, защото е действен, жив, дързък, ясен или просто заради начина, по който са се обичали с Фермина Даса – болезнено истински, с всичките мизерии, които може да донесе ежедневието, а не просто за романтиката на една неосъществена любов (при сравнение с Ариса ми е мисълта)....

И тъй като този път май прекаялих с писането, ще завърша както стана навик с някой цитат... ей сега ще го избера...

„ – По – добре да дойдеш навреме, отколкото да чакаш покана.”

„Флорентино Ариса имаше готов отговор отпреди петдесет и три години, седем месеца и единадесет дни заедно с нощите им.

- Цял живот – отвърна той.”