сряда, 2 юни 2010 г.

Eternal Sunshine of Spotless Mind



мисля, че имам нов любим филм... не понасям факта, че винаги съм толкова крайна в заключенията си... особено когато става дума за неща, които ми харесват. никога няма да мога да стана критик, защото не мога да критикувам... изпитвам остро чувство на вина, в края на краищата хората са различни и няма начин да бъдеш обективен, най - малкото защото не ти се иска да живееш в свят, където всички имат едно мнение... не че държа да ставам критик :)
отклоних се май доста от темата а именно заглавието Eternal Sunshine of Spotless Mind! това определено е типа филми, по който си падам!!
в интерес на истината, никога не съм харесвала Джим Кери... не обичам тези комедии, където се смеем как някой е пръднал (с извинение за некрасивостоящата дума)... или комедии, в които всички се смеят, а то всъщност е тъжно... дори като малка не ми беше особено зрелищен "Маската", може би имам някакъв явен кино - проблем (май многоточията в този пост станаха необяснимо много, ще се опитам да редактирам накрая)
но този филм не е такъв - тъжен е точно колкото трябва, изчистен, няма нищо пресилено. и когато свърши, толкова хиляди въпроси нахлуват в главата ти, че чак не си сигурен дали искаш да си спомниш... мисълта се върти около това, че няма нищо лошо в един - два грозни спомена и малко повече болка, ако между тях стои нещо толкова красиво, нещо, което ти е давало и взимало живот, нали?! един вид няма изгубено време, ако минавайки през него си се чувствал жив...
Кейт Уинслет е невероятна в тази роля, играе така сякаш не играе, а си е! много естествено и' стои. а що се отнася до цвета на косата и'(всъщност всичките цветове) - удивително! бих го правила постоянно :) странно е изобщо как са направили такъв филм, в който няма нищо нормално, но идва съвсем адекватно и на мястото си, като история, която ще ти се случи или може би ти се е случила... обичам филми, които не са никак истински, но пък напълно осезаеми... (пък и кой определя границата на истинското и нормалното, всъщност са си много истински и нормални, за да бъда честна!!)
и тъй като не съм сигурна дали изобщо нещо стана ясно от тази псевдо-статия, освен че явно филмът ми допада, ще приключа... особено с оглед на това, че следващият пост най - вероятно ще бъде не по - различен с оглед на книгата, която чета сега... това благодарение на Повелителя на Сесията и в милост на тримата ми читатели(двама от които с роднинско потекло :)) ), обаче не ще бъде скоро, за което ми е тежко - надявам се, ще се реванширам лятото...

и нека завърша с няколко любими цитата:

[last lines]
Joel: I can't see anything that I don't like about you.
Clementine: But you will! But you will. You know, you will think of things. And I'll get bored with you and feel trapped because that's what happens with me.
Joel: Okay.
Clementine: [pauses] Okay.

Joel: Sand is overrated. It's just tiny, little rocks.

Clementine: Too many guys think I'm a concept, or I complete them, or I'm gonna make them alive. But I'm just a fucked-up girl who's lookin' for my own peace of mind; don't assign me yours.

Clementine: What took you so long?
Joel: I just walked in.
Clementine: Do you miss me?
Joel: Oddly enough, I do!
Clementine: You said "I do" - I guess that means we're married!
Joel: I guess so!

http://www.imdb.com/title/tt0338013/quotes