понеделник, 21 юли 2014 г.

"Червеният знак на храбростта", Стивън Крейн


Най-обичам да обменям книжни впечатления с приятели. След като прочетох „Сбогом на оръжията“, с Криси-Крис си говорихме за военната литература и за впечатленията ни от едни и други заглавия в раздел модерна класика. На другия ден той ми носи малко червено книжле, стотина страници и аз съм готова за четене.

„Червеният знак на храбростта“ на Стивън Крейн е личният разказ на едно момче, оказало се на война. В книгата става дума за гражданската война в Америка, но без самите политически или морални обстоятелства да съществуват на практика в разказа. Един вид можеше да е коя да е друга война, напълно съм сигурна. Събитията и бойното поле са описани толкова пулсиращо, че все едно бях част от полка (макар че както знаем, ако бях, щях да съм първата загинала и ариведерчи на останалите 100 от 130 страници). Можех да докосна падналите в битката, да ги видя как предсмъртно се гърчат, а после изведнъж да се изгубя в пушечен дим. А още по-впечатляващото е, че авторът дори не е стъпвал на боийното поле, не само – дори не е бил роден!!

Главният персонаж – Младокът остро напомня на Хамлет, попаднал в друго време. Въпросът „Да бъдеш или не“, псевдогероизмът, превръщането на момчето в мъж са теми, които ме бяха сграбчили дори когато не четях книгата, или похващах други. Вътрешната борба на героя на моменти ме изнервяше заради страх и нерешителност, но после ми напомняше, че никой не иска да умре, особено от плоска храброст, без идеалите на идеята, в която се е вкопчил.

За прочелите книгата, най-любимият ми момент е в горския храм – приседналият войник и мравките. Буквални тръпки, не само фиктивни пробягаха по кожата ми. А какво по-хубаво от това книга да те кара да изпитваш реални фезически усещания.

Скоро попаднах на няколко коментара, които ме наведоха на мисълта, че това е една от онези мразени книги в САЩ, защото се преподава и свръханализира в неадекватна възраст. Затова ми бе много интересно как бих подходила, четейки извън средата. Беше забавно с това на ум.

Криси-Крис ми даде да прочета няколко стихотворения от Стивън Крейн, които ми се сториха страхотни, макар да не съм много по поезията. Така че може да посегна скоро и към тях. Има вариант да съм много впечатлена, така че отварям вратите в тая посока. Ето пример за да се облегна на него наесен. :)



Няма коментари:

Публикуване на коментар