петък, 4 юли 2014 г.
"Прах от нозете", Николай Янков и Елена Щерева
„Прах от нозете“ на Елена Щерева и Николай Янков ме заинтригува бързо. Харесвам млади инициативни хора, които държат прозорците на къщата си за ум отворени. А от това, което научих за тях, ми се сториха точно такива. Нямах търпение да прочета разказите, които са събрали в кокетното оранжево сборниче.
И докато съм на кокетна вълна, нека само за момент отбележа колко прекрасно изглежда тази книга. Мисля, че имам нова любов, майсторяща корици, в лицето на Люба Халева, защото съм си избрала още 2-3 книжки и по прекрасно стечение на книжни бизнес и любителски обстоятелства изглеждат страхотно, и какво се оказва, Люба Халева е майсторът!! :)
Да се върна отново на „Прах от нозете“. В сборника има 9 разказа с имена на цветове. Останах крайно изненадана как цвета на разказа идеално съвпадна с чувствата, които той оставяше в мен. Все едно гледах случващото се през модерните филтри, с които снимат the kids these days. Съвсем по индийски двамата българи ми разказаха едни универсални истории. Защото си мисля, че ако извадим индийските имена и някой и друг религиозен мотив, хората по страниците можеха да са всеки от нас.
Определено намирам този сборник за лятно четиво. Има разкази за меланхолията с кафето сутрин или за прохладния сумрак вечер, има истории за плажа (ако това са вкусове, които залягат в лятното ви ежедневие). Богатство от аромати, вкусове, история, религия. Най-много ми хареса зеленият мечешки разказ. Определено беше много мой тип, седна си спокойно където му е мястото у мен! А намерих края на виолетовия за изненадващ и трогателен.
Изводите от палитрата не бяха изцяло в моята философия, но ми беше интересно да гледам сблъсъка на два свята, който върви из книгата. Сигурна съм обаче, че доста хора ще намерят истини по вкуса си. Мисля, че можеше и без „Писмото към читателя“ накрая, защото последният бял разказ беше много красив сам по себе си. От друга страна намирам за приятно, когато авторът иска да ти каже още нещо от сбе си, със себе си.
Общо взето това е един чудесен сборник от двама много вдъхновяващи ме, който достойно продължава подетото начинание „Това лято ми се четат разкази!“.
Предлагам да посетите и блога на Николай и Елена: elenikindia.blogspot.com
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар