петък, 29 март 2013 г.

"1Q84" книга 1, Харуки Мураками


*трябва ли да обясня очилата?! най-японското нещо са ми :) отражението на лампата в тях ми напомня 2 луни и са ми подарък от същия период. о, да, все още нямам нищо за правене на снимки с дори бегла представа за качество и стил!

За 15 години четене, още не съм си научила урока. Когато една книга не върви, дори и любим автор да я е писал, всъщност ОСОБЕНО когато любим автор я е писал, трябва да и’ дадеш почивка, да СИ дадеш почивка. Четенето ми е в дупка!

Началото на годината започнах „1Q84” на Харуки Мураками и с твърдо убеждение мога да кажа, че минаха повече от 2 месеца мъчително и незадоволително четене, и то само за първа книга от три! Отвратително се непонасям! А всъщност книгата ми хареса, просто не беше моментът за нея. Преди да започна серията очаквах, че като свърша първата книга, веднага ще искам да изгълтам и втората, и третата. Не! Определено ги оставям за късно лято, ранна есен – тогава съм забелязала е най-подходящият момент.

Ще споделя и една тайна! Ще изчакам малко с Мураками и заради друго.... Имам чувството, че някой го открадна от мен! Преди си беше само мой и исках да разпространя обичта, а сега почти ми тежи, все едно си нямам нищо мое! А е пролет. :)

Все пак много ми се ще да отбележа, че запалих мама по Мураками преди известно време и тя е човекът, който поема словесните препратки в ежедневния живот. Тя ми подари и трилогията „1Q84” за празниците! И толкова им се радвам красиви и подредени на рафта ми в хола. Като си имам собствена библиотека, ще си подредя всички книги на Мураками една до друга и в слънчевите сутрини ще ставам, ще си правя кафе, ще минавам покрай библиотеката си на път за верандата и ще прокарвам пръсти по гръбчетата Муракамини.... идеята ми беше, че този път издателство „Колибри” са направили адски стилна трилогия, което ме изпълва с трихромно настроение (от основните).

Що се отнася до книгата, май нямам много за казване, все пак е само 1/3 от цялата плътност. В интерес на истината ако бих побрала преживяването си с нея вместо в 3 месеца, в 3 дни, бих била много впечатлена. В книгата има всичко, което обичам у писането на Харуки! Мистерии, обикновени герои, които се забъркват в неописуема поредица от събития, които съм почти сигурна, че имат общо по между си, но съм крайно объркана какво. Този път няма котки, но пък има куче, което не подозира, че е такова и обича да яде спанак. Малко политика, история, музика и литература. И две Луни, без понятие за гравитация.

Общо взето има двама главни герои, които се редуват глава по глава. На мен любим ми е Тенго, учител по математика и посредствен писател, с ужасни спомени от детството. При него всичко ми е смахнато на високо ниво, но пък той самият, като образ, допринася за спокойствието ми и хармонията от четенето. Женският главен герой е Аомаме, спортист с опасни странични занимания, и отново ужасно детство. Да си призная, не ми е никак приятна. В нейната част от главите много по’ ме вълнуваха второстепенните хора и тяхната пред- и следистория (особено вдовицата).

Не съм сигурна умишлено ли е, или само на мен така ми изглежда, но сякаш стилът на писане на главите за Тенго и тези за Аомаме се различават и то така, все едно са свързани със статуса на героя, като да допринасят за образа му. Ако е така наистина, определено ми повлия, и дори мисля, че е част от причината, поради която Аомаме остана от негативната страна на симпатиите ми.

Има много за чудене. И о, как се завърта сюжета!! Невероятно е!! Сега като си мисля за това и се вълнувам, и искам да прочета следващите две наведнъж! Но реалистът в мен крещи. Само чакам първа възможност и десеттина свободни от какви да е задължения дни, това ще е заниманието!

„Самите паяци надали съзнаваха, че са „търпеливи”. Паякът няма друга специална способност, освен тази да плете мрежа, и никакъв друг избор на „лайфстайл”, освен да бъде неподвижен. Така щеше да си стои на едно място в очакване на плячка, докато в естествения ред на нещата не се съсухри и умре. Всичко това е генетично предопределено. Паякът нито се обърква, нито се отчайва, нито съжалява. Никакви метафизични съмнения, нито морални усложнения. Предполагам.” <- много ми напомня на любимите ми мравки през дъждовните дни от „Норвежка гора” и мисля, че е също толкова прекрасно!

Няма коментари:

Публикуване на коментар