"Загадъчната логика на сърцето", Прия Базил

Бях попаднала в серия от книги, които бяха приемливи, но не и онези, които да ме карат да не ги оставя, докато не свършат. А остро имах нужда от втория вид. По липсата ми в блога си личеше немотивираното ми четене. В първата половина на годината малко книги успяваха да задържат вниманието ми достатъчно силно, че да изместят реалното, човешко ежедневие. (То на свой ред пък се оказа живо и красиво!)

Леко отегчителната поредица от заглавия беше прекъсната от Невена от издателство ICU, която предложи на вниманието ми „Загадъчната логика на сърцето“ на Прия Базил. Няма да крия, бях скептична към заглавието, но тя ме убеди, че искам да чета и толкова се радвам, че успя. На пръв поглед любовната история се оказа толкова повече. Учебниците за държавни изпити насилствено се превръщаха в приоритет и само се състезавах със себе си колко често мога да правя почивки. :D

С плавна и лека стъпка Базил ме представи на два различни свята, не само в културно, но и в социално и морално отношение. Атеист от богато семейство се влюбва от пръв поглед в мюсюлманка, възпитана според строгите закони на Корана. И от тук нататък се започва гонитбата през дестинациите, времето и неодобрението на близките, за да се даде отговор на въпроса дали любовта преодолява всички препятствия. Да, зная, малко е глупаво и сладникаво от моя страна да говоря така, а и не ми звучи в стила, но ми се ще да въведа в материята по стандартен начин.

Обаче в книгата се говори още за ООН, служителите и‘ и дейностите, с които се занимават. Също така е залегнал и въпросът за незаконното разпространение на оръжия по света и за корупцията по различните етажи на властта, което колкото и да е изненадващо, не е само проблем в България. Бляскавият живот на богатите, псевдоинтелектуалците и снобарите бива сложен за сравнение до обикновената средна класа в Лондон. А за запалянковците на междуприятелските отношения, има специално един герой, когото да обичате да мразите и той естествено е сред любимите ми.

„Загадъчната логика на сърцето“ на Прия Базил е увлекателна книга, която поставя личната логика на читателя пред спънки, които навярно само сърцето разбира. Но по мое мнение, сърцето е просто мускул. Определено важен такъв, но все пак мускул. И няма нищо загадъчно в него - той се съкращава, за да може главата ви да прецака многократно нещата, а после по най-заобиколни и загадъчни пътища да подреди всичко наново. Никак не е трудно да обичаш!