After Dark. Когато бях малка вкъщи витаеше следната заръка: трябваше да се заспи преди полунощ, защото иначе след това, в първите часове на новия ден вещици и зли демони обикалят навън, гледат през прозорците и следят кое детенце не е заспало. Казвам „витаеше”, защото не мога да се сетя на мен ли го казваха, бяхме го прочели в някоя детска книжка, или аз го измислих за сестра ми по-късно... защото ясно си спомням, че с нея си говорехме, че ако вещиците видели краче или ръчичка да се подават от завивките, идвали и го откъсвали... о, мили детски спомени!
Сега съм на 21 и вече съм сигурна, че по късни доби Баби Яги не обикалят на метлите си нощното небе. Понякога човек може да се натъкне на прилеп, но животът е длъжен все пак да ти поднесе изненада или две, предполагам. Но дори по-близко до смъртта с около 10 години от тогава, все още съм на мнение, че в часовете след мръкване има магия. И кой може да говори за магия, намираща се в най-простите неща и най-сложните хора, по-добре от Харуки Мураками. „След мръкване” е най-новият превод на български от автора и най-прекрасното нещо ми се случи преди не много време. Влизам в Параграф 22 и една от любимите ми книжарки ме пита не съм ли аз човекът, който много харесва Мураками. Най-прекрасното отношение получавам там! Естествено, че съм аз, мисля си, сигурно 1/3 от постовете тук са за негови книги. И тя ми връчва недокосвано и неразлиствано, най-новото издание на After Dark. Не зная дали някога отново ще ми се случи подобно изживяване, нищожни проценти на вероятност. Миришеше на недокосната книга. Първото, което вкусиха страниците, бяха моите пръсти... и носа ми. И дотук ще спра, защото, ще продължи болезнено дълго и безмълвно иначе.
И тъй като нямаше как да си остане недокосната у дома, прочетох я! Стилът на „След мръкване” е някак различен. Гласът на Мураками все още се чува, но едва ли тази книга би се прегърнала братски с „Хроника на птицата с пружина”, например, може би като втори братовчеди. От всички книги на Мураками тази ми се струва най-подходяща да бъде направена на филм, защото самата тя е написана като филм. Все едно не сме в случващото се, а го гледаме отстрани. И въпреки че в някои от главите напълно откровено се говори за гледна точка на камера и това наглася на филмова вълна, не мисля, че тези гледни точки са създадени с подобна цел. Според мен, с тях Мураками ни е сложил точно на мястото ни, на границата между измислицата и реалността. В романа се говори за две сестри – Мари и Ери, напълно различни една от друга. Краят, обаче, носи усещането за цялост помежду им, все едно са двете страни на една монета. Никога не успяват да са от една и съща страна на бариерата между тук и там (истината и измислицата, или приказното и земното). И като казах „бариера”, всъщност много общо намирам с „Бариерата” на Вежинов. Настроенията са едни и същи, на начало и край. Странно, но май не мога да избягам от правенето на разделение, а всъщност много повече си мисля за алтернатива. И спокойствие ми носи фактът, че всяка от алтернативите има своя момент на блясък, своите минути слава в часовете „след мръкване”, докато не дойде ред на новия ден, когато със слънцето се намества рамката, обримчват се мислите и се впряга свободолюбивото въображение.
Едно от любимите ми неща в писането на Мураками са диалозите. Мило и драго давам за добри диалози, а неговите са едновременно прости и остроумни, но и не невъзможни. Диалозите му са такива, каквито всеки може да проведе стига да има подходящия опонент... не опонент... събеседник. „Салата с пилешко ала Джордж Оруел!” Ето защо като стигнах 14. глава вече знаех, че бих могла (ако можех) да направя късометражен филм по фрагменти от книгата. Удари ме вдъхновението, така че ако на някой му се прави филм по Мураками, да ми пише, поне малко искам да участвам. :)
Относно оформлението, мисля, че това е най-добре изглеждащата книга на Харуки от началото на издаването му на български!
„Животът ни не е разделен просто на светло и тъмно. Има и сенчеста среда. Да разпознаваш и разбираш сенките – в това се състои здравословната интелигентност.”
:)
ОтговорИзтриване