вторник, 9 септември 2014 г.

"Изплези си езика", Ма Дзиен


Има една английска поговорка, която гласи "Curiosity killed the cat" („Любопитството убило котката.“). Винаги съм обичала как звучи, но винаги съм мразела смисъла и‘. Не може да се заклеймява така единствената движеща сила на света! И то като се използва любимото животно на половината човечество (Spoiler alert: аз не харесвам котки!). Но днес с чисто сърце мога да кажа, че котката беше ранена.

Когато взех в ръце „Изплези си езика“, умишлено нямах никаква информация за нея, освен че е била забранена в Китай. Тази забрана ме мотивира, мислех, че е поради политическа и историческа противоречивост. Така очаквах да понауча нещо, доставяйки си удоволствие от четенето на художествена литература. Това само може да означава, че съм станала твърде самоуверена в книжния си избор и трябва да се проконтролирам.

Освен това за съсипания ми сън и неудобството ми от четене на публично място виня много и Люба Халева. Мисля от тук нататък да я обвинявам активно за всичките ми книжни желания дошли от „Жанет 45“. :) Освен намагнетизиращата ме цветово корица, тя е подарила на всеки от разказите илюстрация, която не само ги допълва, а може да представлява разказ сама по себе си.

Но въобще не се залъгвайте! Това са 5 отвратителни* разказа. И не като литературна стойност, или пък като смислова такава. Просто разказват 5 истории, които все се надявах да са художествена измислица, истории, които не ми се иска хората да преживяват. И тъй като ... какво ли пък знае една малка глупачка за Тибет, тази представа много ми загорча. И не толкова, че да искам да я забравя.

Стилово Ма Дзиен много ми допадна. Някак лаконично и простичко ми говори за неща от друг свят. Разказва ми тези истории, които вървят по границите ми, все едно ми говори за това кого е видял снощи пред блока. Мисля, че само поднесени в подобна форма разказите можеха така да нахлуят в главата ми – първо тихо, а после да крещят. Точно тук намирам за редно да спомена преводача – Стефан Русинов, превел книгата от китайски. Съвсем случайно блога му „четох книга“ е сред тези, в които от време на време ходя, за да зачезна на другаде за малко.

Намирам за готино* „Предговор от автора за българските читатели“, трябва всички книги да имат такъв. Общо взето фен съм на рисковете, които предприе тази книга със съществото ми. Ако ви се правят експерименти или ви се потапя пръст в Тибетката действителност, възползвайте се! :)

P.S.: Моля, отидете и почетете при преводача! Този негов пост е важен за виждането!

P.S.*: Авторката на този пост фриволно си играе с думите „oтвтарително“ и „готино“, защото може! :D

3 коментара:

  1. Преводачът много се радва, че този вносен продукт те е изтикал до границите ти и е закрещял в съществото ти. На Люба Халева всички сме фенове, както казва редакторката Нева Мичева, "до края на света и още малко след това". Поздрави.

    ОтговорИзтриване
  2. о да! мисля, че разказите си изпълниха поставените цели у нас. обаче намирам за редно поста в блога ти да е дори част от книгата, в началото или в края, защото допринесе към четивното удоволствие, пък и към разбирането. :) Люба Халева - няма да ми омръзне да я хваля! :))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. и на мен много ми се нрави идеята за следговори. предговорите на старите книги винаги ги четях в края, за да допълня и разширя собствените си разбирания. решихме обаче да оставим на читателя пълна интерпретаторска свобода. пък който е любопитен, като теб, ще си намери допълнителните удоволствия.

      Изтриване