петък, 26 декември 2014 г.

"N.", Стивън Кинг


Когато бях дете, обожавах комикси. Форматът на комикса ме караше да се чувствам голяма, въпреки че чета книжки с картинки. Освен това винаги съм обичала диалозите, от тези, в които има нулев смисъл, до тези, в които се разбираме с три приказки.

Когато случайно намерих „N.“ на Стивън Кинг в кухнята, и под "случайно" имам предвид, че го приватизирах от татко за четивни цели, знаех, че отново тайно подхранвам онази си комиксова страст. А като казвам "комиксова страст" имам предвид основно „Мики Маус“ поредицaтa. ;) Обаче имах един графичен роман за Батман, историята с Отровната Айви. Сега като се замисля, макар да казвам, че „Спасителят в ръжта“ и „Малкият принц“ са единствените книги, които съм препрочела, греша изначално, защото съм изяждала с кориците многократно Батман и Робин, и Ледения. И точно това и се случи, разтворих страниците на „N.“ и ме обля носталгия. Ароматът на гланцираните страници и мастилото направо ме завлякоха в ’96 (примерно).

И за да ми е весело, без да искам, избрах да чета Стивън Кинг в навечерието на Коледа. Няма да навлизам в дебрите на коледния дух. Вместо това ми се ще да обсъдя, че макар и нищо да не разбирам от този тип литература (все още) намирам, че „Бард“ чудесно са адаптирали българското издание. Marvel в ръцете ми!

Що се отнася до Стивън Кинг, аз съм от онези пъзли, които дочитат „Мизъри“ посред бял ден на пейка в парка. Всъщност съм точно тази пъзла!! Така че тaзи форма ми допадна. Уравновеси ме. Даде ми точното количество емоция, без да си играе с нервите ми. На такива истории най-обичам отворените вратички. Всички въпроси, които придружават повествованието - дали, ами, ако, а после? И по дяволите, крива да съм, но това не правя само с Кинг.

Резюмето не е важно, но ако все пак някой се интересува, има една нива и едни хора, които поемат самоволно отговорност за нивата, без да могат да зърнат последиците от себе си. Та-даааа.... Най-готиното резюме в едно изречение, което ми се е случвало! :D

И те така! Три пъти ура за Алекс Малеев, защото намирам работата му такава, каквато имам нужда да наблюдавам и преживявам. Останалото бе Коледни песни, Коледни украси и Коледните сладки на сестра ми!

събота, 6 декември 2014 г.

"Двойници и животни", Нинко Кирилов


Въобще не е изненадващо, че прочетох „Двойници и животни“ на Нинко Кирилов. Съмнявам се, че някой е изненадан. Маса хора биха поспорили с мен, но всъщност книгата е писана за да я чета АЗ (Отново! Взе да им става навик на писателите да пишат така.). Обичам да живея с тези малки сигурности, че съм център на Вселена.

Много благодаря на Нинко Кирилов, че ми предостави възможността да прочета книгата му. Но дали защото днес съм в такова настроение, или защото съм коректна и справедлива, не мога да не го обвиня, че сега единственото, за което мисля обсесийно е нощен жираф. Вътрешният ми глас ми казва,че съм нелепа, Външният ми глас държи да си слагам шал като излизам навън. Ки се поизгуби и не ме е посещавал напоследък. Мисля, че човек трябва да е в много особено състояние на духа, за да има възможността да комуникира с Ки. Но това са неща, само за посветените в „Двойници и животни“.

За всички останали, ще кажа, че ако търсите млад български писател, който за разнообразие не се взема адски на сериозно, това е вашата книга. Сборник с разкази, написани не за да звучат гениално или да допадат на един или друг тип читатели. Това са разкази писани, заради нуждата, когато имаш история в ума си, пък ако ще и най-откачената, да я изкараш измежду пръстите си. На моменти дори имах чувството, че Нинко Кирилов се подиграва с всички похвати, на които се крепи литературата и с това ми стана още по-приятна тази книжчица. Като все едно – „Да, знаем кое и как се прави в литературата за да е успешна и да предаде някакво послание. Я да видим ако пробваме по обратния начин ще стане ли?!“ Чудно му казвам аз на това, защото става! :)

Сборникът трябва да се чете на цяло, не на парче, защото реалността е твърде размито понятие, за да я подпъхваш измежду разказите. Тя тук е излишна. Което аз намирам за напълно нормално, тъй като писането тук е създадено от четене, а четенето е шантава работа!

Много се зарадвах на „Black Flamingo Publishing“ за начина, по който изглежда „Двойници и животни“ – много стилна и нежна на пипане. А и много обичам French flaps, както не веднъж съм казвала. Въобще едно много деликатно издание, което дава възможност на читателя да очаква, но и да се изненадва.

Така че сега нямам търпение да видя какво следва от Нинко Кирилов! Аз ще чета!

Има още за казване и блогърите са се постарали: Книголандия, Изумен, Lammoth, Книжка с мишка

P.S.: Книгоразделителят на снимката е новият ми любим! Подарък ми е от Рая, която знае как да ме зарадва! :)