петък, 26 декември 2014 г.

"N.", Стивън Кинг


Когато бях дете, обожавах комикси. Форматът на комикса ме караше да се чувствам голяма, въпреки че чета книжки с картинки. Освен това винаги съм обичала диалозите, от тези, в които има нулев смисъл, до тези, в които се разбираме с три приказки.

Когато случайно намерих „N.“ на Стивън Кинг в кухнята, и под "случайно" имам предвид, че го приватизирах от татко за четивни цели, знаех, че отново тайно подхранвам онази си комиксова страст. А като казвам "комиксова страст" имам предвид основно „Мики Маус“ поредицaтa. ;) Обаче имах един графичен роман за Батман, историята с Отровната Айви. Сега като се замисля, макар да казвам, че „Спасителят в ръжта“ и „Малкият принц“ са единствените книги, които съм препрочела, греша изначално, защото съм изяждала с кориците многократно Батман и Робин, и Ледения. И точно това и се случи, разтворих страниците на „N.“ и ме обля носталгия. Ароматът на гланцираните страници и мастилото направо ме завлякоха в ’96 (примерно).

И за да ми е весело, без да искам, избрах да чета Стивън Кинг в навечерието на Коледа. Няма да навлизам в дебрите на коледния дух. Вместо това ми се ще да обсъдя, че макар и нищо да не разбирам от този тип литература (все още) намирам, че „Бард“ чудесно са адаптирали българското издание. Marvel в ръцете ми!

Що се отнася до Стивън Кинг, аз съм от онези пъзли, които дочитат „Мизъри“ посред бял ден на пейка в парка. Всъщност съм точно тази пъзла!! Така че тaзи форма ми допадна. Уравновеси ме. Даде ми точното количество емоция, без да си играе с нервите ми. На такива истории най-обичам отворените вратички. Всички въпроси, които придружават повествованието - дали, ами, ако, а после? И по дяволите, крива да съм, но това не правя само с Кинг.

Резюмето не е важно, но ако все пак някой се интересува, има една нива и едни хора, които поемат самоволно отговорност за нивата, без да могат да зърнат последиците от себе си. Та-даааа.... Най-готиното резюме в едно изречение, което ми се е случвало! :D

И те така! Три пъти ура за Алекс Малеев, защото намирам работата му такава, каквато имам нужда да наблюдавам и преживявам. Останалото бе Коледни песни, Коледни украси и Коледните сладки на сестра ми!

Няма коментари:

Публикуване на коментар