сряда, 2 декември 2009 г.

ммм... в пристъп на умопомрачение или може би винаги съм имала нужда от това, но си направих блог... мястото, където когато имам нещо за казване, да го казвам... а сега, когато вече това произведение на интернет културата ми вече е факт, забравих за всичките си планове и идеи, които имах за него. все едно нямам думи... което в моя свят си е жив парадокс!! мисля като за начало да си установя някакви правила на ползване, макар че това може би ще е най - лишеният от смисъл и съдържание първи пост в първи блог...
1. не започвам изреченията с главна буква - грешно, грозно... на мен ми харесва, кара ме да се чувствам по - уютно! *не важи за имената
2. блогът има за цел да развие организаторските ми умения - чрез него ще се уча да си подреждам мислите и нещата из главата... ще служи още като читателски дневник (отдавна имам планове за такъв online, но имах нужда от време и план :) читателският дневник започва от сегашната книга, която чета, най - вероятно няма да го водя и за преди прочетени, освен ако не държа!! :)
3. изключително симпатично се получава усмихнатата емонтиконка, затова най - вероятно често ще се възползвам от този факт. :)
4. в случай че постовете ми изглеждат странни и безмислени или пък си противоречат един друг, нямам намерение да ги трия, защото в случаи на нужда мога да намеря важни неща в архивите. а и след 156 години психиатърът ми ще ме попита водихте ли си дневници през всичките тези години и някак не върви да му кажа не...
5. да не използвам големия смях - емонтиконка,колкото и да ми се иска, защото не изглежда особено добре...
6. при поява на нови правила и догми за експлоатация на този шедьовър на съвременната комуникация първият ми пост ще бъде редактиран като поправките бъдат направени...

мисля, че не е необходимо да започвам със "Задравей, мило Дневниче" и да завършвам с "До скоро писане... " - ще е прекалено :)

P.S. : да си измисля начало и край... или поне край за публикациите!

2 коментара:

  1. След като прекарах една чудесна сутрин в този блог, изчитайки го малко напосоки, съвсем уверено мога да заявя, че е място, където ще надничам с удоволствие.
    Впечатлена съм - от усета към детайла в снимките, от жаждата за неповърхностен и културен живот и от рядкото явление четящ млад човек, при това с любов и мисъл. Погледнах тук заради ревю на книга и ... се забравих. :) Защото намерих точно това, което търся и което трудно се открива в "книжните" блогове и сайтове - неклиширан, искрен, честен собствен поглед, впечатления и усещания от прочетенето. На много места съвпадат с моите и ако тръгна да коментирам поотделно, има опасност да прекарам деня тук. :) Многообразието на заглавия е голямо (поздравления за което), има и такива, до които още не съм стигнала, но бих го направила заради представянето им тук.
    Не е ли време (въпреки сесията) за тазгодишен пост вече? :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. оххх нямаш представа колко ме развълнува коментара ти! направи деня ми прекрасен! много благодаря за всичко казано - поласкана съм, и дори малко позасрамена, защото не съм сигурна, че заслужавам всички тези мили думи! блогът бе направен изцяло за мое лично удоволствие, и като зная, че някой го оценява, това ме прави изключително щастлива! :)
      що се отнася до януарския пост, много се надявам да си насмогна. освен сесията, съм си дала и едно амбициозно като обем четиво ("Кафка на плажа" на Мураками) и все още не мога да съчетая и двете, както ми се иска. скоро отново на линия :)

      Изтриване