Не зная случва ли се на друг, но когато реша, че ще гледам филм на кино, почти сигурно е, че този филм ще ми хареса толкова много и в интерес на истината много повече, отколкото ако го гледам на малък екран вкъщи. Затова ако искам да си докарам зрелище от много чакан от мен филм, отивам и го гледам на кино. Така направих и снощи! Гледах „Великият Гетсби” в премиерния му за България ден. Половин година вече се разкъсвах между „Искам да ми хареса адски много!!” и „Ще съм изключително наранена, ако са съсипали това, което имам с тази история!” (не зная защо взех нещата толкова присърце). Днес съм горда да заявя, че филмът на Баз Лърман е всичко, което исках, пълно олицетворение на книгата за мен.
Даже не зная от къде да започна...
...да речем Тоби Магуайър. По мое скромно мнение това беше ролята на живота му. Този Ник Каръуей, който в книгата бе почти само глас зад камера, е центърът във филма. Определено той води в танца така, както не бих си представила никога вече друг да го прави.
Дейзи на Кери Мълигън е пълно копие на Дейзи от главата ми! От първия кадър с нея до последния. Въвеждащата я сцена със завесите е бих счела за един от върховете в кинематографията, а после когато я слушах да изрича тази реплика: “I hope she'll be a fool -- that's the best thing a girl can be in this world, a beautiful little fool.” беше сюрреалистично. А сцената с ризите!! И после когато и’ беше топло в хотела. Дейзи точно както я сътворих аз, докато я четях. Невероятна е и режисурата, но определено Кери Мълигън, която ми допадаше преди, сега е сред уважаваните от мен актриси.
Джордан Бейкър надмина всичките ми очаквания!! Тя и без това ми беше сред любимите герои в книгата и тръпнех в очакване да видя как я е пресъздала Елизабет Дебики. Прекрасна е! Бих била нея!
Джоел Едгертън като Том Бюканън също ме смая, като актьорска игра и пресъздаване на цялостния образ. Беше изкарал на яве тези черти на Бюканън, за които нямах време много да мисля, докато четях. Героят ми се видя по-земен, по-човешки, мога вече да му отдам дължимото, мога да го разбера.
И оставям за накрая самия Гетсби, защото там нещата ми се видяха не съвсем наред. Може би е от това, че по принцип не харесвам Лео ДиКаприо, но на места изпълнението му ми се видя слабо. Не зная как обаче той направи така, че „слабо” да се редува с „гениално”. Затова чувствата ми към Гетсби ще си останат смесени. Просто имаше сцени, в които Лео беше роден да е Гетсби. Освен това Дейзи-Гетсби сцените бяха съвършени!! И няма да изпусна да кажа за сцената с Лео и Тоби Магуайът в стаята с цветята – беше изключително забавна и някак в тази една сцена най-добре бяха представени образите и на двамата и отношението им един към друг.
О, да, специално внимание на сцената със басейна накрая. Изключително красива смърт. Във „Великият Гетсби” на Фицджералд този епизод от повествованието е като далечен отклик на ситуацията, един вид пост фактум се говори за него, докато във филма всичко стана живо, осезаемо, болезнено дори. Тук не мога да му го отрека, Лео беше гениален!
Бях много уплашена преди да гледам филма, че ще го намразя. От трейлъра останах с впечетлението, че са изяли джаза от филм за джаз ерата. Бях малко притеснена от кича. Страх ме беше да не би големите символи да не се вземат под внимание, да е твърде модерен или направен да се хареса на хора, които не са чели книгата. Бях малко снобарски настроена в страховете си. Но беше само защото толкова много обичам и книгата, и Фицджералд. Но сега, когато гледах филма, не мога да съм по-доволна! Режисьорската работа на Баз Лърман е невероятна и мога само да му благодаря, че пресъздаде на голям екран въображението ми.
P.S.: Саундтракът е неземен и непременно ще го имам сега!!
P.S.2: Мнението си за книгата съм споделила тук :)
