Уоу! Изтърколи се близо една година без почти никакво писане. Сега сценариите за тази публикация са два – блогърката е забравила как се блогва, или писането е като каране на колело. Трябва да попитам някой писател, без ни най-малко, разбира се, да принизявам изкуството до блогърстването.
От юли миналата година имам седем книги, за които не съм споделила ценното си мнение, без което Вселената няма да е същата. Обещавам да не се натоварвам с обещания, че всяка от тях ще получи публикация, но пък трябва да се започне от някъде. Имаше време, когато пишех така, както дишам. Не, преувеличих. По-скоро пишех, както ям, дълго време обмислях нещата и накрая отварях Word и каквото-такова. :)
Започвам с „Далече от безумната тълпа“ на Томас Харди. Ако трябва да се побера в няколко думи, защото с дългата си прелюдия съм ви изгубила, то ще кажа само - прочетете тази книга!! Препоръчвам я на всеки с книжно хоби, за всеки сезон и възраст. Страхувам се, че заради различни предразсъдъци някой може да отбягва този шедьовър на написаното слово и да пропилее дните си в отричане на литературата от 19. век.
Тук е мястото да отбележа, че „Далече от безумната тълпа“ е роман на Томас Харди, който е различен от Том Харди, макар и двамата да са от Острова и да притежават сет от чудесни мустаци! Това уточнение е необходимо, не защото подценявам аудиторията си, разбира се, а защото всеки запознат поне малко с читателската ми история знае, че съм труден читател за класиците преди 20. век. Така че обожанието, което проявих към тази книга е изненада за мен и това е фигуративният начин, по който да я изразя.
И така един ден през декември реших, че ми се чете Харди. Явно през есенно-зимния сезон проявявам афинитет към класически автори. Бях изключително изненадана колко четивен е романът. Може би очаквах сълзлива любовна история, или пък противоречиви герои в леко банален сюжет. Общо взето ми се щеше да си докарам удоволствие от четенето през смях и подигравка. Да, лоша съм, че понякога подхождам така, но има и такива дни, когато просто искам да съм трол! И тогава, „О,чудо!“ Откровено бях поразена от насладата, с която поглъщах страница след страница.
За да мога да обясня любовта си към „Далече от безумната тълпа“, ще трябва да ви кажа две-три приказки за съдържанието. В центъра на повествованието имаме една дама с изумителното име Батшеба Евърдийн, която е горда, ината, темпераментна и привлекателна заради, или въпреки тези качества. Да, обаче тя е и богата наследница. Няколко мъже предявяват претенции към тази госпожица и тя трябва да реши какво да прави със себе си, защото, недай си Боже, богата неомъжена жена. И ако тук направим пауза, можем да доловим тролските ми настроения. Но тук прави пауза и самият Харди и решава сам той да е тролът. (Да, нарекох Томас Харди трол!) С прелестна ирония писателят говори за героите си, главни и второстепенни. Вкарва ги в нелепи ситуации, само и само да изобличи класовите и половите разлики между тях. Поставя героинята си на пиадестал, а после я снижава до дъното само и само да я скастри за покъртително глупавото и‘ поведение към останалите в романа.
И ето затова Харди е велик! Той ми подари класиката, от която имах нужда. Тази, която вижда проблемите на всички останали и ги осмива, като едновременно ме пленява в потока на действието и не ме пуска да си почина до края. Нито за момент книгата не беше бавна или отегчителна. И половин година по-късно продължавам да мисля за нея със същата обич и благодарност. Много е хубаво, когато си по-близо до трйсетте, отколкото до безгрижните двадесет и все още откриваш книги, които да сложиш в списъка с любими. Ама наистина любими!
Ако искате да притежавате новата си любима книга, може да цъкнете ТУК!
Няма коментари:
Публикуване на коментар