Никой не бива да пише за „Хазарски речник“ на Милорад Павич. Наясно съм с това, но не ме свърта. Не че съм разбрала книгата и не че мисля, че въобще някой някога може да я разбере от игла до конец, но пък искам да участвам в процеса за повторно създаване на Адамовото тяло, което на практика е невъзможно, така че се включвам в дискусията. Чувала съм, че невъзможни неща се случват само чрез думите.
Винаги съм смятала, че Балканите са чудесна почва за магически реализъм. Кръвта ни кипи, митологията ни е богата и всестранна и о, да! все още ни има, въпреки историята и напук на нея. И тук идва Павич с това чудовище вместо книга и започва нежно да сече глави. Такива писатели харесвам. Нямах никакви очаквания от „Хазарски речник“, дори не бях чувала за него преди приказните издания на Colibri. Но в момента, в който отгърнах страниците, знаех, че Павич е новият ми човек.
Не искам да обобщавам за какво иде реч в тази книга, защото въобще не е за това според мен, но скелетът и‘ е действителното историческо събитие – преминаването на народа на хазарите в юдаизъм. Всичко останало, до колкото мога да отсъдя, е художествена измислица, но дали, или... Павич взима една форма на конструиране на текст, каквато е речникът, и я преобръща с главата надолу. Ако ви е страх от исторически текстове, религиозни трактати и научна литература, няма страшно, произведението на Павич не е нито едно от изброените. Освен това не знаете от какво да се страхувате. Трябва да се страхувате единствено и само от себе си, защото себе си ще намерите между страниците на сърбина. Ето защо отпада и универсалното тълкуване на текста.
Затова ще отхвърля няколко по-тривиални въпроса:
Четох „Хазарски речник“ трудно и дълго, но обичах всяка секунда от процеса.
Със сигурност ще препрочитам многократно през годините, в които имам честта да съм немъртва.
Любимият ми герой е хазарската принцеса Атех.
Намирам за изключително благозвучна думата „хазари“; това няма общо с книгата, но направи четивния процес още по-удоволствен.
Бих прочела и други книги на Милорад Павич.
