Ааа, колко ме дразни тази книга!! Не мисля, че бих могла да опиша всички проблеми, които имах с нея, но ще се опитам старателно. Не искам по никакъв начин да налагам мнение, може би е любима на много хора, все пак рейтингът и’ в Goodreads е 4!! 4!! ....
Имах толкова надежди за „Натюрморт с кълвач” на Том Робинс. Зазяпала я бях от една година и накрая, когато най-сетне се престраших, не мога да кажа, че съжалявам, но... не съм фен. А звучеше толкова добре.
Ако започна отвън навътре – много добре! Корицата на Капка Кънева ми е доста притегателна. От нея тръгна желанието ми да прочета книгата.
От там нататък – според мен опит за претенциозно, псевдоинтелектуалско писане. И ми е адски гадно, че ми се налага да го кажа, защото на практика имаше много добри моменти, които ми даваха надежда и ми носеха желание да продължа до края,... барем накрая бъда изненадана от проникновение. Тц! Много ми е тъжно, че говоря лошо за книга. Може би съм твърде афектирана, дочитайки я днес сутринта. Може би съм глупава и не разбирам нещо изключително, което притежава. Моля, ако е любима на някого, нека не ми се сърди, а да ми разкаже по нещичко - супер важно и любимо за него, може и да омекна, може и да погледна книгата с други очи.
Продължава много да ме е яд, защото някои части са ми много любими и вместо да се получи кратка, но гениална повест, не! Трябва да е повече от 300 стр., за да съм голям прочут новелист... и нямаше да се разсърдя толкова на Робинс, ако главната му героиня не беше такова мрънливо, доста глупаво момиченце, чието присъствие, макар и жизненоважно за историята му, като че само служеше, за да задоволява сексуалните нагони на половината споменати мъже и да изтъква интелектуалната висота на партньора си, Кълвача. Това, комбинирано с кошмармарно провлаченото и изнервящо ме писане на автора и не чак толкова вълнуващо повествование, направиха книгата разочарование за мен.
Несъмнено чувството за хумор на Том Робинс не може да се отрече, беше приятно и леко, по глобални теми, но не ми стигна, за да дръпне от дупката псевдо-романтиката. Добре, че съществуваше Жулиета, за да има поне един герой, който да ме движи през страниците. О, да, и онзи момент към 2оо и някоя стр., когато самият автор се зачуди как, по дяволите, продължавам да чета, или нещо такова... Пусто не можах да намеря после пасажа - с глас се смях, защото точно тогава и аз се чудех същото.
Все пак мисля, че литература като тази на Робинс е хубаво да се чете, за да може читателят за има още един ориентир, какво обича и по какво въобще не си пада. Сигурно познавам поне 6 човека, които биха се насладили на книгата, може дори и аз да и’ се наслаждавам след 1000 години, докато я препрочитам. А сега – не, мерси!! Все пак много ще се радвам хора, които харесват „Натюрморт с кълвач”, да ме опровергаят с мнения в полза на книгата. :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар