бях слушала легенди за 8. декември, за паметни и безпаметни събития... и ми дойде и на мен времето да се докосна до блаженството да имам длъжност със собствен празник! :) е учениците имат много и различни празници, но май те се приемат само като пореден повод за ваканция, докато сега като студент усещаш гъделичкащото удоволствие, че си си заслужил правото на празник. определено дори само този факт е удовлетворяващ...
и като оцеляла след моя първи студентски празник мога гордо да заявя, че беше страхотно!! освен това се потвърдиха 2 от стабилно залегналите в житейската ми философия становища:
1. най - неочакваните събития винаги ти носят повече радост от очакваните и плануваните!
2. причината за всяко хубаво изживяване е компанията!
освен всичко останало нямам бели петна и черни дупки в паметта, няма изгледи да съм болна, скарана, нямаше нищо, което да ме притесни или разтревожи и дори успях да си обуя успешно чорапогащите :) нека не съм погрешно разбрана, просто не бях носила чорапогащи от 1999 ако ми е позволено да преувелича... и естествено на края(за мой късмет) на вечерта ги скъсах...
още по - удивителен е фактът, че сега вече всичките ми топ празници са декември месец :)

и така мина лъчезарният ми, слънчев, изпълнен със смях и уиски, първи студентски празник! :)