Четем с мама: "Хрррр. Книжка за заспиването", Ил Сунг На

В края на август и първата половина на септември нашата семейна единица „скъса синджира“ и тръгна на път и почивки в разнообразни стилистики. Това неминуемо доведе до лек спад в читателската дейност, както моята, така и на дъщеря ми. Винаги на почивка си нося две-три книги в багажа и обикновено се връщам с поне една и половина прочетени от тях. Сигурна съм, че можете да се досетите, че с бебе на пет месеца не стана точно така. Отново натоварих две книги, но гледах да са малообемни, защото правех багаж за трима; да са с разкази, за да не се налага да препрочитам многократно една и съща страница, опитвайки се да следя действието; а и едната беше Фицджералд, а него го обичам. Обща равносметка за мамино четене - 1 разказ и 2 страници! Обща равносметка за бебешко четене – етикетите на няколкото играчки, които и‘ бях взела. Оказа се, че детето толкова му липсваше четенето, че милото докато предъвкваше поредния етикет, от време на време го заглеждаше съсредоточено, надявайки се да разбере някоя новина, интересна случка или социално значимо научно откритие от него. Представете си концентрацията! Лошата мама не взе книжки този път, защото имаше шишета, играчки, пояси, дрехи за два сезона...

Съвсем естествено след като отново се аклиматизирахме към домашната обстановка, четенето се върна в ежедневието ни. Мама довършва Чехов, а бебе налага по страниците на любимата ни „Хрррр Книжка за заспиването“ от Ил Сунг На на издателство „-Рибка-“. Заглавието е подвеждащо, защото никак не е приятно да се чете на бебе, на което му се спи. Такива дейности предполагат будно и активно бебе. Изморените бебета не се интересуват от книжки, играчки, или здравия разум на родителите си. Изморените бебета искат да спят, но ако може да не се занимават със самия процес на заспиването, би било най-удачно. И те си знаят нещо.

„Хрррр“ обаче е цветна книжка с дебели картонени страници, които са удобни за хващане, бутане, дърпане с ръчички и крачета. Лишена е от остри ръбове, за да не се тревожи мама, че детето ще се набучи, ръгне, или намушка.

Главният герой бухалът, който цяла нощ е зает с наблюдение на съня на другите животни, когато дойде сутринта е изморен и е негов ред да поспи. Бухалът прави „Бухуу, бухуууу“, което понякога е интересно, особено при двайсетия прочит на книжката. Текстът преведен в рими от Милен Антиохов е чудесен за ритъм на четенето и прелистването. Илюстрациите на Ил Сунг На са сякаш специално създадени за естетски ориентирани майки, но контрастните животни на тъмния фон на нощта успяват да забавляват и най-малките. Освен това повечето от животните така нежно са се гушнали, че предразполагат към възпитаване и проява на обич.

От нашата читателска двойка майка-дъщеря „Хррр. Книжка за заспиването“ на Ил Сунг На има разбира се 5 „Агу“-та, но ако можеше да и‘ дадем повече, щяхме. Нямам търпение да запълня колекцията и с другите две книжки на автора. Хубавото е, че освен за моята малка, книжките са подходящи и за деца, които тепърва се учат да четат, защото шрифтът е много приятен и изданието предполага издръжливост до тогава. :)

В този ред на мисли, държа да кажа колко много харесвам издателство "-Рибка-" дори още когато не бях мама, а само ценител на красотите. Изключителна селекция от детска литература, включително книжките на Емили Хюз и Оливър Джефърс. Профилираните издателства като това винаги ми правят впечатление. Личи си, че всичко е създадено от обич и с обич. А ние така ги харесваме нещата!