Тази есен някак фестивално минава. И о, колко ме радва това! Оказа се, че обичам да ходя на разни неангажиращи фестове. Атмосферата покрай мен се променя, когато се възприема като част от подобна „масовост”. Някак си творчески се настройвам, мислите ми започват много да играят и често не ми достигат думи, все едно са заети с някаква друга работа, някъде другаде. „Златна Роза”. Излишно е да споменавам, че докато гледах програмата исках да видя всички филми – трябваха ми само пари и власт върху времето. Ограничих се с 4 пълнометражни филма. Струва ми се, че не съм достатъчно компетентна, за да давам мнението си за новото българско кино, но като един независим зрител мисля, че НАТФИЗ много добре си върши работата явно :) И нека има филми, добри или лоши, то така се учи как се прави качествено кино – с работа, с творене, с кинстване!
И първо беше „Стъпки в пясъка”. И беше най – добрият от четирите. Разбрах, че е спечелил наградата на публиката – аз дадох моя глас! Силен филм от началото до края, много красив и много български. Искрен, истински. И ми застана една буца на гърлото и не ще да се махне. Самотна буца с шантава горчиво-сладка консистенция. Разля се едно тегаво усещане за непринадлежност и едновременно настроение на надеждност, ...нали?!
„Лов на дребни хищници” – много оригинален и стилен. Смесва теми, несмешаеми. Освен това много харесвам филми, в които се преплитат съдби на герои, без те да разбират изобщо как си влияят. Непознати се разминават по стълбища, поглеждат се и въобще и не подозират как стават част от живота на другия. В интерес на истината не очаквах, че ще харесам толкова филма. Винаги имам доза съмнение при по – мащабна рекламна кампания. Но макар неочаквано да предусетих непредусещаемия край, останах много доволна!
„Цахес”... твърде много ми се щеше да не казвам нищо по въпроса, но бих изневерила на себе си. Много добра идея, красиви актьори, хубаво снимане... и все пак нещо никак не ми достигна. Както отбелязах пред приятели, ако липсваха съвсем излишните голи сцени, филмът щеше да е добра и поучителна детска фентъзи приказка... но уви!
„Тилт” беше другият връх на моята фест-преживелица, макар да излязох доста негодуваща накрая. Не за друго, а защото финалът на филма много се разминава с житейските ми философии(а и малко холивудски - лошият умира, а добрите и любовта възтържествуват), което обаче само го прави по – добър в интерес на истината, защото филм, който провокира, е достоен за уважение филм. Гениалното соц, примесено с духа на млади, огнени, съвременни хора. Бунтът е бунт във всяко поколение... Филмът – прекрасен!
И така ми се свърши преживяването! Винаги съм твърдяла, че ако не можеш да свършиш нещо по – добре от начина, по който е свършено, нямаш право да критикуваш. Не съм се видяла още да снимам филм... Браво на хората, които го правят! Правят го добре! И радват моя октомври!! :)
А дори не съм споменала нищо за актьорската игра! Прелест!!
P.S.: Достатъчно думи ли си измислих в този пост?!
