събота, 14 април 2012 г.

"Дървото на Вси Светии", Рей Бредбъри


http://www.flickr.com/photos/thewickedend/

„Глупачета такива, трябва да знаете, че всеки град си има своя местна вещица.”

Има неща, които Рей Бредбъри умее по-добре от всеки друг. И ако изключим писането от списъка на призвания не за всеки, то второто най-близко нещо е да събира 2 и 2 и да вкара в душата на читателя съмнение, че не всичко е такова каквото ни се иска, но всичко е по-хубаво (един вид аритметиката, която никога не стига до равно)! Аз лично обожавам Рей Бредбъри, а отдавна не бях чела нищо негово, докато при мен не попадна „Дървото на Вси Светии” от поредицата ГАЛАКТИКА – онези емблематични симпатични малки книжлета, които могат да се пъхат в джобове, да се навиват на фунийка и да се четат леко и почти удобно. Не бих могла да кажа, че това е сред любимите ми книги, но най-чистосърдечно си напомних защо обичам Бредбъри и кои писателски качества ме гъделичкат по корема.

Да го кажа така, рядко се получава да хванеш Смъртта за ръката и детенце за другата и да се получи книга, но когато стане, тя наистина се получава – „Крадецът на книги” от една старана, „Повелителят на мухите” от друга, но и двата примера те ръгат с нож я в сърцето, я в мозъчната кора. Бредбъри го прави на игра, преследване, състезание, вълнение, гонитба. При него е смешно, сантиментално и умиляващо и почти можеш да изпуснеш студеното разсъждение, че Смъртта само чака и дебне да налапа поредния малчуган, че животът на възрастните и скуката са само на ръка разстояние. Честно казано „Вино от глухарчета” и „Сбогом лято” за мен са по-добрият подход по темата, но „Дървото...” със сигурност носи своята стойност за нашите добри приятели, американците.

Настрана от това, всеки прозорец и всяка врата на къщата на мъжа с най-подходящото име на света, мистър Саван, искам да ги имам. Имам някакво странно пристрастие към изоставени къщи от повече от известно време!

Наскоро подразбрах от различни източници, че „Марсиански хроники” е политическа книга! Отказвам да го приема! Моля, ако някой ден някой говори с мен по тази тема да не се опитва да ме убеждава :) Освен това не зная как винаги става така, но след „Смъртта е занимание самотно”, във всяка книга на Рей, която прочета, кънти нейният глас.

прелестна корица! само ме бъгва, че основният шрифт е като на класическата корица на the bell jar.


1 коментар:

  1. Здравей, може ли да ми пишеш един мейл на blajev@knigolandia.info, имам една чудесия, за която искам да те поканя :)

    ОтговорИзтриване