неделя, 3 май 2015 г.

"Чочарка", Алберто Моравия


Добре! Най-сетне стигнах до момента, в който пиша за „Чочарка“ на Алберто Моравия. Нямам търпение да приключа всичко около тази книга и да започна нещо бързо, леко и неангажиращо цялата ми мисловна дейност с отчайваща досада. Извини ме, Моравия!

Естествено с оглед на последвашия ми пост, ми се ще да се извиня и на всички, които харесват „Чочарка“, но откровено казано, когато анотацията гласеше: „един от най-силните антивоенни романи в световната литература“, очакванията ми се блъснаха в стена, и размазаха малко кръв и сиво мозъчно вещество по нея.

Е, може би съм крайна за момент. Нека съм обективна. Италия, Втората Световна Война и силна и борбена главна героиня ми се сториха обещаваща комбинация. Романът започва добре. Въвежда както в живота, така и в темперамента на героинята. Селянка, оженила се, едва ли не за да се измъкне от селото и да заживее в големия град – Рим се сблъсква с война, която изобщо не е нейната, войната на фашистите. Те натрапват нещастие след нещастие на Чезира и дъщеря и‘ Розета. Романът се води от първо лице – винаги е добре дошло! Точно тук си проличава и майсторството на Моравия, защото той успява да предаде историята от името на необразована и доста самоуверена селянка, без да предизвика дори за момент съмнение за своето съществуване. Това ме изумява все още и то е може би причината, поради която уважавам тази книга, макар да не я харесвам.

Проблемът идва в дължината и‘. И не, че „Чочарка“ е кошмарно дълга, скромните 300 страници. Но уви, щеше да е идеална в не повече от 160. Началото и краят бяха чудесни, за това, което представлява книгата, за историята, която иска да предаде. Цялата средна част беше убийствено мъчение. Най-вероятно също така целено от автора, за да предаде реалните мъки на героините, укриващи се девет месеца в планината по време на бомбардировките над Рим до пристигането на англичаните и американците. Добре, че не четох тази средна част девет месеца, защото накрая можеше да се объркам кое е измислица и кое реалност от непрестанното повтаряне на едни и същи случки, умозаключения и оплаквания. Можеше да си тегля куршума, загубила надежда. Все пак не притежавам тази сила на духа, присъща на чочарките.

Сбогом и благодаря за рибата, Моравия! И ако имаме следваща среща, то знай, че ще съм скептична!!

2 коментара:

  1. Ще дам един глас "за" в името на световния мир. :) Вярно, че съм чела книгата отдавна и на френски, но не е оставила у мен тягостно впечатление. Престоят в планината май беше повече рустикален, отколкото милитаристичен, това обаче придаваше още чар на историята. Предполагам, че книгата си има специфичен контингент от почитатели (като тези на София Лорен и Лили Иванова). :)

    ОтговорИзтриване
  2. :) Едва ли щях да имам нещо против цялата история, до момента, в който едно към едно бяха преписани пасажи на няколко места в книгата. Твърде вероятно нивото ми на търпимост да е паднало на някоя автобусна спирка :D

    ОтговорИзтриване