Абсолютно недопустимо е да представите на една дама герой, като Остап Бендер и после да завършите книгата си така, както го направихте!
Искрено ваша, Станислава
„Дванайсетте стола” от Иля Илф и Евгений Петров ми е рожден-денски подарък от Кари. И въпреки, че не съм фен на руската литература (отвратително сложих на широко рамки тук, но всеки си има предразсъдъци), намирам в Кари един читателски плам, който ме вдъхновява. И толкова се радвам, че излязох от зоната си на комфорт, защото го отчитам като постижение, а и защото разнообразих познанията си и отношението си.
Естествено това щеше да ми е една идея по-трудно, ако не беше в ръцете ми именно красивото издание на „Дамян Яков”, което първо ме заплени с аромата си (понякога си мисля, че и печатът пръска феромони), а после се намесиха невероятно удобният формат за книга почти 500 страници и естествено прелестната илюстрована корица.
Историята, до колкото разбрах, е всеизвестна. Във времето съществувал и много популярен филм (след проверка около 12 филма...), който още не съм гледала. На кратко – има 12 стола, в един от които има съкровище и нашите герои Иполит Матеевич Воробянинов и Остап Бендер преследват тази холна гарнитура, пръсната из Съветския съюз. По стъпките си обаче оставят такива... мизерии, че постоянно тъпчеха вътрешностите ми от липсата на съвест.
Книгата е написана в три части, като намирам втората част за изключетелна. Трета част ми се видя скучновата до последните 2 глави, които направиха края ефектен. И макар много да ми се иска да го обсъдя, ще си замълча, защото покрусата, която изпитах бе неочаквана и мисля, че всеки я заслужава! Пффф това не прозвуча правилно! Имам предвид, че литературата трябва да внедрява чувства и всеки заслужава да чувства... уффф... оплетох се! Така де! Особено във втората част хуморът е невероятен. На места съм се смяла с глас, а във Facebook страницата на блога споделих няколкото цитата, след които просто не можех да продължа от задоволство.
Но всъщност каквото и да кажа в абзаци разстояние, още от началото съм си дала заявката за какво искам да говоря! Как, по дяволите, е възможно да съществува герой, като Остап Бендер – лентяй, бездомник, препитаващ се чрез измама, понякога избухлив и агресивен, дори нелеп, но не... до края на книгата Станислава вече си пада по него! Как!? С какъв похват са го създали Илф и Петров!? Сигурно ми има нещо!! ... от тук нататък пътят е само надолу! ....
Няма коментари:
Публикуване на коментар