петък, 18 март 2011 г.

"Пилето", Уилям Уортън

Най – сетне след повече от месец успях да завърша „Пилето” на Уилям Уортън. Не съм много горда, но затова пък съм доволна. Краят дойде точно на мястото си. И айде подхванах я от краката за главата... така не може! Ще започна отначало.
Веднъж си говорим с татко и той ме пита дали съм гледала „Пилето”, аз съответно не бях, той ми каза, че и книгата е хубава и... тадааа... като я видях в книжарницата, нямах много съмнения, дали да я имам.

Бих си позволила да кажа, че „Пилето” е мъжка книга. Не като да е предназначена за мъже. Усеща се една типично мъжка тъга – стерилна, не разлигавена и провлачена, изместваща здравия разум, но потискаща лудостта.... Все едно знаеш, че не си същият, но се опитваш да играеш същия, защото не искаш да бъдеш друг. Според мен Пилето иска да е птица, не защото му се лети. Иска да е птица, защото не харесва хората. Не понася факта, че гравитацията ги държи заковани за земята.

Съвсем нечудващо книгата ми натресе доста познания за поведението на птиците. Но някак си нямах много против. Предполагам нямах и много избор. Но определено ми беше интересно да видя птичия поглед за циклите на живота.

През 84-та (странно съвпадение...) направили филм и този филм е тоооолкова добър! Когато чета книга, по която зная, че има филм, почти винаги гледам филма веднага след прочита. Минусът в тази моя причудлива привичка е, че през цялото време си мисля какво точно не съвпада с книгата, до най – малките детайли, които си спомням. Плюсът обаче е, че мога да оценя филма с емоцията на книгата. Например когато Пилето вижда познатите неща с погледа на птичка в съня си. Едва ли някой, който не е чел книгата, би усетил това със същото вълнение! И Краят на филма е повече от велико ушит, гениално хрумнат!! Горещо препоръчвам.

И като бозайник от женски пол от вида Човеци, няма как да не спомена факта, че и Матю Моудин, и Никълъс Кейдж(никога не съм го харесвала между другото) изглеждат ааадски добре и играят точно както в представите ми за Пилето и Ал.
Бих била готова да кажа, че най – после се натъкнах на книга, при която филмът е по – добър. Но няма да го кажа. Това, което даде много на книгата според мен, бяха сцените от войната. Другият вариант е да съм ги чела по късни доби снощи и да са ми се сторили по – важни и силни, отколкото всъщност са! .... и в такъв случай филмът наистина да е по – добър! :)

Отправям малка критичка към изданието все пак! Моля, като пускате нещо за издаване проверявайте текста. Знам ли, може би поне едно момче за всичко да чете и да корегира 12 000 ви печатни грешки!! Защото щом подразниха мен, която е доста толерантна към случайни недъгавости на печата, представям си какъв кошмар би било четенето за някой перфекционист в това отношение...

"Има птичи пътища,
а дири по небето няма.
Нещо е живяло, отминало,
оставяйки ни нещо."

Няма коментари:

Публикуване на коментар