"Писма до мъртвите с любов", Ава Дилийра

Малцина си го признават, но всъщност хората обичаме да надничаме в интимностите на другите. Интересите ни за чуждите животи зависят от нашите лични интереси и от капацитета ни за емпатия, но това не променя факта, че всеки от нас е воайор в един по-широк смисъл.

Като зряло човешко същество, признавам слабостите си! :D Ето защо адски много се зарадвах на новината за излизането на „Писма до мъртвите с любов“ на Ава Дилийра и на български от издателство „Софтпрес“. Все пак какво по-интимно от писма, и то такива, които не се пишат, за да бъдат четени.

Още първия път, когато чух за книгата, идеята много ми допадна. Епистоларните романи не са по вкуса на всеки, но аз лично много ги обичам. То най-вероятно идва от страстта ми от дете да получавам неща по пощата. Спомням си, че като малка, нашите пускаха лично адресирани до мен брошури в пощенската кутия с плик и марка, само за да ме зарадват. И успяваха!

В книгата Лоръл пише писма до починали артисти с цел да се пребори с мъката по загубата на сестра си (спокойно, не е спойлър) и да разбере живота. Изпитвам носталгия по онова време, когато нищо в не ми беше ясно. Не, че сега съм чак толова пораснала, че света да ми е понятен и наивитета загубен, но 10 години винаги си казват думата. Ето защо ежедневните преживелици на героинята с новите приятели и първата любов ми бяха увлекателни и умиляващи. И макар да звучи леко и тийнейджърско, книгата засяга теми, с които дори възрастните нямат универсален, а често и никакъв начин за справяне. Момичето има много тъжен баща, избягала от проблемите си майка и твърде религиозна леля, и нито един човек, който да може да я изслуша. Освен разбира се мъртвите поети, певци и актьори.

Много ми се иска да ви обясня колко социална и ангажирана с проблемите на младежта е тази книга, но няма как да го сторя без да разкрия емблематични за сюжета моменти. Макар и не непредвидими, те се разкриват един по един, като последица от опознаването на героите и осъзнаването на мотивацията им за едни или други решения. А до това е винаги по-забавно да достигнеш четейки. Но все пак да се има предвид, че много уважавам авторката за така поднесените истински човешки проблеми!

Що се отнася до писането, Ава Дилийра се е справила със задачата да представи мислите и емоциите на един тийнейджър. На моменти дори се чувствах неудобно, че съм откраднала личния дневник на едно семейство и мажа сълзите им с пръсти по бузите си като бойна маркировка. Агресивно поглъщах страница след страница!!

Препоръчвам книгата на всички, които имат сестри задължително. Тогава четенето се превръща в тлееща дупчица в сърдечния мускул!