В период съм, в който избягвам да чета тежка драматична литература, макар че по някакви неведоми пътища литературните ми вкусове все натам ме теглят. Но сестра ми преди няколко месеца ми каза „Внимавай какви преживявания имаш!“ и ако за това въобще може да се внимава, аз много внимавам! :) Kогато в ръцете ми попадна новия роман на Радостина А. Ангелова „Афиши в огледалото“, се зарадвах, тъй като познавам писателката от около 5 години и 3 други нейни заглавия и вече имах нагласа за това, което ме очаква – красиво писане, любов и няколко житейски урока, които да си припомним, увлечени в историята.
„Афиши в огледалото“ с чиста съвест класифицирам към чиклит жанра. Някои намират това за обидно и стереотипно, но в днешно време всеки се обижда от всичко, така че отказвам да участвам в дебати на тема пол и полово стереотипизиране. Но пък що се отнася до стереотипизиране в четенето, ако свързвате „чиклита“ с лошо написана литература в ума си, мисля, че ще сгрешите. Радостина Ангелова многократно е доказала себе си и умението си да пише. Да, жанра не е типично моя, но ако все пак ми се дочете тъкмо него, винаги бих посегнала към книгите на Радост.
Главите на романа подскачат от 1900 година към 2017 и обратно, като ни запознават с реална историческа личност – актрисата Роза Попова и (Роза)Лия от съвремието. Двете героини ги свързва един афиш и страстта им към изкуството. Сегашната история не ме изненада, тъкмо това очаквах, подхождайки към книгата. За жалост, разбрах, че не е от нещата, които чета толкова лесно и с удоволствие, както преди.
Нещото, което обаче сметнах за поразително, беше историята от миналото. Тя само потвърди уменията на писателката. Напълно различна проза, такава, която всеки път ме запращаше 100 години назад, диалози, които бих очаквала от съвременниците на списание „Мисъл“. Радост в „Бележка от автора“ изрично е подчертала, че не се стреми към историческа достоверност, но мисля, че ако читателят, не е краен педант в това отношение, би повярвал на всяка крачка и всяка дума в повествованието от живота на Роза Попова.
Както винаги, любимите ми герои не са главните. Много ми се искаше да видим малко повече от Сейлъра. Намирам го за доста колоритен и в житейската си позиция мъдър човек. Друг герой, за когото исках още, беше Чичо Стоян, затова и намерих тази статия пост фактум за още една две подробности около живота му.
Та в общи линии, ако имате желание за приятно женско четиво с привкус на минало и разходка из стара София, непременно потърсете тази книга. Освен това няма да забравя да спомена и тактилното и естетически задоволително преживяване от досега с изданието, което са ни поднесли издателство „СофтПрес“. Любимата ми за милване корица!
Що се отнася до Радостина Ангелова, бих препоръчала книгата „Имаго“, която си остава любимата ми сред прочетените. Нея можете да си намерите ТУК например. :)
А с годините назад това са публикациите ми за „Виенски апартамент“ и „Обратната страна“.
