InGlobo

Нещо малко по-различно този път. Прочетох списание. Знам, че за много от вас това може да не изглежда като постижение, нито да е в сферата ви на интерес, с оглед че обичате да четете книги. Но имам нужда да говоря за това списание, защото го харесвам!

Tо е InGlobo и отдавна не бях обичала списание така. Беше изгълтано от корица до корица. Всъщност отново съм закъсняла за партито, защото в ръцете си държа не първия брой, дори не петия, а осмия. Осмият!!

InGlobo е за хора с всестранни интереси. В началото, след първото прелистване бях с нагласата, че ще намеря няколко статии, които да привлекат вниманието ми, а останалото ще прегледам отгоре-отгоре. Все пак е просто списание. Не е нужно да инвестираш време или внимание, ако не те засяга. Пък и визуално е доста повече от задоволително, така че това би могло да компенсира, ако тук и там се е поместило нещо безинтересно. Да, ама не! Хората от екипа на InGlobo са се постарали да създадат произведение на изкуството с върховна развлекателна и литературна стойност. Дали се говори за пътешествия, тоалетни, известни личности, наука или манджа, няма вариант на читателя да му доскучее. Казвам ви, има за всекиго по нещо, плюс бонус материал за разширяване на хоризонтите на всички. Статиите не са отегчително дълги, нито пренебрежимо къси. Всеки от авторите успява да не подценява читателя си, а да го заинтригува.

Три пъти Ура!! за арт директора-Ралица Димитрова! Тъй като не намерих други хора, упоменати в участието на визуалното оформление, разчитам, че само тя е отговорна за тази прелест, която тече по страниците. Дори само заради това бих продължила да си купувам списанието. Изненадващ позитив са матовите страници, което направи четенето еднакво удоволствено, както на басейна в слънчева Сицилия, така и под нощната лампа у дома.

И все пак, най-доброто качество на InGlobo е, че не те ограничава, не те затваря в кубче. Позволява ти да бъдеш жива котка, която нищо не заплашва с убиване. Харесваш изкуство – можеш да четеш за литература, музика, картини, кино, храна и вино. Харесваш наука – за теб има магнитни полета, светкавици, автономни автомобили и дори малко медицина. Обичаш да пътуваш – отиди до Санкт Петербург. Искаш всичко – чети InGlobo!

„Прекрасните творения небесни“, Динау Менгесту

Чудесно е да имам възможността да прочета книгите, които съм трупала с години, с ясното съзнание, че бъдещата ми библиотека няма да безцелна купчина, а нещо като завет, сбор от всичко, което ме е направило човека, който съм и в който ще продължавам да се превръщам. Зная, че звучи идеалистично, но пък смисълът не се ли намира в това да се стремиш към идеалите си и да твориш чудеса по пътя. :)

В тези си стремежи успях да достигна и до поредната книга от поредицата „Отвъд“ на „Жанет 45“. „Прекрасните творения небесни“ на Динау Менгесту ми бе препоръчана от Мила, която винаги познава читателските ми вкусове. За първи път корицата на книга на „Жанет 45“ ме залъгва така и отлага четивния процес. Нека не съм разбрана погрешно - корицата е красива, но очаквах много по-различно съдържание от това, с което се сблъсках.

Вместо една по-интелектуална форма на чиклит – весел, свеж и лек роман за книги и любов, открих тихата меланхолия на мъж, загубил се между два свята – този на родната Африка, разкъсан от войни и революции и този на Американската мечта, към който героят никога не се е стремил. Главите се редуват между сегашното му отчаяно, самотно и несбъднато настояще и едно близко минало с искрица невъзможна надежда под формата на дете с наполовина Африканска кръв и ексцентричната му майка.

Макар да изглежда, че авторът иска да ни поднесе една почти реална любовна история, всъщност ни подарява чудесен емигрантски роман, с герои от покрайнините и гетата, деца на чужди амбиции, мъже, които са видели смъртта на бащите и родината си. И вместо щастливи от сигурността и новите възможности, които им предоставя Америка, те не могат да избягат от родината, която са били принудени да напуснат. Превръщат се в ничии деца.

Много красив роман, изящно написан, тих и съдържателен. Единствената причина, поради която получи три звезди вместо четири в Goodreads, е че не е от романите, които нямаш търпение да грабнеш във всяка свободна минута. Прочитането му изисква убеждение и настояване. Силата не се крие в действието или в героите, а в начина, по който са написани. Всяко събитие е очаквано, но си тежи на мястото.

Препоръчвам на любопитния читател.