неделя, 5 октомври 2014 г.

"Създания от време", Рут Озеки


Най-сетне приключих „Създания от време“ на Рут Озеки, след като я четох близо месец. И малко съм разочарована от себе си! Толкова се старая да избягам от високите очаквания, които ми носи външния свят към редица книги, че забравям, че най-зле се влияя от собствените си високи очаквания.

Още когато чух за тази книга и участието и‘ в миналогодишния „Букър“, бях адски ентусиазирана да я прочета, макар че наградите не ме вълнуват особено. Обичах всички нейни чужди премени и я чаках с нетърпение у нас. Откровено не харесах нашата корицата на първо виждане, но след прочита ми изглежда перфектна, защото запечатва един от емблематичните за мен моменти в книгата.

След това беше низ от объркване. Мисля, че преживяването ми с романа наподоби това с „Жената жерав“ на Патрик Нес - емоционалния заряд на чакането уби този от самата книга. Може би ако я бях прочела за по-кратко време, щях да я обожавам, дали?! Сега не ми се стори нищо повече от това, което беше. И нека не бъда разбрана погрешно – това, което беше, задоволи четивните ми вкусове, просто не ме омагьоса. Не зная защо имам нужда да съм омагьосана напоследък?!

Жена на средна възраст в Канада намира дневника на тийнейджърка от Япония, изхвърлен на брега на океана. Така започват да се редуват глави от дневника с тези от разсъжденията върху него. Нещото, което едновременно ми допадна и все пак намерих за минус беше многообразието от теми, които живеят в тази книга. Знаете ли играта дженга?! Подреждат се дървени блокчета като кула и после едно по едно се махат, докато кулата не се преобърне. Това беше и тази книга – чаках момента, в който кулата ще се преобърне и с това ще преобърне и мен, но нищо не се случи. Не играхме до край, ми се струва. Иначе обективно погледнато „Създания от време“ всъщност беше реалистична. Все пак човек не живее в рамките на една история. Хиляди неща нахлуват в света му и го променят, а много рядко той става свидетел на началото и края им. Но все пак ми се искаше още!

Например много ми беше интересна историята с вуйчото от Втората Световна Война и тази с Джико – дзен учителката. Те ме караха да прелиствам страниците. Рут откровено ми беше скучна, докато май идеализирах образа на Оливър. А в един момент Наоко за мен беше само конците за шиене на романа.

Въобще май сбърках подхода към „Създания от време“ на Озеки. И съжалявам! Но пък си взех това-онова за размисъл. А и не мога да отрека, че четейки я, животът ми също се случваше, така че без да иска, тя стана част от него и ми беше приятно!

Препоръчвам да прочетете ревюто на Мила и това на Жор, после да си представите средата, аз май съм там. :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар