София Филм Фест във Варна

Хип хип ура за още 3 фестивални дни в „културния ми живот”. Тъй като вече имам установена форма за изгледа на подобен тип пост, мисля да се придържам към нея.

София Филм Фест гостува във Варна от 16. до 20. март като аз успях да отделя средства, време и енергия за 4 от филмите. По невероятно стечение на обстоятелствата останах повече от очарована от всеки от тях, въпреки че бяха крайно различни един от друг. Бях в прекрасната компания на Рая на 75% от филмите, като освен нея споделих един филм с Пенев и един със Славена. (макар това да не би било важно за незапознатия читател, внася пълнота в повествованието, а също и задоволство в душата на повествователя...)

„Ако искам да свиря, аз свиря”
Първият филм, който си избрахме да гледаме, беше от съседска Румъния (а сега разбирам и Швеция, несъседска доколкото съм наясно с географията). Много бях впечатлена от факта, че актьорският състав е представен изцяло от криминално проявени. Това само по себе си много наклони везните в полза на филма. Гледаш и не вярваш. Много силна игра на главния герой. Дори само стискането на челюстта му беше мой малък връх в актьорската игра, на която съм била свидетел. Нямам думи колко красиви бяха мълчаливите сцени. Дори си имам едина любима с масата и двата стола и те свити в ъгъла (за тези, които са гледали филма или имат намерение). Определено препоръчвам – има позиция, изказана още в заглавието, има история и има нулево холивудско излъчване, което някак си прави филма прекрасен. И аз обичам кафе!

„Лора от сутрин до вечер”
Българският представител във феста беше изненадващо удивителен. Спечели ме още от първите кадри. Освен това разказът не ме остави до последно. Много интересен! Забавен и приказен някак си са го направили. :) Силвето официално печели награда за поддържаща роля в представите ми за награди... Само чаках кога ще се появи. Марио изобщо даже няма да го коментирам ;) Може би имам около 1 миниатюрно недоволство, но пък на фона на прекрасния резултат мисля, че е напълно излишно споменаването му. Изключително много ми хареса цялата постройка на филма, комикс мотивите са върха!

„Бютифул”
... тук нямам много за казване. Филмът е тежък, но си заслужава. Рамката според мен е много впечатляваща, както и мотивът с пеперудите (както ми се сториха). Вярно, че може би името Хавиер Бардем привлича зрители в залата, но за да съм искрена има защо. Гледала съм го в няколко филма, коя от коя роля по – различна. Предполагам многопластов е думата, която търся... многопластов актьор.

„Дневници от имението”
Последният филм от моето фестивално преживяване беше... впечатляващ. Впечатлих се от буквално всичко. Като започнем от това, че става дума за истинска история, минем през Полл (имението и всичко, което представлява) и началния кадър с виолончелото и да речем свършим с репликата „Тя е Наполеон!” Красив до мозъка на костите филм.

И така изчерпих, което имах за казване по въпроса май... определено препоръчвам всеки от филмите. Освен това, когато „Лора от сутрин до вечер” е по кината във вашия град, купете си билет и подкрепете българското кино.

Вашият кореспондет от Варна – Станислава Войчева :) (оххх, още нещо, което винаги съм искала да кажа!!)

P.S.: Можеше другия март да го постна този пост... никакъв кореспондент не съм. Да си имам мудността...