Аз бях в Прага, Част 2.

Сега може да прозвуча като гигантски воайор (един вид голям крийпър), но има две неща, които обожавам да снимам и това са прозорци с первазите им и всеки малък детайл, както и простряно пране. Съжалявам, признах си го! Това съм аз... Не пропуснах и Прага в тази поредица от снимки. Удоволствието беше двойно, тъй като там прозорците са създадени, за да бъдат снимани! Макар че по времето, по което са създавани...

Що се отнася до прането обаче, поради естеството на архитектурния въпрос, на хората май им е забранено да простират прането си на видимо място, сиреч фасадите на сградите, затова имам само един такъв откраднат кадър. Един от най-добрите в колекцията ми със сигурност. :) За това пък съм компенсирала с „най-кокетните есенни столчета по улиците”. Един вид следват малките детайли, които направиха Прага по' моя.

Тези две госпожици в онзи момент трябва да са били най-щастливите хора на света.

Седнахме в прекрасно Парижко кафене в центъра на Прага, с огромно огледало, черно бели снимки по стените и френски шансони, като фон на идилията, с отворени прозорчета и предразполагащ сервитьор. :)

а така изглеждаше отвореното прозорче на заведение в Стара Прага:

червените покриви на Прага <3

И накрая вива ла Panasonic Lumix-а, с който боравих, и неговият оптичен зууум! Макар въобще да не беше в опитни ръце.